Принцесите и тяхната съдба

Има "Принцеси", които си остават завинаги в Кулата,
не целунати, не събудени, не спасени от "Принца"!
"Принцеси", чиито плитки все не порастват достатъчно дълги,
за да се спуснат по тях и да избягат от Замъка си,
защото той става все по-висок с годините.
Има и "Принцеси", които също не успяват да спасят "Принца",
от егото му, от нарцисизмът му, от неговата Кула...
Има "Принцеси", които така и не срещат подходящият "Принц" нито "Просяк" дори,
най-много да попаднат на някой "Жабок" и с надежда Те да го целунат,
очаквайки Той да се превърне в техния дълго търсен "Принц",
но уви на тези "Принцеси", такива неща не им се случват.
Остават си с едната краста!

А всички малки момиченца искат да станат принцеси...
Жалко!

Nneka

Прекрасна, вдъхновяваща... Nneka - Concrete Jungle album (2010)
Walking
Africans
Come with me
From Africa 2 U

Mr. W(ind)

Thank you Oleksii :)

Ахат - Черната овца

Достоевски

"Из Престъпление и наказание"
by Фёдор Миха́йлович Достое́вский

"... И ще стигнеш до такава граница, която, ако не прекрачиш - ще бъдеш нещастен, а ако прекрачиш - може би ще бъдеш още по-нещастен..."

В ничии обувки

Все се опитвах да се напъхам в нечии обувки! А те, все не стават!
Хлопат безцеремонно по очуканите улици. Аз ли засрамвах тях, те ли мен...?
Бяха или големи или пък ми стискаха. Убиваха ме!
Караха ме да се чувствам като японска гейша.
Бяха ми или тесни или широки, тежки, скъсани, прекалено лъскави или пък тези ужасни токчета ако щеш ...
От време на време някой суркаше крак с мен и тогава все бяхме в ауфтакт.
Аз или избързвах пошляпвайки или закъснявах с дребните си миниатюрни, направо сюрреалистични крачици, потичвайки отзад.
Абсолютен „Параграф 22”
Захвърлих обувките!
И ми беше хубаво, с ей тези боси крака!
Чисти, от мръсотията на потъващият свят!
Без рани от неудобните камъчета на деня...

Из 24-ти септември

Из 24-ти септември
by Søren Kierkegaard

"Кой съм аз - няма никакво значение.
Как е изпъната душата ми подобно тетивата на лък...
Как мислите лежат готови, като стрели в колчана ми...
Стрели, които не са отровни,
ала все пак ще успеят да се обагряд с кръв..."

И мирише на рози...
И мирише на рози...
и на пръст и на дъжд и на... малко закъснял, пообъркал се живот...
И едно СЛЪНЦЕ реши да се покаже,
след безпощадният дъжд...
С лека усмивка сякаш да се извини...

-"Простете, че се забавих толкова"!
- А, няма нищо...! И без това ще си остане мрак!

Florence And The Machine - Cosmic Love (acoustic)

Florence and the Machine - Албум: Lungs

Луна и Слънце

Седеше на едно и също парче земя,
под едно и също дърво
и само сменяха се Луна и Слънце...
Луна и Слънце!
И само един след друг идваха облаци тежки,
изваляваха се и си заминаваха,
и после пак Луна и Слънце...
Луна и Слънце!
И празно и пусто, ни вой на псета
ни песен на чучулиги.
Луна и Слънце... Луна и Слънце

Free Fall

Base jumping at Dean's Blue Hole, 4 minutes without air
Guillaume Nery is a French free-diver specialised in Constant Weight free-diving.
He broke the world record in 2002 at -87 meters in the Villefranche-sur-Mer harbour, in Alpes-Maritimes, France. Then, in 2004, he pushed the record to -96 meters in Saint-Leu, la Réunion. On September 6, 2006, he broke the record again at -109 meters in Nice (this record was subsequently broken by Herbert Nitsch at -112 meters in November 2007).
On July 3, 2008, he dove to -113 meters and set a new world record.
music by: Archive "You make me feel"

Летен дъжд

Под натежалите

цикламено-лилави облаци на залеза,
в драскащите пясъчни вълни,
искам палав летен дъжд да завали.
И двама с теб окъпани в лъчи,
да танцуваме насред дъжд,
в морските вълни.
В топлите прегръдки на ръба на деня,
нощта с тебе да посрещем...
Открадната целувка,
устните да изгори
и никой да не види,
сълзите напиращи в моите очи.
Че само миг е дъждът,
зад който да се скрием
преди деня да настъпи
и истината да открием,
че далеч един от друг
ще бъдем от този час
и само летният дъжд,
ще пази тайната за нас.

Дали разминаха се двама...

Разминаха се двама,
някъде по пътя,
смелите герои с раници тежки,
на славното си минало,
от грешки.
Сякаш в паралелен свят,
затворени и
зад стъкло виждат се,
ала не чуват се
и един до друг не стигат се.
Тъга, затворена
в изтърколила се надежда,
загатва за сила нечовешка,
да счупят стъклото на раздяла
и да докоснат се с души,
и с длани парещи...
Но дали, едната няма
с лед да вледени...
Още дълъг път може би предстои,
по сами силни и с вирнати глави.
Заедно съберат ли се,
слабост пробожда изведнъж,
обръщат гърбове и бягат
към проливен летен дъжд.
Смелостта им да отмие,
че току виж,
погубил се единия за дето
любов допуснал да се случи...
Любов, за която никой няма
да научи...

Падането на нощта

Прекрасен разказ от Айзък Азимов.
Първи стъпки към фантастиката... Аз не съм по фантастиката, това не ми е предпочитан стил, този род филми и книги, но преди доста (пълнолуния) време, един скъп човек ми подаде една книжка, сборник с разкази на Айзък Азимов. Тогава се зачетох и няколко разказа ми провокираха истинско удоволстве докато ги чета.
Падането на нощта ми е най-любим :)

Дъщеря на Нощта

art by Luis Royo




















С нощта говорим си тихо,
сладко се смеем или
скришом плачем.
Нашепваме приказки,
за лека нощ!
A като заспите,
слушаме песни, танцуваме
и пазим съня ви.
Стъпваме на пръсти
и съдим лавандули, които
злите ви сънища да гонят.
Но завъртат се стрелките
и небето просветва,
посрещаме слънцето
и отстъпваме вълшебствата
на белите феи, които
ще се грижат за вас,
докато черно кадифе
не покрие небето отново.
Daughter Of The Night - Santana

Великият - безсмъртен...Ronnie James Dio 16.05.2010

"Don't talk to strangers
Cause they're only there to do you harm
Don't write in starlight
Cause the words may come out real
Don't hide in doorways
You may find the key that opens up your soul
Don't go to Heaven cause it's really only Hell
Don't smell the flowers
They're an evil drug to make you loose your mind...
***
Don't let them inside your mind, yeah
Run away, run away, go!
No, no, no don't let them in your mind
Protect your soul.."

