сряда, 18 февруари 2009 г.

За Екзотичните подправки....накратко


Един добър източник на екзотични подправки са арабските магазини. Там, освен типичните не само за арабската, но и за индийската кухня подправки като кардамон, джинджифил, синап, можете да откриете и следните “съкровища” –
Сумак – тъмно червена на цвят прахообразна подправка с остър кисел вкус. Представлява млените плодчета на един храст, който расте из Близкия Изток. Подправката напомня по вкус оцета. Можете да я разтворите във вода или просто да я посипете върху салатата. Страхотна е за картофи – варени, задушени, а най-вече за пържени. Внимавайте с количеството, защото е много силна!

Заатар – подправна смес от млян сумак, мащерка и зърна сусам. Има екзотичен, типично “арабски”, но много добре балансиран вкус. Традиционно се употребява за посипване върху залъци хляб, натопени в зехтин.

Къзбара – това всъщност е млян пресен кориандър. Много приятна подправка, която дъхти на свежест. Подходяща е за яхнии от бобови и най-вече за оранжевата леща, която можете да си купите от същия магазин. Прекрасна рецепта е и риба, пълнена с орехи и подправена с много къзбара.

Арабски седем подправки – подправна смес със сладникав вкус заради наличието на сладки подправки като карамфил в нея. Използва се за подправянето на месо. Една чаена лъжичка от сместа на един килограм прясно смляна телешка кайма е достатъчна, за да приготвите изумителни кюфтета.

Махлеб – подправка за сладкиши и кексове. Въпреки че представлява млените ядки на едно растение, ароматът й е като на прясно опечен кекс.

Черен сусам – много подходящ за поръсване на печива – например, соленки. Придава невероятен аромат и цялата ви кухня ухае на вкусно.

Шафран – това, което ще ви предложат като шафран, определено не е оригиналната подправка, което си личи най-малкото по цената. Все пак е успешен заместител – поне ще ви боядиса ориза в ярко жълто.

Кедрови ядки – подходящи за салати, ориз с шафран или за италианския сос от босилек песто. Слагат се и при приготвянето на пиле.

Къри от Сирия – просто едно много добро къри. С този термин се описват две явления - всевъзможни обилно подправени ястия в южноазиатски стил и смес от фино смлени подправки, чиято бройка може да варира от 5 до 30. Противно на господстващата сред много хора представа, къри не е индийско, а британско изобретение. По време на колониалния период англичаните се сблъскват с местната кухня, в която употребата на подправки следва определени правила и е богата на нюанси. Те обаче не са уловени от чужденците, които слагат на всички сложно овкусени ястия общия етикет къри. Главните участници в сместа от подправки са куркума, кориандър, черен пипер, кимион, кардамон. Всеки може да направи къри, като смели желаната комбинация от съставки. Най-добре е да съхранявате сместа в тъмен стъклен буркан - куркумата, на чийто наситено жълт цвят се дължи и цветът на кърито, се обезцветява от светлината, а освен това не реагира добре с пластмаса. Предлага се различно по качество къри на прах.

В арабските магазини можете да си купите и розова вода за индийски сладкиши, смес за фалафел, булгур за табуле или нахут за салати. В някои продават дори тамариндова паста.

Друг интересен източник на подправки са китайските магазини. Тук ще изредим някои от по-често срещаните в различни, не само китайски рецепти.

Звезден анасон – подправка, която се използва по целия свят и напоследък набира все по-голяма популярност у нас. С нея можете да подправите сладки ястия, като например плодова салата, зеленчуци – например задушени моркови или ястия от пилешко или патешко месо. Класика е сьомгата със звезден анасон.

Съчуански пипер /китайски цветен пипер/ - растението, което ражда малките, червеникави плодчета на съчунския пипер, няма нищо общо с познатите ни черен, бял и зелен пипер. Въпреки това е добра идея да ги комбинирате с китайския им събрат в мелничката за пипери. Сместа получава леко екзотичен привкус, който в никакъв случай не е натрапчив.

