вторник, 27 декември 2011 г.

Нарисувай ме, Луна!

art (again) by ~Artista blog~

























Нарисувай ме, тиха в тъмнината й.
Нарисувай ме, спокойна в тишината й.
Огряла ме по крайчето коса,
лъч на свобода докоснал ме едва.
Нарисувай ме, от стъпките й по брега,
мека в плътността, погълната вълна.
Нарисувай ме, Луна!

сряда, 21 декември 2011 г.

Опит за Коледни мисли

art by ~Artista blog~


















Слагаме червените чорапи, ботуши,
над камини и витрини, под черните комини...
Зелени ранени елхи с големи бодли,
превързани с гирлянди и прах от сребърни звезди.
Нарамили твърде тежките си светли мечти.
Очаква се весел снеговалеж, пригответе си моркови,
шалчета, орехи, тенджери и свещ.

понеделник, 19 декември 2011 г.

Бонбонени мисли

art by ~Artista blog~
























Мммм... Виждам ги! Защо ги криете от мен,
няма да ги изям всичките, обещавам (или почти).
Колко на високо сте ги сложили... Знаете, че съм нисичка. Нарочно е!
Пазите ги за Коледа...
Ох, сигурно са много вкусни, мекички, сладки и се топят в устата.
Ще взема стълбата... трябва да ги стигна, но когато всички заспят...

сряда, 14 декември 2011 г.

Ерта Але - Красивият Ад

А понякога живота изглежда... ето така! "Адски!", Красив и Магичен!

















Ерта Але - Данакилската депресия, Етиопия, Солената пустиня

вторник, 13 декември 2011 г.

Морета и Океани

WATER art by ~Varges~

























И като заваля от очите... та валя толкова дълго....
Морета и Океани...
Дано Ной намери земя...

понеделник, 12 декември 2011 г.

Mr.Nobody (2009)


















За изборите, които правим в живота си. За възможните последствия от тях. За любовта. За объркаността на живота. За старостта. И всичко това поднесено с голяма доза Фантастика в сините очи на Джаред Лето.
->Mr.Nobody

Anna says:
"- Не бързай! Трябва да свикна! Толкова често говорех с теб в мислите си. Колко е странно да говоря с теб наистина... Трябва ми време, Немо.
- На 15-сет години, когато се разделихме се заклех, че няма да обикна никого. Че към никого няма да се привържа. Никъде няма да се задържам. Нищо няма да взема със себе си. Реших, че само ще се преструвам на жива! Този момент съм чакала през целият си живот. Отказах се от други животи, заради един-единствен живот с теб.
- Но съм отвикнала, разбираш ли? От любовта!
- Боя се да не те загубя отново! Боя се да започна отново да живея без теб! И тази мисъл ме довежда до ужас..."

неделя, 4 декември 2011 г.

Задаваше се буря

WIND art by ~Varges~


























Не усещаше колко я притиска, все искаше нещо повече и повече от нея.
Нещо все не му стигаше. Гневът в нея бавно се надигаше. Усещаше как косата й се наелектризира, малки светкавички прехръкваха от очите й. Предупреди го да внимава, стискаше юмруци в опит да не избухне, а той продължаваше ли, продължаваше. Да натиска, да иска, да я опитоми, да я укроти, да я пречупи... Бурен бяс обви дългите й коси, ураганен вятър се завихри покрай нежните й ръце. Тя се отдели леко от земата и погледна право в оловното небе...
Сега той щеше да изпита гнева й.

сряда, 30 ноември 2011 г.

Огненият път

FIRE art by ~Varges~

























Той я молеше да отвори вратите на ада за него
и да го погълне целия.
Бе премръзнал от студа и почука на грешните врати.
Неговото желание, бе закон за нея.
С лукава усмивка, тя бавно му показа червеният и горещ път,
по който той щеше да изгори в мига, в който го прекрачи.
Вулканът пред него изригна с цялата си мощ и красота,
на която бе способен. Гореща лава попари смелото му тяло.
И повече никой не чу за него...
Той потъваше бавно в огнената бездна.

вторник, 29 ноември 2011 г.

Тази вечер душата ми жадува Jazz

Тази нощ ще се разтопя и знам, че ще е от блажена наслада,
под музиката на едни невероятни музиканти.

Пък след това ще коля и беся ))))

Charlie Parker - All the things you are

Dizzy Gillespie - Salt Peanuts

Miles Davis - Blue in Green

Gerry Mulligan - Night Lights

Ако искате опитайте и вие , не е никак лошо :D

неделя, 27 ноември 2011 г.