(no name) 4

Днес един човек привлече силно вниманието й. Вървеше по платното, беше облечен със старо сако и къси панталони, беше чист и изгладен, вървеше и си говореше нещо, смееше се и си оправяше косата, запасваше си ризата, ръкомахаше си нещо, после пак се засмиваше... Колите го заобикаляха. Полуделите и неразбиращи шофьори, му свиреха, псуваха го, крещяха му грозни неща...
Не можеше да спре да го гледа!
Сякаш искаше да го прегърне, силно, много силно! В главата й бумтеше...
-"Какво са ти сторили по дяволите???
Кой те обичаше и се грижеше за теб, кой вървеше заедно с теб и се бореше с теб, с кого преоткриваше света и бе щастлив...?
Кой по дяволите ти изпра дрехите, изглади ги и после те изхвърли на улицата като нежелан домашен любимец???"
После той се качи на тротоара, оправи си косата за пореден път, усмихна се и си продължи пътя говорейки си нещо, сякаш нищо не е станало и всичко си е наред. А и защо ли да не е? Всичко си е наред, напълно наред!
И тя си продължи пътя, щом той изчезна от погледа й, но за нея нищо не беше наред, това не беше наред!

(no name) 3

Обичаше да седи на покрива, да яде череши и да наблюдава преминаващате коли отдолу,
с отразяващите се лъчи на задницата на колите, които блестяха в очите на
забързаните шофьори и те правеха смешни гримаси...
Гледаше хората и си предтавяше съдбата на всеки един от тях.
Като художник, набързо скицираше всеки в главата си, обличаше му костюм и
му даваше роля. Някои бяха досадно безлични и не получаваха този шанс, да участват
в откаченото предствление...
Всичко се завърташе и нищо не бе това което е, и тя не искаше да е тази която беше,
бягаше от всичко и от всички. Представяше си че е далече, сама, непознаваща никой и най-вече никой не познаваше нея. Мислеше си колко ли е хубаво да живееш свободно, просто и благодарно към майката Земя.
Децата да играят невинни игри, чисти и непринудени, с искрен смях, свободни...
Но реалността я зовеше, покривът си е покрив и в миг трябва да изчезне.
Животът долу тече и не спира, няма свобода, няма чист детски смях, няма нищо!
Само една болна илюзия за "пълноценен и нормален" живот, който я очакваше...

Chambao - Pokito a Poko

(no name) 2

... скъса писмото на парченца,
запали ги и остана да ги гледа как се гърчат,
а мирисът на горяща хартия й хареса.
Неизказаните думи отлетяха превърнали се в сива пепел,
а огънят умираше отразен в очите й заедно с нея.
На тихата улица лампата премигваше дразнещо,
сякаш и тя умираше задушена от хилядите насекоми
обвиващи я всяка вечер...
Прилепнала плътно до земята, чуваше шептенето на тревата,
усещаше хладината на пръстта и се молеше земята да погълне болката й.
Боли, значи още съм жива!
Не гледаше към небето, към звездите, към Луната, защото за да гледаш към тях,
значи да имаш надежда...
Зад затворените й клепачи се прожектираха картини, сцени на миналото,
спря да бъде режисьор на собствения си филм, сега само пускаше лентата,
а апарата заяждаше, въртеше едни и същи сцени, прескачаше и пак отначало...

My new Art of glass

Partly Cloudy

:)

Моят ден!!!

Елена Йончева за Сомалия и пиратите 1

Професия "Репортер" с единствен господар - Съдбата. Филмите на Елена Йончева - в центъра на забранените и опасни територии. Там, където смелостта и интелектът са едновременно и защита, и заплаха. За героите и мястото на действията в историята на света от Елена Йончева

По следите на пиратите в Сомалия....
Животът в Пунтланд, наричан от журналистите "Пиратиленд".
Документален филм от поредицата "Сомалийски пирати".
България, 2009, 45 мин.
Българският е първият европейски екип, успял да снима в Ейл /Eyl/ - основната пиратска крепост в Сомалия. Едно от местата, където се откарват отвлечените кораби, включително и "Маласпина касъл". Минималното количество охрана за достъп е 8 човека, с които Елена Йончева и операторът Николай Стойков заволирано заснемат обектите на своето изследване. Защото "пиратската тема" се игнорира от официалната власт, а достъпът на журналисти в тези територии е забранен от мерки за сигурност /за последната една година са отвлечени трима журналисти/ и от вътрешни държавни съображения. Парадкоксът е синоним на живота в Сомалия. Според местния губернатор, интервюиран от екипа и също толкова охраняван - "животът е мирен" в Босасо, най-големият пристанищен град в Сомалия. Оттам започва пътят на сомалийските пирати. Босасо е мястото, откъдето купуват оръжие, сателитни телефони, лодки и цялата екипировка за своите набези. Филмът се фокусира върху човешкия фактор - какви хора живеят там, какво е отношението им към пиратите, кои са, как са станали такива, какъв е техният бит. Да бъдеш пират е като "издигане в професията" за един обикновен рибар, който споделя своите планове - как и защо ще стане един от тях. От другата страна на камерата са двама истински пирати с богата "кариера": рекордьор, отвлякъл 40 кораба и друг - с нито един успех, залавян всеки път от военните - немски или френски - кораби. Историята на пиратите не подминава местния наркопазар и оръжейната борса...
Продължава "мирният живот" в Сомалия....

Елена Йончева за Сомалия и пиратите 2

На който му е интересно, нека гледа, успях да изнамеря филмите. На мен лично ми бе много интересно!
Сърдечна благодарност на хората, които са качили филмите във Vbox!

Автор: Елена Йончева
Оператор: Николай Стойков
Монтаж: Росица Желева, Малин Арнаудски
Музикален оформител: Мариана Вълканова
1-ва част

2-ра част

3-та част

"Неделя вечер" от Захари Карабашлиев

Дочакахме най-накрая пиесата на Захари Карабашлиев "Неделя вечер" да стигне и до Варна, тази вечер във Фестивалния и Конгресен Цетър! И аз като един голям негов ФЕН ще съм там :) Заповядайте и вие!
Гастрол на театър „София” - „НЕДЕЛЯ ВЕЧЕР” от Захари Карабашлиев
17 май от 19 ч.