Кориандър- Кориандърът е едногодишно растение, от което в кулинарията широко се използват сушените плодове и свежите му листа, а в Тайланд се употребяват дори и корените. За рождено място на подправката се смятат Югозападна Азия и Северна и Западна Африка, но тя е разпространена и в Европа и Америка. Вкусът на пресните листа е коренно различен от този на изсушените семена. Листата и стеблата имат свеж, много силен цитрусов вкус, който е непоносим за удивително много хора. Тези части от растението се използват в редица виетнамски ястия, индийски чатни, мексикански салси.

Джинджифил- Джинджифилът се слага в супи, сосове, ястия от зеленчуци и плодове със или без месо, сладки, използва се дори и в чай от по-смелите. Употребява се обикновено самостоятелно или с подправки, имащи силен аромат, като чесън, лук и др. Етеричното масло и коренищата се използват в сладкарството и за приготвяне на безалкохолни напитки, за ликьори и др. Старите гърци и римляните са прилагали джиджифила като подправка и лекарство и са го оценявали почти наравно със златото. На пазара джинджифилът се среща най-често като обелено от външната обвивка коренище, което се добива от тропическото растение аптечен джинджифил от сем.Зингиберови. Разпространено е в Югоизточна Азия, а се култивира в почти всички тропически страни. Изсушените корени са плоски белезникави, със силен, приятен аромат и лют вкус.

Китайски пет подправки – сладникава смес от канела касия, звезден анасон, резене и карамфил.Подходяща за подправяне на месо и за маринати. Както и за небезизвесният масала чай

Карамфил- Етиопците, които са превърнали правенето на кафе в церемония, изпичат кафените зърна заедно с карамфил и кардамон непосредствено преди приготвянето на напитката.През Средновековието карамфилът бил внасян от арабите през Индийския океан. След като превзема морската търговия с Азия, Португалия внася огромни количества от него в Европа, което още повече го популяризира, но не го прави никак достъпен - килограм от нея се равнявал на 7 грама злато.

Канела на пръчки – можете да си поставите пръчка канела в захарницата, да си разбърквате с нея кафето като някогашните английски благородници или просто да я потопите в паничка с топла вода на масата, за да разпръсква аромата си. Ако решите да я използвате по традиционния начин – натрошете пръчката и я смелете в кафемелачка.

Карамелена паста – тъмна паста, задължителна за приготвянето на патица по пекински.

Вей цзин – натриев глутамат, който няма собствен вкус, но подсилва вкуса на останалите подправки. За китайците прибавянето му в края на готвенето е задължително.


Розмарин- В кулинарията розмаринът се използва предимно като подправка за агнешко, пиле, риба и омлети, но е незаменим и при овкусяването на зеленчуци. Пържените в зехтин тиквички, патладжани и домати в средиземноморските страни задължително са придружени от свеж розмарин, който според познавачите на добрата кухня се смята за по-качествен от сушения.
Една легенда свързва произхода на наименованието и цвета му с Божията майка – при бягството й от Египет една нощ Дева Мария постлала наметалото си над туфа нацъфтели растения и когато на сутринта се покрила отново, цветчетата му от бели били станали нежносини, а храстът оттогава е познат под името „Розата на Мария”. Затова в Италия и Испания го смятат за свещено растение, което пази от вещици и зли духове, а в Сицилия вярват, че в клонките му се крият млади феи. Във Франция пък го използват за кадене при религиозни церемонии, а една друга легенда от региона гласи, че храстът спира да расте на 33 години в чест на Христос.

вторник, 17 февруари 2009 г.