За "мини драскотини"

Етикета "Мини Драскотини", вече си има свое собствено място.
Чисто нов блог! Ако искате да го навестите, моля заповядайте от ТУК

събота, 26 ноември 2011 г.

Kseniya Simonova (Україна має талант )

Такава красота и талант рядко се срещат.
Това изкуство ме топли, ме гали. Кара ме да чувствам, да участвам,
да преживявам. Обичам!
История разказана в пясъчни рисунки.
Музиката... на място! Какво да кажа... Просто гледайте!

И пак за приказките...

Всички сме чели приказки, някои, може би и още четем.
За едни измислени принцове и измислени принцеси, бродещи в едни измислени земи и царства...
Всички знаем, как в тях измисленото "добро" побеждава,
също толкова измисленото "зло"...
Но има и други приказки, след които не можеш да заспиш, от страх, задавен от собствените си сълзи, слюнки и сополи. Задавен от страха си.
И това не си го измисляш ти.
Как единият му принц да спаси "принцесата", като самият "принц" е чудовище???
Мислиш си, че искаш да спиш на светната лампа, така си правил като дете и тогава не те е било страх. Как да оставиш сега лампата да свети, като някой ти е отвил крушката??? Ухилил се злобно, потъркал я в мършавият си панталон и прибрал в небрежно зашитият си стар джоб?
А дали помниш песента за малката ел.крушка на онзи японец...
"Електрическа крушке,
Електрическа крушке,
кой те уби тебе,
Електрическа крушке?"
Как да заспиш спокойно, като в сънищата ти всички страхове се превъплащават в удовена реалност???

"Спокойно, всичко е под контрол...
Но не и под твоя."

сряда, 16 ноември 2011 г.

William Blake - Auguries of Innocence

"...Every night and every morn
Some to misery are born,
Every morn and every night
Some are born to sweet delight.

Some are born to sweet delight,
Some are born to endless night...."
William Blake

DEAD MAN (1995) Movie by Jim Jarmusch

вторник, 15 ноември 2011 г.

Кована страст

Така Бясно и Изменчиво,
Право и Променливо.
Бик на арената и в Душата й лудува,
и Сърце червено в Кръв ще изплува.

Страстта потисната да отприщи и с
Гръм небето да разцепи.
Гласът му през гърдите й ще мине,
Разкъсващи белези иска да остави,
под Бронята с пот кована, ако отмести.

Огньове буйни горят отвъд женските гърди,
и Желязото в ръцете й като мед се топи,
за Оковите дебели в които тя ще го приюти.

понеделник, 7 ноември 2011 г.

2 Cellos и Irina Chirkova, за вас

Възхитена и развълнувана съм, няма да крия, че имам страст към цигулки, виоли и чела. Ще ви представя две момчета от Хърватска, и едно наше момиче, които казват за себе си, че са сбъднали така наречената "Американска мечта".

Ирина Чиркова - От 5-ет годишна свири на виолончело, записват я в Софийското музикално училище за деца на възраст от 6-ст до 19-сет години. През 1997 г. Ирина заминава за САЩ, където продължава обучението си в град Бостън, в Бостънската консерватория. Тя е активен солов и камерен музикант, но също така и разчупваща мнението за класическа челистка. Пробва се да свири в групи с електро чело като CCBONNES и MystiQuintet, с които обикалят Дубай, Катар, Гърция. Канили са я да участва и записва със световноизвестни музиканти като Kanye West, P.Diddy, с моя любимец вокалиста на групата Godsmack - Sully Erna, с който записват първият му солов албум - Avalon. Ирина се мести в Лос Анджелис през 2009г. и преподава чело, като междувременно не спира да покорява върхове.
За по-заинтересованите, ето едно интервю с нея, за радио Тангра Мега Рок.
За съжаление България знае много малко, за това толкова талантливо момиче.