Постановка: Здравко Митков
С участието на: Иван Ласкин, Гергана Плетньова, Лилия Маравиля, Мила Банчева, Николай Върбанов, Мартин Гяуров
награда АСКЕЕР 2009 за драматургичен текст за "Неделя вечер"
номинаця ИКАР 2010 за драматургичен текст за "Неделя вечер"



Пиесата ми „Неделя вечер“ е пиеса за човешка криза. Дълбока и неизбежна за всеки един от нас криза, от която две семейства излизат по два различни начина.
„Неделя вечер“ е фикция. Всички образи в нея са измислени. Понякога, само понякога, и то, ако сме работили достатъчно упорито, ако е налице някакъв талант, а и сме късметлии, ни се случва да се докоснем до плътни, дишащи парчета живот. От това, разбира се, работата ни като писатели не става по- лесна, напротив. Просто илюзията, че създаваме нещо, което наподобява "действителност" е по-силна.

Ние, хората имаме чудната способност да свързваме и организираме хаоса на информацията, която достига до нас от външния свят и да изграждаме някаква своя реалност, в която да се чувстваме по-удобно и някак защитени. В тази наша реалност имаме нужда от морални посоки – ето това там е юг/добро, това е север/зло и т.н... – и така се ориентираме. Това донякъде ми напомня способността на паяк, който тъче своите си мрежи – не защото няма какво друго да прави, или за да се забавлява, а защото така той се храни и възпроизвежда, така живее, така изгражда своя свят, в който да се чувства в безопасност и контрол. Моята пиеса „Неделя вечер“ поразбутва тези мрежи. Тя ги предизвиква, поставя под съмнение здравината им. „Неделя вечер“ поставя на изпитание вроденото ни чувство да съдим другите, да търсим виновника. В нашата природа е да намираме някой, когото да посочим с пръст, да задоволим тази изконна потребност за идентифициране и унищожаване на злодея. Но какво, ако бъркаме в присъдата си? Какво, ако злодеят е невидим? Какво, ако е химична субстанция или състояние на духа? Какво, ако злодеят е всъщност самата идея за злодей?

Драматическото действие в тази пиеса не се развива линейно във времето – точно както фактите, които достигат до нас от заобикалящата ни “действителност”. Ние, всекидневно поемаме парчета чужд свят, чужд опит, които често ре-конструираме, ре-организираме, пре-създаваме доколкото можем, вероятно с надеждата да намерим някакъв смисъл за самите себе си. Никоя драма обаче, писана, играна или живяна, независимо колко разтърсваща – не ни учи на нищо. Защо въпреки това продължаваме да ходим на театър? Защо се развличаме от кризите на другите? За да забравим кои сме? За да си припомним кои сме? Или, за да преоткрием отново, че сме наистина живи?


Роден съм във Варна през април 1968. Завърших Шуменски Университет "Епископ Константин Преславски", специалност Българска филология. През 1997-ма със съпругата ми Силвия и дъщеря ни Сара се преместихме да живеем в Съединените Щати. Прекарахме няколко години в Охайо, където аз работех какво ли не, докато учех Художествена фотография в Ohio State University. После се установихме в Калифорния, където започнах професионално да се занимавам с фотография, учех филм-продуциране и драматургия.
Пиесите „Аутопсия“ и „Неделя вечер“ са отличавани с награди и публикувани в сборниците „Нова Българска Драма“ – Шумен / 2005 и 2006 г./. Англоезичната версия на „Неделя вечер“ имаше сценична реализация като като уъркшоп-пиеса в Лос Анджелиз, Калифорния. Пиесата „Откат“ получи Голямата награда за драматургия на Сдружение „Нова Българска Драма“ Шумен през 2008 г.. Предстои поставянето й от ДКТ „Васил Друмев“, Шумен.
Писал съм разкази, есета и материали за списания и вестници. В 2008-ма излезе дебютния ми роман "18% сиво" (ИК "Сиела"). "Кратка история на самолета"(ИК "Сиела") е следващата ми книга.
Захари Карабашлиев

ЕТО ЗАЩО ЖЕЛАЯ ТОЗИ СПЕКТАКЪЛ
„Неделя вечер“ е измислица. Понякога, само понякога, и то, ако сме работили достатъчно упорито, имаме някакъв талант, а и сме късметлии, ни се случва да се докоснем до плътни, дишащи парчета живот.”
С тези думи на автора като че ли се изчерпва всичко, което трябва да се каже за новата пиеса на Захари Карабашлиев. Но аз ще добавя, че отдавна не съм се наслаждавал така чисто на българска пиеса. Пред мен е перспективата за един спектакъл, който няма да се бори с текста, а с въодушевление ще преодолява гравитацията и ще иска от нас цялото ни умение и фантазия. Пиесата излъчва необичайна зрелост и плътен съвременен естетически резонанс. Разказът е фабулиран с артистичен замах. Провокира към динамичен и силно емоционален режисьорски прочит. Предлага възможности за нестандартен анализ на човешки съдби в криза. Може да звучи необичайно, но материалът има допирни точки с най-доброто от стиловете на Едуард Олби и Харолд Пинтър. Убеден съм, че българският театър и „Неделя вечер” имат силна нужда един от друг. Смятам, че това зряло и талантливо произведение, родено в екзотиката на емигрантското битие, е нещо като изкупление за страданията на съвременния интелектуалец в неравното ни и озъбено днешно битие. Болката е родила артистична гримаса, която може да се тълкува и като надежда. Ако не за живота ни, то – поне за изкуството. Естествени, убедителни, съвременни и откъснати от самите себе си – такива се персонажите на Карабашлиев. Такива ще ги търсим и в лабиринтите на представлението. Модерността диша абсолютно естествено и ненатрапчиво в тази пиеса и може би в това е най-голямото й достойнство. Затова и с удоволствие ще партнирам на таланта на автора.
Здравко Митков

В страната на цветовете

В лилаво разочарование облечена
с оранжеви лъжи опръскана,
на тъмно зелено легло полегнала
и с жълти рози забодена.

През червени бури преминала,
върху сини мечти политнала,
с кафява шапка на главата подхвърлена,
по бели надежди залитнала
с розови обувки стискащи тичаща.

От бледо зелени тайни уморена,
и черни сълзи стичат се,
върху пурпурно лице безизразно!
Сиви мисли забиват се
на тюркоазената й лудост в опиянение...

