петък, 28 декември 2012 г.

One Minute Fly

Важна ли е всяка една минута?
Ако имахте една минута живот?
Ако целият ви живот е само една минута - какво щяхте да направите за това време? Помислете...
Какви щяха да са най-съкровените ви желания, които задължително искате да направите?
Една безценна минута.
Тя е толкова много и толкова малко...



A film by Michael Reichert 2008

четвъртък, 27 декември 2012 г.

Не можеше да бъде по-прекрасно

(снимка - iNews.bg)



















Слушахме морето.
Седяхме върху пясъка.
Слушахме вятъра.
И гледахме лебедите.
Слънцето галеше лицата ни.
Бяхме заедно! Само двамата.

Пихме чай и гледахме залеза.
От високо!
И бяхме заедно. Само двамата.
Донесохме си пясък в обувките.
Нямаше по-подходящ човек, с който да споделя този миг от - моят баща!
Думите не могат да опишат туй, що душата чувстваше.
Тя ликуваше.

сряда, 19 декември 2012 г.

Ей така по Коледа

Коледния концерт на









премина страхотно. Да видиш толкова деца и младежи - изпълнени с радост, вяра, трепет, надежда, любов и светлина в очите... Незабравимо. Пяха от душа и сърце. Пя и нашето 8-сем годишно съкровище. На  моменти едва удържах сълзите си, сълзи на някаква странна радост, гордост може би... Носталгия. Гледах "големите" - 17 годишните, които за разлика от малките, нямаха намерение да впечатляват мама и тате - а гаджетата, които бяха дошли заради тях в залата. Техните приятели и съученици. Слушайки ги как пеят за изпепеляваща любов и подобни род песни, си мислех: "Какво ли знаят те за любовта, та те са само на 17-сет..." Спомних си каква бях и аз на техните години. Наивна, щастлива, чиста, вярваща в доброто, в любовта... И те са такива (все още) и милите едва ли подозират какво ги очаква...
Децата завършиха с една песен, всъщност заради, която пиша този по-личен пост.
Завършиха с песен, на която вече не можах да сдържа сълзите си и почти се разплисках, като в анимационно филмче.... "Ама, че съм и аз, нали ...."

Коледна изповед:

Обещах да успея в живота си .
Обещах всичко да ми върви.
Обещах да се боря със времето.

Обещах, обещай ми и ти!

Обещах да прощавам на хората.
Обещах да дарявам мечти.
Обещах да надвия умората.

Обещах, обещай  ми и ти!

Колко много неща не успях да направя, Коледо.
Колко много надежда изгубих и колко мечти.
Колко много неща не успях да направя, Коледо!

Просто моля някой да ми прости...

вторник, 11 декември 2012 г.

На сестра ми с любов

art by ~ Artista blog ~




















Ти - си моята звезда,
тази, която ми показва пътя през нощта.
Ти - си моя светлина,
тази, която ми дава сили да вървя.
Ти - си в моята душа,
най-много теб обичам на света.
Ти - ми даваш и крила,
защото точно Ти - си моя сестра!

Бъди ми жива и здрава, систърче. Честит Рожден Ден!

понеделник, 10 декември 2012 г.

Подготовка за Коледа

Замесихме тесто от  - две части брашно, една част сол и една част вода - може да са чаши, кофи... само да са равни на 2 - 1 - 1. Направихме фигурки и ги изпекохме. Разрових се и намерих старите акрилни бои, които слава богу не бяха засъхнали, прескочих и до Слънчоглед да заредя с това, което ми липсваше и запретнах ръкави с надеждата да се получи нещо хубаво. Вечерта вече преваляше, когато изрисувах фигурките, май станаха по-зле от колкото очаквах... но колкото толкова :) Сега само трябва да измисля и къде да ги сложа - дали да висят от тавана или пък да се спускат от корниза ... или пък ще ги закача на елхата... Ще видим.

Смятах да правя и елхички от хартия, както е показано тук ,  тук, и още един вид от памук, ето тук,  но честно казано, не знам дали ще се разпростра чак до там. Усещам как ентусиазмът ми спихва, а мързелът надделява.
Все още има време...




































Ще трябва и "писмо до Дядо Коледа" да напиша, ама май и тази година не слушах достатъчно...
Хъ-хъ-хъ - айде в ъгъла

вторник, 27 ноември 2012 г.