Ето ги и двамата сладури от Хърватска! Това са виолончелистите Stjepan Hauser и Luka Sulic . Те току що са завършили обучението си, Luca - Кралската музикална академия в Лондон, а Stjepan - Кралския северен колеж в Манчестър. Срещат се преди 10 години в Хърватска в един Мастър клас за чело, след време се местят в Лондон за да продължат обучението си и от тогава са неразделни приятели и дует чело партньори. Обичат класическата музика, тя е дълбока и много емоционална, но искат чрез своя рок стил да й предадът един нов по-модерен отблясък, за да успее тя да достигне до повече млади хора. Слушат и черпят идеи за начало от групи като Guns N' Roses, U2, Sting, Michael Jackson, правейки кавъри на техни песни. И двамата имат много награди от международни конкурси, свирили са на места, като Виена, Амстердам, изнасяли са концерти по отделно в страни като Сащ, Южна Африка, Нова Зенландия, Азия... През Януари 2011г. двамата авантюристи решават да публикуват изпълнение, дуо на виолончело, кавър на песента на Великият Майкъл Джексън, “Smooth Criminal”в youtube. Качeното видео, събрано в 3 минути, променя животът им завинаги! Изненадващо за тях успехът им идва с небивала сила. Буквално за броени седмици, момчетата стават световноизвестни, като имат над 5 милиона посещения от цял свят! Подписват договор със Sony Masterworks. А самият сър Елтън Джон лично им се обажда по телефона и ги кани да участват в турнето му.
Момчетата споделят в интервю:
- Той е жива легенда и за нас е огромна чест, да стоим редом до него на една сцена.
Челистите записват и издават албум за сега с кавъри на известни и любими парчета.



Приятно слушане.

четвъртък, 3 ноември 2011 г.

Горещи алкохолности за зимни дни и вечери

Гъърррх...Ноември е, настават хладни ветровити дни и смразяващи кръвта нощи. Шапки, шалове и ръкавици стават неотменни наши спътници, но освен с тях, можем да стоплим тела и души, с ето тези няколко напитки + още някое вълшебство, като музика или любов (превъплатена в горещо мъжко/женско тяло) )) А ако нямате последното под ръка, алкохола и музиката също биха свършили работа... Разбира се, прекомерната употреба на което и да e, води до главоболие, но един приятел казва, че от алкохола боли по-малко глава, отколкото от разправия с жена :D

Грог - Грогът се е появил през 18-сти век и за него трябва да благодарим на адмирал Верон.
Черен чай, мед, ром/коняк. Може да се прибави и малко прясно мляко. Получава се доста добра комбинация, с по-мек вкус.

Греяно вино - червено вино, кафява захар, канела на пръчка, черен пипер на зърна, карамфил, цитрусови кори. Хубаво е да не завира, а само да къкри около 10 мин.

Греяна ракия - карамелизирате 1-2 бучки захар, прибавяте ракията, карамфила и похлупвате, тъй като ако я правите на огън, може да се фламбира и алкохола да се изпари.

Горещ шоколад, Кафе + уиски, ром или коняк.

Пунш - Пуншът, който у нас се смята за английска напитка, казват че изобщо не идвал от там. За негова родина се смятала Индия.
Вино, ром, плодов сок, захар или мед. Леко се загрява.

Хайде наздраве на тези, които ще опитат.

неделя, 30 октомври 2011 г.

Добра компания

Какво й трябва в студена неделна вечер...
Чаша вдигащ пара грог в ръката, светлината на пламъка в камината,
/добра компания/ и Massive... разбира се ))

сряда, 26 октомври 2011 г.

Изповедта на една убийца

Мразех съпруга си!
Всяка нощ щом загасях лампата и си легнех до него, той вече бе потънал в дълбок сън.
Аз оставах до късно, четях пред камината, слагах още някое дърво за да ни е топло, после изгасях свещите, нахранвах кучето и разчесвах козината му. Грижех се за всичко, мислех за всичко, но най-вече не мислех за себе си. Той често бе много изморен, лягаше рано, ставаше рано. Нямаше време за нищо, нямаше време и за... мен. Заспивайки до него всяка вечер, ми се въртеше една и съща мисъл в главата. Затворех ли очи, отпусната на леглото в мрака, си представях, как в ръката си държа острия бръснач с дръжка от слонова кост, подарък от дядо за 17-ят ми рожден ден. Направен бе лично от възрастен абориген, подарък за дядо ми, когато бил изпратен някъде в Африка да се бори с маларийната треска.
С един лек, но смел замах с лявата ръка, си представях как прерязвам тихо гърлото на съпруга си! В съзнанието си виждах как бавно, но сигурно, цялата му арогантност и жлъч се излива от него, проточвайки се върху белият ни килим на люлякови цветчета... Сигурно с дни щеше да ми се наложи да чистя кръвта, но щеше да си заслужава. Да, исках да прережа гълото му, всяка нощ.
Обичах съпруга си!
Обичах да го гледам когато спи! Така спокоен, така нежен.
Обичах да гледам как в тъмнината гърдите му се надигат и спускат спокойно и равномерно, в дяволски ритъм. Обичах да усещам как пулсира вената на врата му, по-силно от на всеки друг мъж, с който съм била. Красивите му клепачи с дълги извити мигли, трепкаха над очите с цвят на зелен горски мъх върху кора на стар дъб.
Обичах разпилените му дълги светлокестеняви коси, които гъделичкаха носа ми, докато слушах ударите на черното му вълчо сърце.
И тази тишина... Заспивах в унес.
На сутринта се събуждах, с пълни сили за новият ден. Правех закуска, кафе за мен, чай за него и пазех тишина да не го събудя по-рано. Играех с кучето ни Макс и се разхождахме с наслада в ранните утринни пари. А той все бързаше за работа, не се засичхме често сутрин. Не разбирах кога е излязъл, не разбирах понякога дори, кога се е прибрал вечер, докато не легнех на леглото и не усетех, че не съм сама в него. Докато не легнех до мъжа си, с една единствена приспивна мисъл...
Обичах съпруга си!