Пепел от ангели

Разпънаха ги като на кръст
съдбата си отново да поемат,
неготови, неизлекувани посипани със пръст.
Хей Ейнджъл, ти на къде така
с тези омършавели сломени пера?

Изгревът не те ли повика
болката на грешните да изцериш?
А ти, нима избяга... и ето наказаха те,
по земята горчива да бродиш
и пепел до пепел сам
перата си да рошиш.

Прости си Ангеле неземен,
мястото ти тук не е!
Тъгата си хвърли в морето
и над света греховен сълзите си полей.
Пепелта си сива отмий
и белотата снежна пак повикай.

Очите им за красотата проясни,
умът им бистър като поток нека стои,
не ги наказвай, а клетките им отвори.
Душите им нека свободни от днес да бъдат.
Ангеле неземен грехът си изкупи.

Песента на виолата

Оставяш ме безмълвна,
щом любовта си аз към теб покажа.
Щом виолата поиска за теб да засвири
с тиха песен в тъжна нощ уханна.
Тъжна песен във красива черна нощ,
там далече ти нима не чуваш...

Студен във високата си крепост на
твоето сърце ранено, забравил какво е
то отново да тупти.
И моята топлина до теб не ще достигне
и ключът отдавна ръждясал
не ще отвори сам портите тежки.

И едри капки ронят се,
по трънливият път надолу
и кожата раздира се върху тялото пусто.
Безмълвна душата крещи и иска
любов незаслужена...

My Art of glass

Portishead - Glory Box

Тихият дом...

Из рехавата сянка на дърветата,
изпод тежката от дъжда пръст,
около притичващите катерички по
надгробните плочи...
Слънцето ме търсеше...
Там, измежду почиващите,
защото измежду живите,
мястото беше заето.

Тихо, спокойно, мълчаливо,
с леко потрепване на тялото,
след всеки следващ камък, кръст...
Толкова красота и слънце,
на подобно място,
тъй мистично с хладната си тишина.
"Вечният" дом...
Бях си у дома.

Алени струни

Някой къса струните ми
с луда нежност и греховна страст.
Една по една падат със стържещ крясък,
от любов и опиянение не усещащи болката.
Дървото в ръцете огъва се подпалено...

Алени капки стичат се по пръстите
и бледи устни жадно ги попиват!
Замъглен поглед виждащ
нова струна бич, вади и посича,
по-зла от камшик на голо рамо...

Сбърканата нишка

Всичко се връща там от където започна,
(не)почналото и (не)свършилото...
В любовни краски омазано,
с болка красива по стъклата размазано.
(Не)чуто и (не)видяно, заключено
за колиничилите искащи милост грешници.

Забавена плесница, отваряща ума
и думи висящи на бесилото черно.
Отражение в очите чисти,
лека мисъл в съзнанието (не)открадната...
И въртележка на писаците,
в лунапарка на похотливите желания...

(no name)

Топлият южен вятър, носеше
милиони миниатюрни песъчинки,
влизащи в присвитите й очи.
Последните лъчи залязваха,
галейки хоризонта
и всичко изчезваше в полумрак.

Остана топло!
По върховете на дърветата,
листата се състезаваха в луд танц.
Вятърът минаваше леко между косите й,
завиваше покрай врата й,
карайки малките руси косъмчета да
настръхват.

Игрива усмивка се прокрадваше
по плътните й устни.
Отпусната лежеше на шезлонга
и наблюдаваше задаващата се нощ.
Небето- мастилено синьо, а
Луната ставаше все по ярка
и все по-силно я привличаше.

Извикваше нещо скрито в дълбините й
да се освободи, нещо за което неподозираше.
Сестрите й я викаха да се присъедини,
да лудее с тях, да се слее с природата и
същността си...

Kansas Dust in the Wind

Оригиналът

Щастието...

Щастието било като птичка,
кацнало и в миг отлетяло!
Щастието било като летен дъжд,
идва с добро и за кратко!
Щастието било като пеперуда,
красиво и крехко!
Щастието било игрив повей,
на вятърът целунал те едва!
Щастието било...
Било...някога щастие...!!!

Същността й черна

Тя не е белият гълъб,
донесъл маслиновата клонка!
Тя е черният гарван,
грачещ върху надгробната ти плоча!

Не искаш да останеш!
Разбирам!

Бягай тогава бързо,
защото тя има черна душа!
Лети като пустинна буря,
ще те покоси дадеш ли й шанс.
Бягай бързо мили мой...

Бягай, бягай...

Dream Theater

Днес много музика в главата ми!
Ето и нещо красиво :)

Маски от думи

Маска от "красиви" думи,
закриваща лицата ни!
Дупки, на мястото на очи
с празен поглед.
Носът на половина останал,
с половин достойнство.

Изсъхнали напукани устни,
изтощени от крясък и жажда.
Свличаща се кожа, разядена от лъжи.
Какво ни остава сега, кажи ???

Тела, отвътре празни и бездушни.
Кости, пропити с тъга и вина.
Без смях, без болка, без глас
без...
Това сме сега ние с теб
или поне аз...

бягащите отговори на преследващите ги въпроси

Въпроси, въпроси, толкова много...
Червени, лилави, жълти, сини.
Летят навсякъде,
обкръжени от мними отговори!
Няма отговори, няма!
Задачата е сложна,
с няколко възможни решения.
Не! Заблудил си се, това уравнение
няма решение, няма!

Не! Задачата е омагьосан кръг,
в който се луташ насам натам,
докато ти се завие свят!
Докато не се озовеш с главата надолу.

Докато или не полудееш
или по чудо не намериш верният път...
Верният път, но само до някъде.
После пак се губиш, пак търсиш, пак тичаш
по старата пътека или по нова.
Закъсвяваш ли?
Сред шубрака, под жаркото слънце,
под дебелата сянка, под водата...

Изтощен, запъхтян, омагьосан,
спираш да се огледаш.
Къде съм?
Пак ли съм там или по-напред?
Отляво ли съм или отдясно?
Ден ли е или нощ?
Топло ли е или студено?
Вземи завоя на един дъх.

Забравил си всичко...
Объркал ли си се?
Почни отначало, а къде е началото,
изгубил си нишката. Няма начало, няма край!
Лабиринтът се затваря с всяка изтичаща секунда,
сърцето ти бие толкова учестено,
че го усещаш в ушите си.
Има ли изход?
Има!
Но ще го намериш ли?
Тик так тик так... Намери го!
...

агресивно... 18+

Нежно...

Инжектира ме!

Заби нежно иглата, така невинно...
неподозиращ каква отрова се крие в нея.

Инжектира ме... без да искаш?