Женската "красота" в страните от третия свят



В Етиопия, живее едно от най-необичайните племена в света - Mursi.
Те се считат за най-агресивна етническа група. Всички мъже се движат с Калашников и минават границите нелегално. В допълнение на това, те започват да пият от сутринта, а до вечерта стават неконтролируеми.
Племето има доста странни обичаи и нрави.
Племето веднага демонстрират богатството си - колкото по-голям диск е вкаран в устната на младата жена, толкова повече рогат добитък и друга зестра ще донесе тя на своя съпруг.Майките първоначално пробиват устните на дъщерите си с кухо дърво и постепенно увеличават диаметъра на отвора. После поставят в получените дупки дървени панички. Долната е по-голяма, стига чак до гърдите. При хранене паничките се свалят. А обичаят си има обяснение. Той бил създаден малко след като дошли първите ловци на роби. Местните жени решили, че обезобразени няма да им се харесват. И се оказали прави. Но после сами започнали да се харесват повече обезобразени.



Жените жирафи от племето падонг в Бирма!
Учени разгадаха бирманската "тайна на красотата". В Източна Бирма на високо плато живеят жените жирафи от племето Падонг. Още от петгодишна възраст на момичетата се нанизват една след друга медни халки на вратовете, докато височината на наниза достигне 30-35 см. Това чудо, постигнато с цената на десеткилограмоваметална прегръдкаот спираловидна ризница украсена и със сребърни вериги, подпряно на малка възглавничка под брадата, символизира богатство, елегантност и обществено положение.
  • Имало спор дали разтягането на врата е резултат от деформацията на прешлените или на връзките между тях. Той бил разрешен с рентгенова снимка, която показала силно смъкване на гръдния кош поради тежестта на украшението, което прави врата да изглежда необикновено дълъг. Подобни гривни, с общо тегло 15 кг, се носят също по ръцете и краката - от глезените до коленете. От тях походката на жените е бавна и силно клатеща се. А гласовете им звучат като от кладенец. Те не могат да пият течности от чаша и за целта си служат с бамбукови цеви. Вратните им мускули са силно атрофирани. Жените падонг не бива и да помислят за изневяра. Наказанието е жестоко - гривните на врата се отрязват и клюмналата изведнъж от тежестта си глава предизвиква бавно задушаване.


Странностите в името на красотата нямат край. Хималайките от областта Зиро например забиват в ноздрите си черни камъни. Изглеждат доста странно, но привличат вниманието на многобройните туристи.

петък, 13 февруари 2009 г.

Накратко за филмите от the very best...


Питър и Бен
Великобритания, 2008, 10' · Реж. Пинни Грълс
Трогателната и леко чудата история на двама изхвърлени от обществото, които намират приятелството в един враждебен свят.
Питър е избрал да живее сам като отшелник и един ден на прага на къщата му се среща с Бен, изгонена от стадото си овца с която стават първи приятели. След време Питър решава че за Бен ще е по-добре да бъде върнат отново в стадото и го оставя на една поляна с овце, но Бен се връща...

Толя

Израел, 2007, 9' · Реж. Родеон Бродски
Как да кажеш колко много обичаш някой, дори когато нямаш зъби.
Денят на жената, а Тоял е далеч от съпругата си, но много силно иска да я поздрави за празника. Негов колега прочита писмо написано от Толя за съпругата му, защото той е останал без зъби и нищо не му се разбира като говори. След това Толя взема слушалката и започва като котарак да миаука на милата си женичка...

http://www.youtube.com/watch?v=1Vcc1pylUdc


Това е Словения
Словения, 2007, 1' 19'' · Реж. Майкъл Франк
Йоско Йорас е упорит човек, който живее на границата между Словения и Хърватска.