Килимът така и не се изчисти...

понеделник, 24 октомври 2011 г.

Портретът на Дориан Грей
















Очарователно!
Забележителна класа!
Океан от размишления!
Роман за слабостите и страстите на Човекът!
Сарказъм, ирония, хумор и остроумие в изобилие!
И едноименният филм от 2009-та година!

понеделник, 3 октомври 2011 г.

неделя, 2 октомври 2011 г.

Лепкаво и Безмилостно

Събуди се, около нея нещо жужеше, лек вятър докосваше мъхчетата по тялото й. Не помнеше почти нищо, не знаеше точно къде е и не за първи път нещо й убягваше. И друг път бе имала черни петна в съзнанието... Наведе глава, слънцето вече огряваше коленете й, значи минаваше пладне. Медът се стичаше по тялото й, с прекрасен кехлибарен отблясък, а пчелите забиваха жилата си в нея безмилостно, след което падаха една по една в прахта. Мъртви! Не разбираше защо по дяволите го правят, след като ще умрат след това. С вързани ръце за дървото, се мяташе в опит да ги прогони.
- Когато не можеш да избягаш, по-добре просто стой без да мърдаш и то ще отмине!
Чуваше възрастен глас, някъде в далечината. Но не виждаше никой.
- Моля те отвържи ме, моля те... Боли... - хленчеше тя.
- Това е което трябва да ти се случи момиче, просто изтрай и то ще отмине. Аз паса овцете, в чужди работи не се бъркам. - говореше гласът.
- Моля те... изстена едва доловимо тя. Боли...
- Скоро вече няма да чувстваш болка, а и дъждът вече се усеща в натежалите облаци над нас, той ще ги прогони. И повече не идвай тук. Какво си мислеше, че "прасетата" могат да летят?? - спокойно й каза гласът, без да трепне.
- Да, могат! - си помисли тя с тъга... Но само в албум на Пинк Флоид...

четвъртък, 29 септември 2011 г.

Чужд в света на живите мъртъвци

С "мъртвец" се говори едва,
когато и ти си мъртъв!
Хората умират... и не телата им,
умират душите им!
Все по-често...

сряда, 28 септември 2011 г.

събота, 17 септември 2011 г.

Нейният вой

Факлите около нея горяха... Нощният бриз ги разгаряше още повече.
Огънят бавно бягаше в очите й, тайно осветяваше част от лицето й и почти стопляше вкоченената й душа.
И все пак, изглеждаше някак зловещо.
Отвори книгата и затърси себе си в добре подредените думи.
Тук я нямаше... Втори такъв хаос не съществуваше.
Писъкът в главата й растеше и раждаше пулсираща болка.

Казваш жените са различни...!?
Ухае ли различно, обича ли различно!?
Не! Те са цинични и до болка себични еднакви кучки.
Удари с камшика и разплачи сивите й ледени очи.
Завържи я и стегни здраво.
Нека вие, нека стои превила гръбнак,
на четирите си крака.
Не вярвай в тихите й думи, на сега нежният й поглед...

И нощните птици скърбяха.
А щурците тази нощ пееха, всеки за себе си...

четвъртък, 15 септември 2011 г.