Любовта се стече бавно по вените...
изгаряща кръвта ми, замъгляваща ума ми.

Инжектира ме... без да искаш?

Дяволът се настани някъде в ляво,
под гърдата, отпиващ от коктейла от чувства...

кой ще спаси душата ми

А я да си представим сега обратната ситуация... хаха защото понякога "представете си" и на жените им вадят сърцата...

...от скалата

Искам да скоча от скалата!
Така нежно нарисувано. Виж този безкрай...
Не се плаши, мен не ме е страх!
Ще се понеса, като птица с разперени криле...
Ще хвана вятъра и ще се понеса.

Свободата ще роши косите ми,
които за теб отрязах!
Искам да я усетя поне за миг
изпълваща гърдите ми!
С усмивка ще се гмурна и ще потъна
в гладките прегръдките на водата!

Ще танцувам с грацията на нимфа морска!

Прогноза (бг филм)

"Филмът "Прогноза", отново много добро попадение от българска страна!
Филмът е свеж, може би защото през повечето време се снима на плажа на Турски остров, на места е забавен, на места сериозен. Интересен!
Актьорите са пичове, сърфисти (една хубава балканска комбинация) и разбира се една смахната влюбена жена :)
Саундтрака също си го бива!
С няколко думи, доволна съм, много ми хареса! :)

Massive Attack- Angel

THE CROW (movie)

Захир - Паулу Коелю

Захир "е нещо, което сме докоснали или видели веднъж и никога повече не можем да забравим, изпълващо мислите ни до такава степен, че ни довежда до лудост. Моят Захир няма нищо общо с романтичните метафори. Той си има име и неговото име е..."

"Любовта е необуздана сила. Когато се опитваме да я контролираме, тя ни унищожава. Когато се опитваме да я вкараме в затвор, тя ни поробва. Когато се опитваме да я разберем, се чувстваме изгубени и объркани. Тази сила съществува на Земята, за да ни носи радост, да ни позволи да стигнем до ближния ни, и въпреки това заради начина, по който обичаме днес, изкупуваме всяка минута спокойствие с един час тревога."

The Little Girl - Emily

Без светлина

art by ~Katy Towell~


Някой духна свещта и в тъмнина обвит си пак.
Объркан се блъскаш в тъмното,
търсещ светещият надпис "ИЗХОД",
но такъв няма!
Поеми дълбоко студеният въздух
и на земята седни,
когато главата ти се замъгли от
болката пронизваща вътрешността ти.

Доста време долу ще поседиш!

Очите ти от мрака ще ослепеят,
забравяйки какво е да имаш светлина.
Ръце ти отново ще загрубеят,
от триенето в мъртвата земя.
Ушите ти от тишината ще оглушеят,
нечуващи нивга песента.
И безмълвен ще си вече
прегракнал спорещ със вечността.

Не искам, събуди ме

art by ~Katy Towell~
















Събуди ме!
Не искам да се връщам пак там!
Не искам при страховете и писъците отново да бъда!
Не искам отново да завържат очите ми!
Не искам отново да разкъсат дрехите ми!
Не искам отново за света да заспя!
Събуди ме!
Не искам в затвора кошмарен, без вина да гния!
Не искам отново на пода студен да лежа!
Не искам отново бавно да умирам в онази килия!
Не искам! и за милост моля,
но що значи милост, моя?
Събуди ме!

The Black Hole (short film)

"Тън...Феята каза...!"

Относно любовта...
По-добре да вървиш по пътя си сам,
отколкото все да се заблуждаваш,
че вървиш заедно с някой!

Относно семейството...
Обичта и признателността ти
нямат граници!


Относно приятелите...
Радвай се, благодари и обичай приятелите си,
защото те са истински с теб и до теб!

За живота на ... играчките...

Защо става така, че колкото по-близък и скъп ти е един човек, толкова по-силно ранява душата ти?
Защо колкото повече отваряш сърцето си някому, толкова по-лесно е да му причиниш болка?
Как може любовта да изчезне?
Нея или я има, или никога я е нямало!
Чувствата не могат да угаснат!
Защо се държим с хората, като със стари играчки?

Отначало са весели и забавни.
Ще ти се да си играете по цели дни, без да обръщате внимание нито на родителските забележки "време е за сън" и "достатъчно, утре ще си доиграеш",
нито на възхищението на приятелите "леле каква хубава играча, де да имах и аз такава!"
А с времето незнайно защо се "пренасищаш", почваш да прекарваш с тях все по-малко и по-малко време и накрая... се появява нова играчка.
По-красива, по-ярка, шарена - НОВА.
И старата първоначално отива на бюрото, после в шкафа, а накрая съвсем я забравяш.
И за да не ти седи в краката, я запращаш "в най-далечния ъгъл"
Защото ти е жал да я изхвърлиш.
Нека си стои, важното е да не ти пречи, но в крайна сметка продължаваш напред.
Но на играчката не й е все едно!
Тя помни тази радост, с която си я дарявал преди.
Помни този смях, който е предизвиквала в теб, когато сте си играели.
Помни сълзите от радост, когато са ви я подарили. И все още ОБИЧА "собственика" си.
Тя си лежи, чака и плаче, защото отдавна са я забравили, оставили и дори захвърлили, като отработен материал след провеждане на опити.
- Искаш ли го?
- Не, а ти?
- И аз така, хвърляй я. Или дай да я сложим ей там в ъгъла, може някой да си я хареса. А ако не, все тая, така и така е вече отработен материал...
А паметта - тази кучка - постоянно напомня за всичките тези радостни мигове, които са ОТМИНАЛИ, но така, като че иска да се повторят още веднъж.
И играчката разбира, че това по-скоро няма да се случи.
Ще стане още по-лошо - примката около врата я стяга като наркотик.
Но въпреки всичко й се иска да види, да чуе, да почувства...
И си лежи в ъгъла, но след няколко години при пролетното прочистване или "от нямане какво да се прави" я намират. И ако и провърви, дори си спомнят за нея, взимат я и я изтупват от прахта.
И като че трябва да се радва, но не - от старост се разпада, паднало е едното око, ухото се е разшило.
Но на нея и е все тая, ще й се да извика:
"ПОМНЯТ МЕ! НЕ СА МЕ ЗАБРАВИЛИ! ОЩЕ МЕ ИСКАТ!
ОБИЧАТ МЕ!
СТОПАНИНЪТ МИ НЕ МЕ Е ЗАБРАВИЛ!"
Но както често се случва, вече е късно. Всичко... Да си поиграят му се иска, но просто не се получава - времето си е свършило добре работата, безпощадно, жестоко...
А добрият стопанин вдига рамене и се опитва да я оживи, но играчката няма да му донесе същата радост, която му е носила в началото.
Ще съжали, че по-рано не е разгледал ДУШАТА, която е в нея.
А е видял само красивата и шарена опаковка.
Бездушна...
А лошият ще я сложи внимателно в кутията, за да не се разпадне и ще изхвърли с останалия боклук.
Такъв е техният живот. Умират, явявайки се просто етап в жизнения път на стопаните си. Миг, мигновение.
Малко препятствие, което е толкова лесно да прескочиш, но и толкова лесно да го разрушиш, за да продължиш нататък....
Тъжно...