Кошмар
Германия, 2007, 3' · Реж. Тис Люшър
Представете си швейцарския национален отбор по футбол, който играе на финала на Евро' 08, и точно тогава телевизорът ви да се повреди.

http://www.youtube.com/watch?v=fGy7-gbrKyI

Да обичаш пейнтбол
Великобритания, 2006, 2' 30'' · Реж. Грант Орхард
Две враждуващи армии лежат прикрити със заредени оръжия, готови за бой. И настава луда престрелка.....

http://www.youtube.com/watch?v=6CHuQMwr3bw

Срещата за обяд
САЩ, 1989, 12' · Реж. Адам Девидсън
В едно кафе бяла жена оставя багажа и салатата си на масата и отива да си вземе прибори. Когато се връща, тя вижда един черен мъж да яде обяда й...
Въпреки това сяда срещу него и му заявява, че това е нейната салата и си я иска обратно. Мъжът е непреклонен и спокойно си яде от салатата,жената заявява още веднъж искането си , а той си хапва преспокойно. След малко и тя започва да си бозва от чинията, гледат се и ядът.... Мъжът става и сервира и на двамата чаши с топла напитка, дамата благодари и изпива своята след което става от масата и тръгва бързайки за влака си. На гарата се усеща че си е забравила багажа в ресторанта, отива , на масата на която е седяла няма нищо само празните прибори на съседната маса обаче, вижда багажа си и непокътнатия си обяд..... :)

http://www.youtube.com/watch?v=epuTZigxUY8

Нещо добро
Великобритания, 2008, 3' · Реж. Ерън Криви
Хореографска група Utah Saints от Лийдс ще ви презентират едно фънки видео с танца Бягащ човек от 80-те.

Паунд
САЩ, 2006, 2' · Реж. Юън Бернард
Ако не са ви научили как да се здрависвате с приятели, имате уникален шанс бързо да скицирате идеите, любезно предоставени от участниците във филма.

http://www.youtube.com/watch?v=_JxSSvhHxSM


Аз обичам Сара Джейн
Австралия, 2007, 14' · Реж. Спенсър Сусър
Джимбо е на 13 и е влюбен в Сара Джейн, момичето на неговите мечти. Тя не иска и да чуе за него, но Джимбо не се отказва. Той обича Сара Джейн. Това е.

Кой ще спаси душата ми
САЩ, 2008, 3' · Реж. Крис Милк
Кой ще спаси душата ми е вторият клип на режисьорите Крис Милк и Гнарл Баркли от албума The Odd Couple. Крис Милк съживява един сериозен сърдечен напев.

http://www.youtube.com/watch?v=mhxK2IOywVE

Направи го пак/Do It Again - Chemical Brothers
САЩ, 2007, 4' 34'' · Реж.:Майкъл Хаусман
Chemical Brothers падат от небето в Мароканската пустиня. Много яко, гледайте!!!

http://www.youtube.com/watch?v=atNMZS7Rfuw


Аз срешнах моржа
САЩ, 2004, 5' · Реж. Джош Раскин
Анимационна илюстрация на интервюто на едно 14-годишно момче с Джон Ленън през 1969.

http://www.youtube.com/watch?v=jmR0V6s3NKk

Човешки поток
България, 2007, 5' · Реж. Никола Михов, Деян Парушев
Опитвайки се да уловим ритъма на съвременното общество, попадаме в монотонния цикъл на ежедневието. Проправяйки си път през градския лабиринт, попадаме в един абстрактен свят от движещи се светлини и звуци. Филмът е създаден от 4 000 снимки.

Wish
България, 2004, 2' 17'' · Реж. Весела Дантчева, Иван Богданов
Прекрасна анимация за две сърца, които се намират в объркан мегаполис. Или … ?

Директор на водопад
България, 1989, 38' · Реж. Иван Ковачев
Документален филм за "цветята от края на 80-те" на българската музика - група Ревю, идолите на new-wave сцената. Филмът показва изпълнения на живо на групата на различни места в България , а музикантите споделят своите виждания за изкуството, обществото и живота. България през '89 - така близка, и така невъзможно далечна.
Ето тук можете да видите частите на филма

http://ntpavlov.blogspot.com/2008/11/blog-post_10.html

четвъртък, 12 февруари 2009 г.

Да забравя...

Не мога да забравя,
всички прочетени думи.
Не мога да забравя,
болката която причини.
Не мога да забравя,
а всичко уж простих.