Тих, студен, далечен

art by ~Renee Nault ~

























Обичам те - изрекох без лъжи,
тихо пожелах му лека нощ...
И свела надолу очи,
накарах душата си в миг да замълчи.

Сега протягам в мрака към него ръце,
а той стои безмълвен в нощното сияние...
Тих, студен, далечен,
с любовта на друга облечен.

сряда, 21 ноември 2012 г.

В прах

art by ~ Luis Royo ~

























Не бъркай в раните незаздравели,
не сипвай сол във тях.
Защото, като животни озверели,
ще те разкъсат и превърнат в прах...

вторник, 13 ноември 2012 г.

Игличка в сеното

art by ~ Artista blog ~















Да търсиш игла в купа сено, не е невъзможно! Просто е доста трудно, но се намира.
Лошото идва, когато я изпуснеш... Може да ти отнеме, двойно повече време, докато евентуално я откриеш пак или попаднеш на нова. А времето... то никога не ти стига!

понеделник, 5 ноември 2012 г.

***

art by ~ Luis Royo ~
















- За мъж, не се плаче. - каза баба Мария.
- Не се! - потвърдих. А сълзите продължаваха тихо да се стичат.

понеделник, 29 октомври 2012 г.

Неволна свобода

art by ~ harpyja ~




















Като орел в клетка,
пуснат на свобода.
Ще ми трябва време,
отново да полетя...

четвъртък, 25 октомври 2012 г.

Книгата, която искам да прочета 2

Черен чай, мед, три капачки ром и в ръцете ми книгата на :




















Първата негова книга, която прочетох беше "Триумфалната арка" - влюбих се! Съпреживявах с доктор Равик...
Вярно, че съм само на първите страници на тази, "Време да се живее и време да се мре", но до сега толкова тежко начало не си спомням да съм имала. Размразяването на труповете и окапването на месото от кокалите, задавиха пресъхналото ми гърло и сякаш ръцете ми за миг изптръпнаха. Но мисля, че времето е подходящо сега за тази книга.
"Сам да изкопаеш гроба си"... по някакъв далечен и преносен смисъл ми е познато...

"От говорене полза няма. Какви ли не работи се бяха изприказвали през тези години? Хората загубиха всякаква вяра. Да говориш е безполезно и опасно. А що се отнася до това, което безшумно и бавно се приближаваше, то беше твърде голямо, неясно и мрачно, да се говори за него..."

" Човек няма представа за нещата, докато не се касае за собствената му кожа. А, когато ги разбере най-сетне, вече е късно. Така е, фронтовако"

Немило - Недраго

art by ~ Artista blog ~




















Разкажи ми приказка за лека нощ.
Приказка... за Луната, за Земята, за Човека и за всичко между тях ми разкажи.
За Сърцето... За Любовта, разкажи ми... С горещи лъжи тихо ме приспи.

Когато сърцето ми от твоята не-любов истине,
когато в тежък лед от мъка то се скове,
не го оставяй в ръцете ти да погине,
и в дълбините морски да потъне с тъга за цели векове...

вторник, 23 октомври 2012 г.

Тъмната звезда

art by ~ Katy Towell ~




















Има "война", която не може да бъде спечелена,
независимо, колко победни битки имаш зад гърба си.

Независимо, колко фокуса можеш да извадиш от ръкава си.
Независимо, колко любов искаш да дадеш на някой - специален.

Има стени, които не можеш да прескочиш, да прелетиш, да подкопаеш.
Има едно сърце, до което не можеш да стигнеш, колкото и силно да го желаеш!

събота, 6 октомври 2012 г.

Индианска "Легенда за Двата Вълка"


Захладнява... Гледайки политащите надолу листа от дърветата, които в бавен танц падат мъртви на земята... и запарвайки билки, с които да стопля тялото си, в главата ми изскача легенда, която един познат ми бе споменал преди време, задавайки му хиляди въпроси, отностно вътрешната борба и избора... 
Той ми разказа това -  "Легендата за Двата Вълка"

art by (unknown)














"Възрастен чероки, учи своя внук за живота. 
- Живота е една борба, тя се случва вътре в нас - казал дядото на внука си. - Това е ужасна  и тежка битка, която всеки един човек води в душата си и това е битката между двата вълка в нас.  Единият е зъл - той е гневен, завистлив, тъжен, алчен, арогантен, изпълнен със самосъжаление, лъжи, чувство за малоценност, фалшивост, гордост, превъзходство над другите и его. Другият вълк е добър - той е радост, мир, любов, надежда, спокойствие, смирение, доброта, щедрост, истина, състрадание и вяра. Те винаги се борят един с друг и тази борба се случва и в самия теб.
Внукът се замислил над думите на старият си дядо и след минути го запитал:
- Кой вълк ще победи?
Дядото се усмихнал, погледнал го и спокойно казал:
- Ще победи този, който ти нахраниш!"