(Благодаря на автора Олексий и за превода от руски на Мартин)

That's not my name

"...forget my name...
They call me 'hell' They call me 'Stacey' They call me 'her' They call me 'Jane'...
That's not my name That's not my name That's not my name That's not my name!!!
They call me 'quiet' But I'm a riot Mary-Jo-Lisa Always the same...
That's not my name That's not my name That's not my name That's not my"

A quoi ca sert l'amour

То, така нареченият месец на любовта отдавна мина, (слава богу) но викам да сложа нещо позитивно и забавно :D

За Любовта от...

Откраднато от Екатерина Карабашева

Първата Любов

Красивото на първата любов е, че те оставя без дъх.
Кривото е, че когато свърши, още дълго не можеш да дишаш.
Красивото на първата любов е, че се отваряш към нея със смелостта на новородена мида.
Кривото е, че след нея дълго си затворил устни като камък.
Красивото на първата любов е, че вярваш с вяра на дете, пускащо балони от балкона.
Кривото е, че после никак не вярваш, че някога пак ще намериш балон.
Красивото на първата любов е, че идва рязко, изведнъж и те прегръща като ангел.
Кривото е, че после ти се иска да не беше идвала.
Красивото на първата любов е, че те изпълва, запълва, допълва, обгръща и превръща в нещо ново.
Кривото е, че после те оставя сам. Където си започнал.

Кривото на първата любов е, че те бута от ръба, оставя те да паднеш, не ражда мечти, убива надежди, оставя да боли и гаси звезди.
Красивото е, че дори не подозираш.


Втората Любов

започва с тихи стъпки.
Втората любов започваш с тихичко озъртане. И надежда да не бъде забелязано.
Втората любов започва като люлка в парка – пазиш се от други люлки, сядаш предпазливо и започваш бавно да се движиш. Не че те е страх от падане. Не.
Теб те е толкова страх, че дори се страхуваш да се залюлееш.
Втората любов започва с бавно залюляване напред-назад, напред-назад, озъртане, забавяне, напред-назад. Краката винаги на пода.
Втората любов проскърцва леко. С мирис на ръжда.
Стряскане, озъртане, страх ме е. Да се залюлея.
И после пак – напред, назад, напред, назад.
Набереш ли малко смелост, започва люшкането.
(озъртане. за всеки случай.)
Прекалено много мислене.
Да, втората любов започва с мисли.
Втората любов носи печата на първата на своето чело, въпреки че никога не я е срещала.
Втората любов.
Те кани с разтворената длан на възрастен, която ти предлага сигурност.
И твоето тихичко озъртане дали не си отново в капан.
Тя идва в съня ти с образа на болка само за да хвърля камъни в жигосаното ти сърце.
И виждаш огъня като опасност от пожар, но не и като пламъците, които топлят.
Втората е обречена да чака.
Докато отново се изправиш, докато отново вдишаш светлина, докато отново разрешиш на себе си да усетиш топлина.
Докато освободиш детето, докато се залюлееш силно и си позволиш да се обвиеш в красота.
И тя те чака.
Докато събуеш обувките, потъпквали мечтите, докато се престрашиш да хванеш искрата и да запалиш звездите, докато се осмелиш да си простиш.
Докато се преосмислиш и откачиш душата от онази кука.
Докато спреш да мислиш и си позволиш на дупката да се разпука.
И тя ще бъде там.
Втората.
И тя ще бъде друга.
Ако само й дадеш да бъде.

Втората любов започва с тихи стъпки.
Чух я.

Ицо (при психолога) "Източни пиеси"

-Аз моята душа... май си я оставих в хладилника!
-Ще взема да се усмихна!
-Ми, изнервен съм много! Бързо-бавно, напред-назад, отгоре-отдолу, от всякъде!
-Според мене направо съм... долу някъде! Легнал, паднал, размазан!
-Имам сила ама, на какво да се облегна? Не ми трябва бастун, трябва ми някаква истина, на която да повярвам!
-Айнщайн най-накрая казва, че в края на краищата е доказано, че Господ съществува.
-Не знам за надеждата, ама това със огъня много ми харесва. Мисля, че повече горя, от колкото се надявам.
-Ох, как искам да открия тая частичка, на добриничка...
-Обаче къде е? Все едно ми е в петата! Трябва ли да вземам пак огромната игла за да я изкарам от тука (петата), че да ми дойде тука (главата)?
-Аз не искам да съм реален, аз искам да съм кристален!
-Искам да излъчвам светлина, искам да обичам хората, искам да се прегръщам с тях... А пък то... нищо не става...
-По дяволитееее!
Инжектирай ме с любов!

Tim Burton's Vincent (short film)

любимо!


"And my soul from out that shadow that lies floating on the floor
shall be lifted - Nevermore!"

This is amazing and creepy and great, great :)
Tim Burton is a incredible!
Благодаря горещо на човека, който ми го показа :) <3

Oi Va Voi

Една много интересна като звучене група. Любима

Палачът (продължение)

В театъра ще ми дадат роля,
драматична ще играя!
Отдавало ми се казват,
за кралицата и палача
отново ще ридая...
****
Оголвайки прекрасната си копринена шия,
красотата й се търколи по земята,
пишеща история с червено мастило.

И молитвите на селяните тъй силни бяха,
душата на своята кралица да спасят,
че за непокорна обвиниха я горката
и с главата си плати дългът.

U2

Невероятно живо изпълнение, с толкова нежност и чувство!

Палачът

Нямаше я кралицата на нощта,
с ефирната си бяла наметка,
с придворните си дами.
Нямаше я Луната!
Нямаше ги звездите!
Само палачът беше там,
с черната си превръзка.
Прикрит от нощта,
чакащ жертвата си.
Молещ я да му прости
и да отсече главата й
по изгрев Слънце.