Не мога да забравя,
и чужд си ти за мен.
Не мога да забравя,
кожата докосвам
и пръстите горят.
Не мога да забравя,
парещ студ сковава тялото ми.

Не мога да забравя,
очите ми пусти те гледат.
Не мога да забравя,
ушите ми слушат извинения.
Не мога да забравя,
сърцето празно стои
и пълно със съмнения.

сряда, 11 февруари 2009 г.

Да похапнем ли .... щурец?





















Насекомите
Най-песимистичните прогнози на футуролозите предричат още в близките години масов глад поради глобалното изтощение на почвите, увеличеното население на планетата и последващият недостиг на хранителни продукти. В Етиопия и Судан хората и днес умират от глад. Може ли да се спаси човечеството? Може!!! Спасението се нарича ентомофагия, т.е ядене на насекоми!
Миналата седмица в Тайланд се проведе конференция на Организацията за прехрана и земеделие на ООН (ФАО), посветена на борбата с глада. За решението на проблема – трябва да се има предвид, че почти един милиард жители на Земята страдат от хронично недохранване – ФАО предлага дивашки от гледна точка на европейците, но ефикасен начин за борба с глада. Експертите съветват гладните да се хранят с насекоми.
В съобщението си до пресата ФАО отбелязва, че “насекомите могат да бъдат отличен източник на белтъчини и витамини. В хлебарките, скакалците и в пеперудите се съдържат също толкова белтъчини, колкото например в месото и в рибата.
Личинките на много насекоми пък съдържат важни витамини и минерални вещества.” Според специалистите от ФАО подходящи за храна на хората са около 1400 вида насекоми. Те са част от менюто в 36 африкански, 29 азиатски и 23 държави от Северна и Южна Америка. При това на някои места те са деликатеси, а на други – част от всекидневното меню....

понеделник, 9 февруари 2009 г.

Късометражно кино Future Shorts: The Very Best of 2008


На 12.02.09 година от 20:00 часа
Future Shorts извоюваха свое място в киноманските ни душици за изминалите почти 2 години, през които всеки месец си взимахме новата доза късометражки, влезли в програмата. Много е казано за предимствата на кратката форма в киното, но можем пак да повторим, че тя е най-добрият начин без кой знае какъв бюджет да успееш да бъдеш оригинален и да предизвикаш зрителя – късо и ударно, без дълги и протяжни обяснения. А и при всички случаи американските блокбастъри понякога омръзват и всякакви техни алтернативи са ни добре дошли. Сега за началото на годината ежемесечните Future Shorts прожекции започват със селекция от най-добрите къси филми, излъчени през 2008 – колекцията е наречена The Very Best of 2008, логично. Сред най-интересните тук са клиповете на Gnarls Barkley, Utah Saints и Chemical Brothers, българският Директор на водопад на Иван Ковачев, анимацията Срещнах моржа, в която е илюстрирано интервю на 14-годишно момче с Джон Ленън от 1969. Дори и да сте гледали някои от филмчетата, може да сте пропуснали други, а и всяко нещо best of обикновено си заслужава – проверете.

петък, 6 февруари 2009 г.