Отпивам от горещият чай в ръцете си и загледана в индиговото небе, си мисля за - моите два вълка...

петък, 5 октомври 2012 г.

Индианска "Легенда за Мъжа и Жената"

art by (unknown)




















"Индианска легенда, нашепва тихи думи носени от вятъра, галещи величествените корони на дърветата и полегналата от росата в лек трепет трева... Разказва им, че в древни времена, мъжът и жената били едно цяло. Тяло с четири ръце и четири крака. Но един ден, духовете му се разсърдили и наказали, като разделили тялото на две. Така мъжът и жената станали две отделни части, две отделни същества, които все се търсят едно друго, за да станат отново едно цяло. Неразделно.
И понякога... успяват."


От малка имам необяснима страст към индианските племена. Към легендите им. Към вярванията им. Още от 7-8 годишна, когато с нетърпение очаквах всяка серия на филма "Д-р Куин - лечителката" и исках някой да ми чете "Винету" на Карл Май. Разпусках дългите си тъмни коси, сплитах ги на две плитки и около невидим измислен огън, танцувах подскачайки от крак на крак в кръг, напявайки си уж индиански песни. Търсех своето индианско име. Летата прекарани на село, дебнех кокошките на баба, за да си сложа пера в косите и да бъда истинска индианска "принцеса" . А когато майка ми отряза косата ми, плаках много...
И сега след почти 20-сет години, още имам слабост, към лъскави дълги коси, коне, пера... и все още търся моята половина от едното цяло...

неделя, 30 септември 2012 г.

Книгата, която искам да прочета

Беше прохладна свежа нощ, в тих спокоен квартал на София, някъде преди около година. Няколко току-що запознали се младежи, слушахме рок, пиехме бира и опознавайки се, играехме на - "Последната книга, която прочетох". Момче с дълга кестенява коса и спокойни кафяви очи, ме заинтригува с това заглавие - "Цар Плъх" на Джеймс Клавел. Описа ми частта от книгата, която беше оставила най-силно впечатление у него и макар и с леко замъглена глава си казах, че искам да прочета тази книга... и така стигаме до днес...

Започнах я! Една от най-завладяващите книги, които съм чела. За сега я имам само в електронен вариант, но я издирвам и в книжен.



















От автора на "Шогун", "Гай-Джин" и "Тай-Пан" - Джеймс Клавел ( 1924 - 1994 )
"Цар Плъх" е книга за:
* Втората световна война.
* Военнопленчески лагери на остров Ява и в Сингапур.
* Борба за оцеляване и сила на духа.
* Страници, които надникват в живота на седем жени по време на войната - любими, майки и съпруги на мъжете в лагера.

"Мъжете, затворени тук бяха престъпници и тяхното престъпление бе огромно - те бяха загубили една война. И бяха останали живи.
Но за мъжете, затворени тук Чанги бе нещо много повече от затвор. Чанги бе началото - мястото, където всичко започваше отново.
Воня на пот, мухъл и урина изпълни ноздрите му. Из целия лагер крачеха призраци - призраци в дрипи, призраци с препаски на кръста, призраци в саронги, призраци от кожа и кости..."

четвъртък, 27 септември 2012 г.

Иронично с шоколадова глазура

art by ~ Artista Blog ~














Сладките - вълшебни моменти,
са толкова кратки,
само колкото да напомнят,
колко силно горчи след това.

