понеделник, 20 април 2009 г.

Хайде да си отглеждаме бонсайче


Изкуството на бонсаите се заражда през 12 век, когато дзен-будизма навлиза в Япония. Естетиката на дзен-будизма повлиява чувствително развитието на градинското изкуство в търсене на красота и изчистени форми.
В наши дни най-хубавите бонсаи столетници не се изнасят, а строго се пазят в Япония, където се предават от поколение на поколение така.
В буквален превод от японски "бонсай" означава "засадено в поднос". Но отглеждането на минидръвчета в керамични съдове с различна форма води началото си не от Япония, а от Китай. Преди повече от 2000 години, по време на династията Хан, е започнало моделирането на миниатюрни природни пейзажи. През XII в. будистки монаси пренасят образци на това изкуство в Япония с твърдото убеждение, че това са свещени предмети. Именно затова са ги наричали "зелените стъпала към небето", защото изобразявали връзката между Създателя на вселената и човека.
За да достигне до пазара във вида, в който го виждате, отглеждането му изисква невероятно много грижи, умения и средства.
Основни характеристики на бонсаите
Средната височина на бонсаите е около 30-40 см. По принцип всяко дърво може да бъде превърнато в бонсай, но се предпочитат видове, които имат интересна форма на листата, цъфтят красиво през пролетта, а наесен, когато опадат листата, стволът се открива с неповторимостта на очертанията си.
За бонсай със строго изправена форма са подходящи явор, бук, габър, дюля, смокиня, гинко.
Създаването и отглеждането на бонсаите е дълъг и бавен процес. Той подтиква създателя към размисъл, съзерцание на красотата в едно семпло настояще и го мотивира с търпение, като го дарява и с нови идеи около своето оформяне.
Именно тук е ролята на човека - да подчертае индивидуалността на дръвчето, да извлече скритите му черти като жилавост, мощност и прочее, без да наруши естествената му красота и същевременно да остане в анонимност, в сянка.
Преди да се решите да се отдадете на това занимание, трябва да помните, че ще ви трябва много търпение и желание, а вашето творение ще ви възнагради с чудни гледки през различните сезони. Съдът за отглеждане на бонсаи трябва да се избира според обема на дръвчето, цвета на листата и стъблото.

Избор на дръвче
Не всяко дърво може да бъде превърнато в джудже. Затова е добре да се използват дървета, които никнат естествено в природата около нас - те се оказват най-издръжливи. Някои видове имат големи листа, които са трудни за умаляване.
Иглолистните видове са много удобни за бонзаи. От широколистните интересни са глогът, брястът, габърът. Също така и чемшира - изключително податлив на модификации вид.
Има и бонсаи със свободно изправена форма.
Най-често превръщаните в бонсаи в Япония растения са:
Иглолистни видове - Abies homolepis, Cedrus atlantica, Cedrus libani, Chamaecyparis obtusa, Cycas revoluta, Gingko biloba, Juniperus chinensis, Picea polita, Pinus densiflora, Taxodium distichum, Thuya orientalis.
Широколистни видове - Acer buergerianum, Andromeda japonica, Azalea Kaempferi, Azalea obtusa, Buxus japonica "Microphylla", Castanea crenata, Citrus trifoliate, Cornus controversa, Ficus Carica, Gardenia jasminoides, Hedera Helix, Hibiscus syriacus, Hydrangea macrophylla, Laurus nobilis, Magnolia denudata, Myrtus communis, Rhododendron japonicum, Rosa rugosa, Wisteria floribunda, Zelkova serrata.
За нашия климатичен пояс биха станали добри бонзаи от клен, кестен, бряст, липа, плачеща върба, бреза, дъб, смърч.
Бонсаите се оформят още като групови и горски насаждения, във форма на метла и каскада (стъпаловидна форма).