Costa coffee

Съвършенството си има име и то е Costa coffee!!
Напитката може да влезе в перфектна комбинация с нещо сладко от шкафа или самотно да пътешества и разбужда тялото и сетивата. Важното е, че в този момент сте тотално отдадени на кафето и може да нарушите древната традиция да го консумирате сънени вкъщи. Накарайте крачетата ви да последват аромата на истинското кафе във въздуха и те послушно ще ви отведат в кафетерията Costa Coffee, където още в 7 часа сутринта кафето ви събужда от сън.
Всичко идва от еспресото... Това традиционно италианско кафе, с дълга история датираща от 1971 г., безапелационно определя вкусът на всяка напитка в Costa от Макиато, през Капучино и Лате, до Мока.
Кафето е сърцето и душата на Costa, но в съчетание със сладките вкусотии които предлагат ви гарантират неземно удоволствие.
От симпатичните мъфини с боровинки, парченца шоколад или екзотичен джинджифил, през портокаловият чийзкейк до тайствения морковен кейк и още много други. Всичко е на разположение на вкусовите ви предпочитания...
Costa Coffee е основана през 1971 г., когато двама братя с италиански произход, Серджо и Бруно Коста, решават, че на кафето трябва да се отделя по-специално внимание, което да се споделя с повече хора. След като Costa Coffee вече завладя Англия и Далечния изток, се насочва и към нашите географски ширини с намерението да вдъхне повече финес и красота в консумирането на топлите изкушения. И тази приятна инвазия няма как да не се случи, защото това, което едно Costa меню предлага е невероатно. То е запазена марка за почти целия свят. Вече и за твоя.
Ако сте пристрастени към много късото и екстремно силното кафе, тогава опитайте ристрето - малко чашка ударно удоволствие, което страстно спира дъха по италиански. Кафе лате за предпочитащите млякото в кафето, а мока за обичащите шоколада. И още едно важно съобщение за любителите на шоколада - в Costa Coffee може да се избира между горещ шоколад с млечна пяна или в комбинация с бонбонени късчета и прясна сметана. Ако пък сте летни птици и желаете нещо свежо, тогава опитайте екзотичната бомба фрескато - напитка с късчета лед и различни плодови вкусове. Фрескато с манго е абсолютно задължително.

сряда, 4 февруари 2009 г.

Аржентиско танго


Няколко неща, които научаваш още на първия урок.
Това е мъжки танц. Образно казано е водене и следване. Всяка стъпка и движение идва от мъжа. Дамата се оставя в ръцете му. Препоръчително за начинаещите дами е да танцуват със затворени очи. Така се усещат най-добре стъпките, които трябва да се следват. Партньорът може да импровизира както пожелае, дамата не знае какво я очаква, просто следва. Затова, разбира се, се изисква много добра техника и сериозни умения. Трябва просто да вярваш на партньора. След известно време губиш представа за околните и усещаш само стъпките, които ти подават. Получава се страхотна химия с партньора, защото чувството е сякаш черпиш от неговата енергия. Между другото, при тангото няма фулконтакт между партньорите.
Първото нещо обаче, на което се учи човек, е изключително грациозният начин на ходене. Получава се при малко по-специфична стойка, от която начинаещите малко ги заболява кръста, не защото не е правилна, а защото повечето хора са свикнали основно да седят по цял ден прегърбени.
Тук не са нужни шикозни костюми, пера или лъскави рокли. Важни са само обувките. А какво по-красиво от елеганти женски крака в обувки на висок ток с каишки, които обгръщат глезена? Но освен красиви, обувките за танго трябва да са удобни, защото след два часа краката си болят. Произвеждат се и се продават специално за танго обувки.
Малко инфо и за самата Аржентина
Столицата на страната Буенос Айрес има относително кратка, но много бурна история. Опитите на испанските конкистадори да построят град в толкова удобното за кораби устие на Ла Плат, многократно срещали отпорите на войнствените индианските племена. За основавене на града е прието да се счита 1580 година – тогава той се е наричал Нуева Сеньора де Санта Мария дел Буенос Айрес. Но след стремителното издигане, градът практически бил заличен от лицето на земята при земетресение през XIX век, след което бил отново издигнат. През 1880 година Буенос Айрес става столица на Аржентина и пред него се откриват широки перспективи. Днес в Буенос Айресе живеят около 40% от населението на страната.
Забележителностите на столицата са старият район Ла Бока, историческата зона на Сан Телмо с голямото си количество барове и антикварния пазар Пласа Дорего, «сърцето на града» - площадът Пласа де Майо (най-големият търговски ройон в света), площадът Пласа де Ля Република с обелиск в чест на провъзгласяване на независимостта на Аржентина, най-старата сграда в града Кабилдо (днес музей), кътедралата Метрополитан (където е погребан националният герой на страната Хосе де Сан Мартин), президентският дровец Каса Росада, църквата Ел Пилар, знаменитият театър Колон (1890-1908 г.) – център на оперното и балетно изкуство в цяла Южна Америка, а също така и Сезар Парк. В града има многобройни паркове, буквално затиснати от небостъргачите, но грижливо пазени от местните жители. А големи улици са плътно оградени от палисандрови дървета, което придава на столицата прекрасен външен вид.