Театър АТОМ - "На ръба"


На 1-ви и 24-ти октомври Театрална работилница Сфумато - София
Надявам се, ако отново посетят Варна, този път да не ги пропусна! :)





Театър АТОМ - НА РЪБА - Стефания Георгиева, Христо Таков, Камен Марин сами правят куклен спектакъл за възрастни, танцуват и ни въвличат в един друг свят. Красив, черно бял...  Танци, музика и театър в едно. 
Темата е: Въображението! А вие имате ли такова?? Отворете го, освободете го!
Спектакъл за Човека и неговата Душа, за Душата и нейният Човек 
***
" Обграден от хора, а сам в душата.
Иска да полети, а не разперва крилата.
Сълзите си топли в ръчица събира.
В сърцето му бавно човека умира."

(инфо. свободното пространство на интернет)

сряда, 26 септември 2012 г.

Шепот

art by ~ Luis Royo ~
















Тъжни, устните ми,
за тебе тиха песен пеят...
Без нежните ти целувки,
сега самотни те линеят...

петък, 21 септември 2012 г.

Постой с мен под черното небе

picture by ~ Fresh ~


















Постой с мен под черното небе...
Тихо, само двамата да поседим,
телата уморени, отново да съживим...

петък, 8 юни 2012 г.

Колко просто е, нали?!

art by ~ Rob Sacchetto's ~

























"очите ослепяват
косите побеляват
костите се чупят
органите се пръсват
месото се разкапва
кожата изсъхва"

Колко просто е, нали?!

понеделник, 4 юни 2012 г.

Пеперудена брутална наивност

art by ~Misho's sketchbook~




















Ярката светлина привличе я. Така силно!
Долетя с малките си още крехки крила.

бъз-з-з...
бъз-з-з...
бъз-з-з...

И падна в прахта!
Изпърха няколко пъти... и застина.

четвъртък, 31 май 2012 г.

....
 - by Søren Kierkegaard - The Sickness Unto Death




















"The greatest hazard of all, losing one’s self, can occur very quietly in the world, as if it were nothing at all. No other loss can occur so quietly; any other loss - an arm, a leg, five dollars, a wife, etc. - is sure to be noticed."


И една любима, уникална и много силна песен, една от многото такива на Великите Pink Floyd!
албум: "The Dark Side Of  The Moon"

" Black and blue
And who knows which is which and who is who
Up and Down
And in the end it's only round and round and round "

сряда, 30 май 2012 г.

27 roses in my day






















И растат...
с бодлите си,
с цветовете си...
в душата ми,
в тялото ми,
в мислите ми.
И разцъфват
и овяхват...
Всеки ден,
бурно...
там във мен.

Честит ми Ден рожден! :))))))))))))))

понеделник, 28 май 2012 г.

Солена съм като море

art by ~ Ангелина Недин  ~


Солена съм,
ухая на Море.

Зад Очите,
раждат се цели светове.

Пясъкът в миниатюра,
обича,
само мокрите нозе.

А Устните горчиви,
с думи посичат те на две.

Солена съм като Море!

Накратко за: Jameson Empire - Done in 60 Seconds

За феновете на киното! За феновете на късометража! За феновете на римейка!
За тези, които искат да се забавляват!
Jameson Empire - Done in 60 Seconds.














Накратко:
Обичате даден филм или пък го мразите... ?? 
В конкурса "Done in 60 seconds", вие можете да заснемете филм - римейк. Условието е, да бъде разказан в рамките на 60-сет секуди. Камерата е ваша, сценарият е ваш, свободата да бъде игрален или рисуван, също. Идеята е, че дефакто всеки може да направи филм и да се получи доста добре, а и най-вече да се забавлява. А дали журито ще позне по кой филм е римейка ви? 
Един вид късометражно кино, но използвате вече утвърдил се пълнометражен филм. Подобно на трейлър, на реклама или клип. В толкова кратко време, абсолютно може да се покаже и изкаже достатъчно, стига да сте си избрали подходящ за идеята сюжет. Началото започва във Великобритания от списание "Empire (film) magazine", което предоставя тази възможност на любителите на киното, забавлението и креативността. От няколко години и България взема участие и то на доста добро ниво. Първо представяте заснетото пред българско жури, след това ако ви изберат, стягате багажа и заминавате за Лондон, където да представите творението си и пред английското висше жури. Ако харесат идеята ви, отивате на награждаването, което сбира в себе си филмите-участници от цял свят... След това, всичко зависи от таланта и  късмета ви.
Повече информация може да научите от "Webcafe" - тук и тук или от любимото ми късно шоу на "Денис и приятели". За съжаление, конкурса за тази година мина! Церемонията бе на 23 март, а наградата грабна продукцията от Казакстан. Да им е честита! Но ... следващата година може да стигнем по-нагоре от Топ 5, като върха да покори някой смел и талантлив българин!