Delilah - Go

Вълк без подслон





















Горещ си, като огън!
И ръцете ти са силни и горещи,
пристискат ме към голото ти тяло.
А вътре лед си!
И не бял и чист,
а черен мрак студен.
Тъмна нощ стеле се в душата ти,
но не лятна, а зимна и пуста.
Отчуждена...

С природа вълча,
от страст разкъсваш!
И кръвта алена облизваш,
над тялото ми с последен дъх.
Разкаян...
Ала късно е!
Очите ми в теб,
безжизнено веч застинали са.

(посветено на Мартински)

понеделник, 29 август 2011 г.

От - До...с две бутилки ром

От лято на лято,
а после във ковчега...
Йо хо хо с две бутилки ром!

До зима на зима, дето ще го бесиш,
а после през пролетта ще изплува...
Йо хо хо с две бутилки ром!

четвъртък, 25 август 2011 г.

Красотата на Малкото в Голямото

Два филма! Една идея! Един продуцент Emmanuel Benbihy.
С една дума: Очарователни!

18-сет късометражни истории, в Париж,
от 22-ма режисьори, събрани в един филм!
Представям Ви: "Paris, Je t'aime" (2006)!


















Ах, New York, New York...
Ти открадна сърцето ми, затова не те обичам!

11-сет режисьори, в 12-сет късмометрани истории,
но този път разказани по улиците на Ню Йорк!
Прожекторите към: "New York, I love you" (2009)!















/Thanks Jul/

неделя, 14 август 2011 г.

The Big Bang Theory - маратон

I love crazy scientists!


















Един от малкото комедийни американски боклуци,
които ме радват!

- Забавни??
- О, да! Забавни на степен корен втори!
- Луди??
- О, да! Луди с 0-0-0-0 координати!
- Учени??
- О, да! Експериментален физик! Теоретичен физик!
Инженер по авиокосмическа техника! Астрофизик!
- Странни??
- Оооо, даааа! Пълни хаховци, но ме карат да се хиля
по корем!

четвъртък, 11 август 2011 г.

Леля Бинчи и принцесите





















Все й се караха злите лелки, когато тъпчеше чаршафа на съседното другарче по легло в детската градина, със събран пясък от обувките и на двамата. Взет от пясъчника, на който от време на време ги пускаха да си играят. Правеха различни формички, пренасяха го тук и там като 'хамали'... Незнайно защо...
Не обичаше да спи следобед... Тогава! Сега може да спи цял ден ако я оставят.

Помнеше леля Бинчи! Така наричаха злата вещица, с ярко червено червило, което никога не се изтриваше, може да беше от онези химическите - отровно зелено отвън /точно като за вещица/ а червено когато го сложи върху устните /като за прикритие/.
Тормозеше най-вече Нея.
Никога не й рисуваше принцеси, както на другите момиченца. Само на нея не!
Що за зла жена по дяволите?!
От малка си бе проклета, да... Обичаше да си отмъщава.
Затова скри очилата на леля Бинчи... Сега няма принцеси за никой, така е честно!

Май май през Май

Помня Май ...
Колко романтична май...
Бях и аз някога май...
През Май...

събота, 6 август 2011 г.

Спънатата Фея





















Надушвам, че ще се 'уволняваме'!
От всичките ми желания, изпълняваш само най-идиотските!
Само толкова сила ли имаш?
Идва ми да разбия нечия глава в стената. Защо на мен се падна най-некадърната Фея?!?
Все се спъваш, все закъсняваш, все изпускаш нещо, все забравяш, все не си чула... И винаги имаш някакво фалшиво и нелепо оправдание.
Погледни се, рошава си, а това по роклята ти...?
Не искам да знам какво е!
Изобщо не приличаш на Феята, която си поръчах по Интернет!?
А аз как въобще можах да се вържа на това:
"Само тук и сега, поръчайте Вашата Фея, с безплатна доставка до дома. Ще изпълни всичките Ви желания"!
Под "всички" нямах предвид, всички глупави хрумвания, мисли и т.н!!!
Охххх! О не! Не плачи сега! Недей!
Със сълзи нищо няма да оправиш, вземи да изпълняваш
готините желания и нещата ще започнат да се нареждат и за мен и за теб!
Ок, ок! Ходи облечена както искаш, невчесана...
Няма значение, само се концентрирай и ме слушай
по-внимателно! А и най-важното, изпълнявай точните желания! Нали?!

сряда, 3 август 2011 г.

Metallica - Whiskey In The Jar

Ч.Р.Д. James Alan Hetfield :* По едно голямо за теб!