Витражи и рисуване върху стъкло















Това е едно малко свещниче направено от мен.
Използвала съм сребрист контур и бои за стълко (витражни)
Кликнете върху заглавиято и ще разкриете магията на витража, кога, къде се заражда, как се прави...

ето и суши-то ни



Това е суши-то, което си направихме преди време в Миша с приятели!

Суши, как, какво , защо.. "Как една мацка си направила суши"

Може да ползвате какъвто искате ориз. Единственото условие е да е бял. Къс или дълъг няма значение. Важен е начина на приготвянв - трябва да е лепкав, а не зърната да се делят. Ориза се изплаква - няма значение колко пъти - аз позлвам или цетка или пък в купа... целта е да се измие. Варя го в тефлонова тенджера. Някои от японските рецепти препоръчват 1:1 ориз вода, но аз го правя 1:2, 2-1/2. Ориза се сварява само с вода. След като е в тенджерата с водата слагам го на котлона на най-силната степен докато заври водата, разбърквам го, след това намалявам на доста слабо и го оставям да си ври докато изври водата напълно. След намаляването на температурата на котлона не разбърквам повече.
След като ориза е готов, докато е още топъл се поръсва със суши оцет. НЕго може да си проготвите по следния начин. Използва се бял (прозрачен като вода) синтетичен оцет - няма никакъв аромат и цвят. В Бългаия използвах лимонтузо - разтворих си го и се получи същото на вкус като оцета продаван тук. Рецептата за суши оцет е - 1/3 чаша оцет + 2 супени лъжици захар + 1 - 1 1/2 лъжици сол. Изсивам всичко в едно бурканче, затварям го и го разбивам. Обикновено си проготвям повече и си го ползвам много пъти. Готовият ориз се поръсва с оцета и се разбърква. Оставя се за изстине. Понякога си го приготвям от предната вечер, но около час най-много е достатъчен за охлаждането му.
За завиване на сушито се ползват едни рогозчици, но ако няма не се предавайте. Винаги може да приспособите нещо гъвкаво - да речем пластмасова подложка за хранене която може да се навие на руло. НА полеви условиа ползвах няколко листа обикновена хартия - от голям формат тетрадка ( с 4-5 листа успях да получа достатачно "твърда" подложка).
Сега за пълнежите - сушито може да бъде с много неща включително и вегетарианско. От зеленчуците се позлват - краставица, авокадо нарязани на лентички/пръчици с дебелина около 1/2 - 1 см. Ако искате да правите вегетарианско може да сложите и морков или чушка - пак на тънки лентички (това си е промяна на истинското японски суши, но целта е да предложат за всеки вкус).
ЛиЧно аз използвам най-много 2 вида "рибени" съставки. НИкога не съм ползвала сурова риба. Както всяко нещо, което се яде сурово качествата му трябва да бъдат 100% гарантирани. Спомням си с каква отврат гледах на времето в Германия едно ястите дето ти дават една топка сурова кайма с едно яице, също сурово счупено от горе... абе само да си забъркат каймата за кюфтета.. - твърдяха, че качеството на месото било гарантирано. Та да се върна на сушито. Аз си купувам пушена сьомга - най ми харесва червената, нарязана на тънки филета, но може и друга каквато ви харесва. Пробвала съм включително и с херинга. Рибеното филе също се нарязва на лентички. Другото ,което ползвам е рачешки рулца (има такива които са от рачешко месо и друхи, които са проготвени от риба със съорветния рачешки аромат). Едно рулце нарязвам по дължина на 2 или 4 в зависимост от дебелината.
Добре е да имате и хайвер - тук ползвам един който е овкусен за суши, но съм купувала и червен и т.н. Слагала съм го или заедно с другите продукти (когато е по-дребен) преди да завия сушито или пък сам слагала по няколко зърна (ако е по-едър) на вече нарязаното. Така става по-красиво и се разпределя по-равномерно.
Друга съставка, която позлвам е сусам.
Правенето на сушито: Слага се ориз на половината лист водорасло като се оформя на правоъгълник до краищата на листа. Дебелината е около 1/2 см - повече или по-лакко прави сушито съответно по-малко (тънко) или по-голямо (дебело). В средата на ориза се слагат състравките: пъвро поръсвам със сусам, после 1-2 парчета краставиза, авокадо, риба (или рачешки рулца), хайвер. С помощтта на подложката се навива на руло като имате стремеж да е стегнато. Нарязването става на парченаца с дебелина около 2 см. В ресторантоте разделят един руло на 6 или 8 парчета, но на мен са ми малко едрички. Слагам листа на по-дългата страна и режа на 8-10. НЯмате нужда от специални японски ножове. Достатъчно е да е остър. МОже да позлвате и тези със зъбчета, макар, че аз предпочитам обикновен остър нож. Нарязаното суши се подрежа по начините на картинките .
За подправка се ползва соев сос, япоснки хрян wasabi- (продават го на прах (зелен) и се добавя само вода) и джиндцер, но и пyрвите две са достатъчни.
Ако искате да правите т.нар. Калифорния ролца се позлва листа нарязан на 2. С ориз се покрива цялата повърхност, наръсва се със сусам. Обръща се, и продуктите - краставица, авокадо, се поставят върху листа . Завиването става с ориза отвън. ТЕзи ролца са вегетариански.
Ако се изключи вярването, че суши значи сурова риба мисля, че всеки би се насладил на вкусна и полезна храна. Обикновено питам противниците дали ядат - ориз, краставица, авокадо, сусам, хайвер, пушена сьомга, и т.н. Единственото необикновено е водорасловият лист, който обикновено много хора първо обелват, но след известно време се престрашават и се убеждават, че е също много приятно.
След това обяснение със сигурност ще завъртя малко суши скоро.
Само не се нахвърляйте върху мен след това ми писание. Пак повтарям - суши не значи САМО сурова риба. Не съм срещнала до момента човек (включително и БЪлгария) който да не е станал фен или поне умерен потребител на сушито след като е проумял горното.