неделя, 27 май 2012 г.

Тайните на маковите полета

art by ~ Jennifer Vranes ~




















Думи не изписвай,
късай ги на две.
Никой да не узнае,
за тайните на маковото поле.

Зачервени, потни и скимтящи,
тайни макови изящни.

Слънцето гледа ме
ококорило очи,
а лудостта в главата ми
нашепва... мълчи, мълчи...

четвъртък, 24 май 2012 г.

За облаците бели

art by ~ MBLeonard ~

























Облачета бели
пръснати небрежно,
като души онемели,
докосващи се нежно.

Облачета бели
с истории без край,
разказват ми красиво
за дъждовете на Май.

Облачета бели
изтъкани от мечти,
и дори с коси посивели
все за теб ще ме боли.

четвъртък, 17 май 2012 г.

Demo Text и Вера Асенова канят...

Какво е Demo Text?
Demo Text е вечер на авторския текст.



















"Представете лично своите поезия или проза.
Прочетете артистично своите кратки пиеси или диалози. 
Изиграйте разказа за своите преживяни истории. 
Изразете себе си с думи, споделете словото си с други и се забавлявайте, защото идеите си заслужават сцена!
Сцената без завеса Ви очаква на 24-ти май 2012 от 21:00 часа в 
Bar Demo Tape на ул. Русе 33, Варна ( до обръщача на тролеите)
За регистрация и повече информация:
demotext33@gmail.com "

Останах приятно изненадана, когато преди около месец получих тази покана, отправена ми от една много мила млада дама, Вера Асенова
Искрено й благодаря! Тъжно ми е, че няма да успея да отида.
Но вие приятели, дерзайте.
Сигурна съм, че ще е много интересно!

*с отложено публикуване

неделя, 13 май 2012 г.

"Love Will Find You"

Представям Ви, прекрасната и страшно талантлива Деница Бояджиева - Denodada (от испански - смела, решителна) Жената, за която всичко е 
"all is full of  love".  Гмурнете се в нейното море от любов, погледнете през едни чисти и красиви очи и се оставете на вълните, да ви отнесат там, където любовта сама ще ви открие.

Тя е наистина един смел, интересен и решителен творец, който за пореден път ни изненадва изключително приятно. Този път с издаването на книжка с нейни илюстрации. За осъществяването на проекта помага и графично студио PUNK, с които Деница е работила не веднъж. Разгледайте и невероятните й календари!


Песничката "True Love Will Find You In The End"  към клипчето, е на не по-малко интересната личност Daniel Johnston, но омайващо нежният и топъл глас, който чувате е на самата Деница, а на китарата, Борката (както сама пише тя) 
Аз лично пожелавам много успехи и й благодаря, че я има!

http://www.allisfulloflove.com
http://www.punkt.bg

* с отложено публикуване

четвъртък, 10 май 2012 г.

Тихо е

art by ~ Papermill-Milenka ~




















Тихо е, тихо е, тихо е,
не му е време да пишеш сега.
Тъжно е, тъжно е, тъжно е,
облян си цял в самота!

Бягаш, бягаш, бягяш,
няма къде да се скриеш едва.
Трудно е, трудно е, трудно е,
да кажеш дума зад синя врата!

*повлияно от Пеньо Пенев - Самота

неделя, 6 май 2012 г.

За Луната все мечтая

art by ~Heinz Voss~




















За Луната... мога аз да пиша безспирно,
как танцува по индигото, ефирно.
Как приканвате, поглед към нея да заковеш,
и въпроси с отговор неясен все да зовеш.

За Луната... мога аз да пиша безспирно,
и да я рисувам в мислите си тъй немирна.
За Луната... аз все ще мечтая...
Да ме обгърне с лъчите си нощем в омая,
за да се изгубя някой ден там... сред нея в безкрая.

петък, 4 май 2012 г.

Петно върху бяло платно

art by ~Will Barras~

















И само миг... и щях да те нарисувам!
Красива, изящна, неземна дори...
каквато винаги си била в моите очи.
Но мина нощният вятър и разсипа скъпите бои.
Сега... ти си само петно,
върху едно старо избледняло платно...

