вторник, 28 февруари 2012 г.

Kiwi - small and brave

Колко силно искаш да полетиш?
Колко силно вярваш, че мечтите могат да се сбъднат?
Какво си готов да жертваш?
Колко си смел?
Колко си глупав?

*Изрових от архивите си, тази късометражна история. Анимациите не са винаги и само за деца, понякога те могат да крият в себе си един по-дълбок смисъл, да означават повече от колкото си мислим. Кратката история може да ни каже, (в 3-ри минути) повече от колкото 60-сет минутен филм.



director and writer: Dony Permedi

понеделник, 27 февруари 2012 г.

The Rosy Crucifixion Sexus (Plexus, Nexus)

Трилогия на Милър...

Сега на Sexus давам шанс, леко раздвоено-разтроено мнение имам за Хенри Милър, но все пак ще опитам и ще видим дали ще мога да го сдъвча, смеля, а след това да се (оригна) усмихна затваряйки книгата с блаженна наслада, несъжалявайки за прочетеното.















*препоръчана ми от приятел :)

неделя, 26 февруари 2012 г.

You better run little girl

art by ~Katy Towell~
















Не, луда е!
Понякога лудостта изглежда като тъга,
за да те завлече отново!
Шепотът й те буди всяка нощ,
поглъща те в тези големи черни очи...

* вдъхновено от думи на Leonard

четвъртък, 23 февруари 2012 г.

Чакам с нетърпение ... "Аве"

Чакам с нетърпение, огромно нетърпение...

9-ти Март 2012... НДК София Филм Фест,
открива с българския филм "АВЕ", дебют на Константин Божанов.
* участват: Ованес Торосян (когото аз много харесвам)
Анжела Недялкова, Мартин Брамбах, Светлана Янчева,
Николай Урумов, Елена Райнова, Красимир Доков, Йосиф Сърчеджиев.
Ще видим кога ще стигне и до Варна.

понеделник, 20 февруари 2012 г.

Отново на късометраж...













На 23.02.2012г. четвъртък от 21:00 часа ~Артин Вижън~ Отново ни кани на късометражно кино, във Кафе-Театъра на Фестивален и Конгресен Център Варна. Да, точно в онази малка заличка с червените дебели завеси и червени столчета. Ще има и афтър парти, което ще се равихри в бар Болла ( до х-л Черно море)


Този път прожекциите ще са на индийска вълна. В приказки разказани от приятели и случайни минувачи седнали на по чашка кафе. В "кафе Керала" Индия 2009г. 11-сет от най-добрите индийски режисьори, ще представят културата и езика на щата Керала, разположен в най-южната част на Индия.


Другите сезони изпуснах, но от сега ще следя внимателно, какво се случва в късното нощно кино...

неделя, 19 февруари 2012 г.

"Кака-Мали-Аба"

art by ~Artista blog~




















Какаото в очите започна да потъмнява,
Малините по устните избледняват
и Абаносът в косите се ветрее,
невярващ в своята отживелица.
Неузрели твърди лимони в душата пуста,
търкалят се, капка по капка разяждат
мирът заседнал под обувките й.
Отвял надеждата в хвърчилото.

Помните ли, Дядо Йоцо?

Помните ли разказа на Иван Вазов - "Дядо Йоцо гледа"? Признавам, аз го бях забравила в годините. Днес си спомних за него, вече не помня как точно и защо. И реших, че ще е добре да го прочета отново. Мисля, че ще е добре да си го припомня, да помисля отново върху него, на тази си възраст... А и някои класики никога не остаряват... Разказът е актуален и сега, макар и под един малко по-различен надслов.





















"Когато си спомняме за нашите бащи, деди, роднини, преселили се на оня свят преди освобождението на отечеството, преди да лъснат пред очите им, сладките лъчи на свободата, често ни минува през ума, какво би било учудването им, радостта им, ако по едно чудо се събудеха от вечния си сън в гробовете, излезеха на бял свят и погледнеха около себе си: Как щяха да бъдат поразени от всичко онова непознато, невероятно в живота, което ще ги обикаля и в което те ще се чувстват чужденци...
Нещастните родни души няма обаче да възкръснат и да се порадват на чудесиите на свободата, на които ние, обгърнали вече гледаме равнодушно сега, и за които те не са и сънували даже в най-дивните си блянове...
Не, те няма да възкръснат, никой не е възкръснал...

Една вечер Йоцо се не върна вкъщи. Заранта син му отиде да го дири право при скалата, мислейки, че може да е паднал в пропастта.
Но той го завари умрял, там, с шапка в ръка.
Йоцо беше ненадейно издъхнал, поздравлявайки нова България..."
Из "Дядо Йоцо гледа" на Иван Вазов


събота, 4 февруари 2012 г.

Нежелан гост

art by ~Luis Royo~



















Снощи тя пак ме навести...
Не ме оставя да забравя.
Водихме няколко часова битка.
Казах й: Няма да победиш днес!
Ще й го повтарям всеки път, когато идва.