Оригами-история и уроци









Хахах, винаги намирайте време да си прочетете вестника....
Научете се как се прави Оригами,като кликнете на заглавието :)

неделя, 1 февруари 2009 г.

Внимавайте с кафето

"Една черна комедия"

pixar "извънземни"

Wall-E

Класика- "For the birds"

Японско виждане - " има място за всеки"

"Maestro"

my stuff

никога

Тук съм само аз...
стоя и чакам,
пак да се покажеш,
да се усмихнеш,
да ме прегърнеш...

Да ми кажеш,
било е само лош сън...
няма го вече...

Че ти си тук,
ще ме пазиш
този лош сън,
повече да не ме навестява...

Като малко момиченце
да се сгуша на гърдите ти,
да чуя как бие сърцето ти,
да чуя как шепти моето име...

Да заспя...
заспя дълбоко...
и ако това не е истина,
нека не се будя,
никога... никога...

далече

Сълзи танцуват по лицето ми,
капят като едри капки дъжд.
Празни са ръцете ми,
помахали ти неведнъж.

Ще те видят ли отново очите ми,
ще усетя ли твоя аромат.
Далеч един от друг да бъдем
е вечният ни кръговрат.

И колко още сила трябва
да преборим таз съдба,
заедно да бъдем,
кога ли ще стане реалност това.

Сърцето ми те вика нощем,
самотно пее си едва,
с твоето мечтае си да бие,
едно до друго да тупкат във нощта.