сряда, 2 май 2012 г.

Излязохме от пещерата...

... И нагазихме жадно в тревата...
Когато дълго време си бил затворник, идва момент, в който човек има нужда да си бие камшика и... само слънце и природа. И колкото по-зелено и слънчево, толкова по-добре. 














Може да си намерите много сладки нови приятели, които да искат да си сложат слънчевите ви очила и също като вас да помързелуват на слънце в скута ви, докато си лежите на тревата. Внимавайте къде си оставяте очилата, защото може да ви ги задигнат... с чар...














А докато някои мързелуват, други пазят и отговарят за реда и спокойствието, но все пак надявайки се, на някой да му се играе след натъпканите пържоли... ама много да му се играе! Успеят ли да ви съборят на земята... ви е спукана работата, куче-човек-трева стават едно.




















Нахалството ни срещу майката природа нямаше край, нагазихме боси и в топлата, леко влажна след орън мека пръст. Няма друго подобно усещане, дори на пясъка не е толкова меко и нежно... Потъващо. Поглъщащо.














Така започна любимият месец Май, но като всяка хубава и уважаваща себе си приказка, всичко свършва и е време да си тръгваме... Да се събудим на шума на колите, мириса на изгорели газове и затворени между стените на апартамента (не, че това е лошо!)  до следващият път, когато отново ще се слеем с все повече изчезващата ни прекрасна природа.

неделя, 29 април 2012 г.

Домашна лимон-ада-ада и "дим да ме няма"

Бързо, лесно и просто чудесно за пролетно-летния сезон. Освежаващо?!
Да и още как...

Докато слънцето ме огрява и заслепява очите ми проправяйки си път през лъскавите светлозелени листа на липите пред нас, аз решавам, че ми се пие нещо свежо, домашно и мързеливо. Вземам еднолитрова стъклена кана и наливам студена вода (може газирана или спрайт)
Буркан с домашен мед е следващото нещо, което ми е необходимо, прибавям 2-ве пълни лъжъци, нека е сладко!












От хладилника изкачат 2-ва лимона ( а защо не и грейпфрут?!) и се включват в започналата игра. Изтисквам сока на единия, ако не ми е достатъчно кисело, ще сложа и втория. Вие решете как ще ви е най-приятно за вашия вкус. Аз може би ще сложа лимон и половина на 2-те лъжици мед.


Разбърквам хубаво, докато се разтвори меда и междувременно слагам  парченца от вътрешността на лимона/грейпфрута, които да попаднат в чашата при сипване и да придадът още по-приятен наситен тръпчиво-кисел вкус в устата. Няколко листа мента ме гледат от саксийката на терасата, мисля, че искат да се включат. Какво пък, ще опитам и с тях, да видя какъв ще е вкуса. Слагам 4-5 листенца мента.












Мисля, че изглежда добре! Ммм и е страшно приятно сладко-кисело, точно както го харесвам. Последен щрих, 2 пингвинчета лед и сме готови. Ако искаме можем да прибавам и алкохол, получава се страхотен тонизиращ алкохолен коктейл. С малко джин или бял ром, очите ви ще заблестят леко похотливо и красиво. Всичко от тук нататък е по ваш (мой) вкус и желание. Експериментирайте, но и консумирайте умерено :))))

А сега новата песен на Графа идва точно на място:
 "... стягам багажа и дим да ме няма,
изключвам телефона си и дим да ме няма..."

*( снимките са взети от свободното пространство на интернет)

петък, 20 април 2012 г.

Как искам - "Да съм слънчево момиче" - Петя Дубарова


Щом слънцето над облаците олекнали от дъжда, показа се, аз за това прелестно стихотворение си спомних... и нещо в мен усмихна се. В миг прииска ми се на дъгата в отговор да кажа:

Да съм слънчево момиче













В дланите ми каца слънцето червено –
добро и светло, като гълъб ален,
то сгушва се усмихнато във мене
и пулсът ми запява в миг запален.

Аз искам слънце цял живот да имам
и дланите ми винаги да парят;
да нося дъх на слънце негасимо
и буйно да горя, да не догарям.

И хората да гледат мен засмени,
да казват "Тя е слънчево момиче,
във вените й слънчево червени
дъхът на слънцето с кръвта й тича."