Spider (short film)

Тъй като съм фен на късометражното кино, ви представям още едно филмче. Има кадри които биха били неподходящи за хора с по-слаби сърца :)На другите, приятно гледане :)

далечно, търсещо, горящо

Ами, така ще е!
Ти ще даваш и
някой ще ти го взема.
Ще чакаш този,
който никога няма да дойде.
Ще се оглеждаш за това,
което никога няма да видиш.
Ще виждаш само това,
което е вътре в теб.
Защото навън е мъгла и мрак!
Виолите ще свирят,
но ти няма да ги чуваш.
Ще чувстваш само,
изпълващата преливаща празнота.
Изхвърли четките, боите,
не ти трябват вече. Без цветове!
Съблечи се, изгори всичко,
нека тялото ти говори.
Душата няма да намери покой,
остави я да се скита, да търси.
Отвори съзнанието си,
за самия себе си. Намери се!

The Postal Service "Against All Odds" -> Wicker Park (move)

Филмът " Wicker Park" е много добро попадение. Интересен, заплетен, объркан. За това е и готин :D Един от любимите ми филми :)

"So take a look at me now,
cos there's just an empty space..."

солени капки

Отново заваля,
едни такива, солени едри капки.
Премигне, премигне и
хвърля малки пръски.
Пълни се до средата и прелива.
Стича се надолу и локвичка образува.
Солено е и щипе!
А вода е.
Отново заваля!

червено-бял мрак

Виж, всичко бяло-черно е!
По средата нещо в червено мига!
Улиците бели, дърветата черни,
а по средата нещо червено мига!
Това сърце в белотата на мрака ли е
или предупреждение,
че бялото ще се окървави,
от мрака, който носиш?

Какво си ти и от къде дойде?
Неразгадана тайна?
Скитаща душа?
Бялото с мъничко черно,
и черното с мъничко бяло?
И нещо в червено мига...

Внимание опасно, препоръчва се да се слуша на макс

ashes to ashes,
dust to dust

I'll be gone - Mario Basanov & Vidis

Беше тъмно, беше тихо, беше красиво...
Бяхме само аз и ти... и тогава я чух...
Носеше я със себе си...
Никога няма да забравя...
Нощта, светлините на града и ние с теб...
And then "I'll be gone"
Но винаги ще нося този спомен със себе си М.

Take me

Do you remember?
*****
Take me with you,
Take me far away!

Убийствена песен!

черно-бяла нежност

From: alan shapiro








From: alan shapiro

одеялото на баба

Една цветна вълна ме е обляла. Понякога на гребена на черно-бяло бягам и от хора не мога да се отърва, друг път цветна пред тях стоя и търсят ме.
Някога баба ми шиеше едно одеяло, одеялото на цветовете, одеялото на истината.
-Ама на коя истина бабо?
-На този, който го шие или на този, който ще го притежава?-питах баба
Баба мълчеше и се усмихваше... шиеше ли шиеше, малки квадратчета цветно едно за друго.
Толкова цветно беше, че като ме завиваше с него, никога не можех да намеря снощният цвят, който ме е приспал.
-За това ли бабо сънувам различни сънища?-я питах
Сега баба я няма, одеялото се скъса... А аз още имам въпроси.
-Бабо, и с хората ли е така в живота? Пришиваш си различни (някои цветни, други безлични)
От някои сънуваш кошмари, някои не можеш да забравиш, а други изобщо не помниш.
Цветове...като хората...

някъде зад дъгата

Щастие мое,
ще те намеря ли зад дъгата,
там какво се крие така и не разбрах.
От цветовете вземах и опитвах,
да те нарисувам с пръсти крехки и мечти.
Някъде скрито ти остана,
сред невидими лъжи.
И изведнъж в светлина цветна,
всичко стана безлично
и до болка безразлично.

Някъде зад дъгата,
сама потопена в сивотата,
песен далечна се носи
Hallelujah!!!
и виждам да бягат краченца боси.
Детенце весело крещи, че дъга видели
безгрижните му замечтани очи.
Там, някъде зад дъгата стои и чака
изгубеният цвят погълнат от празнотата...

"Обсебен" - Стенли

Тишината е твоето име на ум
всеки облак носи твоя парфюм
всички влакове водят в твоя тунел
през трупа си все към теб съм поел

Търся, влача се, денонощен и блед
всяко вдишване е квадратче към теб
и на всякаде тъкмо тук си била
и зад ъгъла си се скрила едва

refrain:
Как да те спра
нямям ръце
нямам лице
някой го взе
но ще простя
целия ад
целия свят
някой го взе
На на на, yeah (2x)

Ти си хаоса в мен
дупка от куршум
ти, плод развален
бял космичен шум
ти, град затъмнен
полъх от парфюм
и смях в тъжен ден
плод на болен ум

Черни истини в мойто тяло пълзят
всички изтрели се извиват назад
любовта ми е озаряла трева
заразена плът-тумор в мойта глава...

Melody Gardot

Невероятно нежно и отпускащо присъствие. Melody Gardot
С всяка песен се влюбвам все повече в песните й, в гласа й :)
Специални благодарности на Altair


Специално... М.

щипка цветно

Защипи ме да не избягам,
да не ме отвее вятърът суров.
Задръж ме до себе си
с мъничко надежда за любов.
Цветна направи ме,
не само синьото е цвят.
Колко са много щипките
превзели целият свят.
На слънце остави ме,
във жълто нека се облея,
а после сам ще видиш
залязващата лилава орхидея.

(не)подреденият ха'у'с

Една чаша премествам
за да направя място за втора,
но първата не махам,
следваща донасям и три стават те.
Мляко, чай и кафе...
Сладки с техните трохички
търсят място помежду мръсни лъжички.
Пакетчета чай залепват,
опаковки от бонбони пък хвърчат,
а прозорецът отворен.
Телефонът звъни, ръцете ми заети,
носят сандвичи и пакетче стари солети.
И всичко това на бюрото се побира,
между мен и черната клавиатура,
едно лале самотно умира.

We are the world

Ние можем...имаме частица от света в нас и можем...да му помогнем

Justin Bieber, Nicole Scherzinger, Jennifer Hudson, Jennifer Nettles, Josh Groban, Mary J. Blige, Michael Jackson(R.I.P)whit Janet, Barbra Streisand, Miley Cyrus, Enrique Iglesias, Jamie Foxx, Jean Wyclef, Maroon5's Adam Levine, Pink, Usher, Celine Dion, Fergie, Toni Braxton, Lil Wayne, Carlos Santana, Akon, Orianthi, T-Pain, Will.I.Am, LL Cool J, Swizz Beatz, Snoop Dogg, Busta Rhymes, Bizzy Bone, Kid Cudi, Kanye West, Drake and Nipsey Husslen, Lionel Richie,

Пробуждане

Някъде към 6 и 30 сутринта, някъде през изминалата седмица... Пробуждаш се, отваряш леко очи и виждаш това... и притихнал, сгушен в топлите завивки гледаш "Раждането на деня", гледаш и мълчиш...