Аз искам, щом издъхна уморена,
то – слънцето – със мен да не изстине,
а светло като мойта кръв червена
да блесне над земи и над градини.

Да литне между хората щастливи,
за себе си и мен да им разказва
и аз ще бъда жива, вечно жива,
защото мойто слънце няма да залязва.


Петя Дубарова

четвъртък, 19 април 2012 г.

Захари Карабашлиев с нова книга - "Симетрия"

Захари Карабашлиев












Усмихвам се! В главата ми изкача спомен, колко много се вълнувах, когато за първи път се срещнах и запознах официално с него. Мисля, че минаха вече три години от тогава, но случката си остава все така ярка в съзнанието ми. Видях го отдалече да минава покрай офиса ми, докато тягостно се точеше поредният горещ работен августовски ден. Захвърлих всичко на работа и хукнах през улицата, определено падна голямо тичане докато го настигна, а след това... Топли прегръдки и целувки. Той е един красив човек, сърдечен, обикновено-необикновен. Толкова харизматичен и естествен, с малки дяволчета скрити в погледа му. Такива са и разказите му, с лек нюанс на драма и красива литературна измислица, облечена в сурова реалност.

Симетрия






















Сърцето ми заби лудо веднага, щом видях и прочетох че, любимият ми български писател е издал нова книга - "Симетрия", от кога чакахме... Точно в този миг едно прекрасно вълшебно "врабче" ми се обади по телефона да ми каже, че се намира в книжарница и е видяло книгата, в един глас казахме: "Взимай/м я". Сега нямам търпение да стигне до мен, сигурна съм, че разказите в нея ще ми харесат, защото страшно много ми допада стила на писане на Захари... Книгите му са като любим десерт, който не искате да свършва. Искате да четете още и още... а защо не и още малко.

сряда, 18 април 2012 г.

"Повелителката на подправките"

Завръщам се с едно пикантно предложение: книгата
"Повелителката на подправките" от индийско-американската авторка Читра Дивакаруни























В ръцете ми попадна една уханна и много интересна книга. Наситена със сетивност, с чувственост и много мистика. Един свят, който малко от нас познават и точно затова се появява и авторката за да ни въведе в него. В тайните, във вкусовете, в отдадеността... в лечебните сили на подправките от далечния Изток. Една мистична, обвита в облак от аромат на кориандър и шафран, на канела и зърна черен пипер история. История за избора, за изкушенията, на които ни подлага живота без да очакваме, мислейки си, че можем да им устоим... Гмуркам се в един интересен и различен, осеян с много аромати и усещания свят. Ако искате може да ме последвате в това пътешествие.
Приятно четене.

вторник, 27 март 2012 г.

Синьото момиче

amazing art by ~Aaron Jasinski~




















Момичето със синя коса, с посинели устни...
Удавилото се във синята вода на сините очи
на студения капитан на синия кораб...
Някой помни ли това синьо момиче?
Момичето, което шептеше сини мечти
на синьото небе - индигово.
Сияещо в синьо сияние,
на синия фон на Лунното море.
Синьо-черно...
Някой помни ли това синьо момиче?
Не! Защото не само синьото е цвят...

петък, 23 март 2012 г.

Слон върху гърдите

art by ~Artista blog~


















Слонът ми, отново в стаята влезе.
Пак върху гърдите ми седи.
Ревна - Тъжно му било, не искал все сам да стои!
И?! На мен пък ми е тежко, уморих се от неговите игри!
Сега не мога да дишам... Не вижда ли, боли?!
Ех... Моля те, махни се!

Защото вече адски уморих се!!

четвъртък, 22 март 2012 г.

Блаженство скрито в една плоча

amazing art by ~Aaron Jasinski~





















Чувате ли как прескача на места леко плочата...
Как пропуква, закачлива в този тих унес на вечерта,
сякаш срамежлива от приглушена светлина.
Как музиката бавно плъзва се по вените,
как вкарва краката в стъпки, до сега незнайни...
Как танцува тялото... омаяно в захлас,
докато душата медена, къпе се в наслада,
лепкаво блажена разтекла се по вас.

четвъртък, 15 март 2012 г.

Обича ли бичът да обича??

art by ~Will Barras~















Никой никого не обича!
Любовта мазно по канала
на устните изтича...
Ще се задавиш с обичта голяма,
но не плаши се, всичко е една измама.
Днес я има, утре я няма...