синьо спокойствие...

Вдъхновена от Pooh-Ваня и нейното синьо настроение ...
И с благодарност към Oleksii.

Един ден с Gregory Lemarchal (1983г. - 2007г.)

Днес цял ден слушам Gregory Lemarchal... Слушам прекрасният му глас, заряда с който пее, любовта... Неминуемо се отронтват сълзи от очите ми, но се и усмихвам, чувствам се добре в прегръдките на топлия му глас. Едни от любимите ми песни (те са много) Le Lien, Mon ange, Je Devien moi, De temps en temps, Je t'écris, Zora sourit....

Тераяма Шуджи - Теория на електрическата крушка

ТЕРАЯМА ШУДЖИ (р.1935 г.) пише стихове, танка, хайку. Сценарист и режисьор на няколко филма. Участва и в театрални проекти. На деветнадесет години се свързва с Китасоно Кацуе (поетът, въвел в Япония сюрреализма) и авангардния кръг около него VOU. Изпитал влиянието им, Тераяма Шуджи до края на живота си остава експериментатор, който скандализира общоприетите норми. Стиховете му са често мрачни, основни теми в тях са смъртта, страхът, самоубийството, от една страна, и абсолютният бунт, неприличното и непозволено желание за свобода, от друга. Едно от големите имена на постмодернизма в Япония. Сред важните му книги са „Да хвърлим книгите и да излезем в града“, „Ад“, „Езикът като насилие“.

(Невероятно интересен, но не го препоръчвам на хора със слаба психика ;) Преди доста време това му произведение ме плени, искам да го споделя, но го четете на ваша отговорност :))
V.

Теория на електрическата крушка
Четох твърде много за човешкия живот
и убих едничката си баба с ножица, погребах я.
Свидетел беше само тъмната крушка на стълбището към апартамента.
Въпреки, че бъдещето на моята младост
така е абсолютно светло,
крушката е винаги тъмна,
затова я отвъртях от фасонката
и я зарових под кофата за боклук пред вратата на кухнята.

С това случаят се разреши.
В университетската лаборатория
всеки ден заето, пиша дипломна работа
за „Възрастните в зоопарка“.
Но
има „но“.
В мрака, след като заспя,
такава самотна детска песничка се чува:
Електрическа крушке,
Електрическа крушке,
и в земята ли светиш,
Електрическа крушке?

Когато в града във фирмите видех
електрическа крушка, която свети искрящо,
не можех да не се сетя,
как е заровено по средата на градината разложеното старческо тяло.
Нощната лампа е остарял девственик,
полилеят е старица, родила сто деца.

Разбитото в бетона е
череп на аполитичен старец,
изплувалата в блатото изгоряла сто ватова крушка е
уморилият се от плуване възрастен продавач.
Когато електростанцията включи светлините,
в земята, хиляди мъртви старци отварят очи
и въртящ се от жица на жица
се разнася трагичен потушен смях.

Електрическа крушке,
Електрическа крушке,
кой те уби тебе,
Електрическа крушке?

Среднощ, когато угасвам нощната лампа,
си спомням подземния свят.
Тази асоциация понякога отмира,
но после постоянно продължава.
Сигурно догодина, ще се оженя за момичето
от магазина за електрически крушки.

След това ще си родим деца, ще ги отгледаме,
постепенно ще започнем да мислим, като електрически крушки
и телата ни ще се превръщат в електрически крушки.
Точно затова нека вече спра с тази самотна песен.
Ако аз умра, някъде непременно ще стане светло.

От време на време се изправям и търся,
няколко години по-късно изпод земята нагоре процеждащата се светлина.
Електрическа крушке,
Електрическа крушке,
понеже съвсем никой не гледа,
внимателно прати ми светлина,
на лицето ми, с което убих баба си,
на лицето ми, с което постигнах успех,
прати светлина,

Електрическа крушке...

тихичко

Тихо е тази вечер,
на пръсти ли вървиш
или си някъде далеч от дома?
Под снега ли стоиш,
себе си ли търсиш в мисли?
Или сънят налегнал те е безпощаден...
Лавандули ли сънуваш или с чудовища се биеш..?

Bliss

We could fly,
You and I.
On a cloud,
Kissing...

Ч.Р.Д - на греано винце, музика и приказки

Тарададаааааа-> Честит Рожден Ден Блог :)
Ето, че от опитите ми да впрегна моята лудост измина цяла година...
Една луда година! От която лудост пък се зароди те това блогче, с него се преродих и аз...
Малко крива, неразбрана, обладана, мързелива, рошава, мрънкаща, търсеща, снимаща, слушаща, пишеща... Хааха все хубави неща ;)
Такава каквато може би винаги съм била, но и по-различна...
През тази година, изгубих и намерих важни, ценни неща. (някакви, разни)
Някои описах, други запазих лично за себе си...
И тъй на Fiesta като на Fiesta :) Ще празнуваме!
Приемат се подаръци, песнички и други :)
Без подарък не идвайте (хаха поздрав за систър)

Ще се лее казвам Греано вино, защото обичам, защото само така го пия и защото му е времето!
Има много рецепти. Да! Но ще ви представя рецептата, която с една приятелка правим, когато се събираме у тях на домашно греано парти :)
Започваме с виното, няма значение марката, само да е червено, всичко е на вкус и предпочитание... Демек - свобода на действие.
Виното се излива в подходящ съд за да бъде загрято!

Следват подправките, любимата ми част :) Тук не спазваме конкретна рецепта,
леко се придържаме към стандартната и слагаме много любов и творчество!
(цитросови кори, кафява захар, канела на пръчки, карамфил, черно пиперче, ванилия на пръчки (ако искате и ако намерите)) Но може и без нея ако предпочитате канелата, че ще се смесят много силни аромати и няма да се открои никой добре.

Препоръчвам на слаб огън, за да може по-дълго да постои, че да си пусне всички прекрасни аромати, но и полезните съставки на винцето да не се изпарят много ;)
Хубаво е да не завира, а лекичко да покъкря. Колко,колко 15 мин. може би кой знае :)
И... сервирате!!!
Ммммм ухае Божествено... Амброзия :)

Наздраве!!! Дерзайте!