С вкус на облаци





















- Слизай от облака ми, веднага! Чуваш ли?! Махай се, махай се!
- Защооо, твоят лети толкова бързо! Ама си малко проклето човеченце!
Ей, виж го този, от най-пухкавите е ми се струва.
- И за предния така каза, а за малко да не тупнем долу.
- Оооо, не не, този наистина е най-пухкавия. Гледай сега... 3, 2, 1... Пуф!
- Оф, няма ли да пораснеш... Разпръска го на хиляди малки облачета.
- Стига си се цупила, поиграй си малко, отпусни се!
...
- Докато се обърна на едната страна и сме по средата, обръщам се на другата и сме вече в края. Не мога така, ще се побъркам! А цифрите от календара прелитат пред очите ми, като светкавици, без дори да мога да ги различа. Тук изгубвам напълно представа за времето.
- Е какво лошо има в това? Защо бързаш да се връщаш???
- Ами... Не знам! Все си мисля, че някой ме чака там долу.
- Знаеш, че там няма никой, нали? Трябва ли пак да обсъждаме това?! Я гледай сега, засилвам се и .... Бауууммм!
- Ти изобщо някога мислиш ли за друго, освен за себе си и за забавления?
- Ъммм... Даааа, случвало се е няколко пъти! А ти изтръскай тези бръмбари от главата си!
- Ама ще се изкефя, ако паднеш следващият път и си посиниш...
- Шшшшт, е нали сме приятелчета сега, не с лошо! Готова ли си, хвърлям те в следващия.
- Неееееее....
- А, това усмивка ли беше? Май ти хареса?!!
- Не е вярно, въобразяваш си.
- Следващият път ще те накарам да се напишкаш от смях!

вторник, 26 юли 2011 г.

Animation film "Doors" by Nikita Liskov

Късометражно филмче, част от Пътуващото филмово общество "Далi Буде" от Украйна.



CineMotion 2010 - Екипът на Дали Буде, се придвижва на автостоп и отсяда при приятели от социалната мрежа „Каучсърфинг”, като по пътя показва любимите си съвременни украински филми. Селекцията, която имаме възможността да видим, включва късометражни, анимационни и документални филми на украински режисьори, спечелили награди на международни фестивали, както и на по-малко известни, но талантливи автори.
Следва CineMotion 2011
/инфо by свободното простраство на интернет ;)/

събота, 23 юли 2011 г.

Be...

















заради цветните букви,
заради хубавото синьо,
заради балона,
на който ми се иска да се кача,
заради сладките рибки,
заради свободните чайки,
заради къдравите облаци,
и заради тази дума ...
която понякога май не я разбирам.

I want to be!

петък, 15 юли 2011 г.

вторник, 12 юли 2011 г.

събота, 9 юли 2011 г.

Летящите фенери и фъфлещият

Шара бягаше по плажа като подивяла и пръскаше всички насядали с пясък.
Смееха й се! Бягаше, защото имаше кой да я гони
и да се закача с нея! Радваше се!
А вечерта сред тъмнината, звездите и леката музика, малка група приятели видяха няколко летящи фенера да минават покрай тях и ефирно да се издигат нагоре към небето поемайки в незнайна посока.













/"Самите фенери са на принципа на въздушния балон, направени са от оризова хартия, която е негоряща, също така има телен обръч и към него се прикрепя бавногоряща восъчна плочка. Историята им тръгва от далечен Китай. Фенерите горят около 15-ина минутии и в зависимост от въздушните течения, могат да достигнат 500-600м и да се отклонят до 10-15км."- Валентина Савова/

Бяха се отправили към Аквариума на Казиното, да видят малкият Немо и приятелите му.
По пътя си срещнаха леко залитащ чужденец, който ги помоли да го опътят към хостела му. Леко се бе позагубил. Беше доста пиян младеж, фъфлещ, леко чорлав, брадясал, но по странен начин симпатичен. Оказа се поляк, който им разказа как пътува с приятелите си главно на стоп, по света от вече няколко месеца. Те го разпитаха от къде са започнали и през къде са минали докато стигнат България.
Той с доста развален английски се опита да разкаже, че сега идват от Индия и Непал! Много му харесало там, особено в Непал!
Бил възхитен, от природата, от хората, но не и от храната.
А всъщност, ентусиастите тръгнали от Полша на автостоп до където могат, минали през Казакстан, пътували с каквото намерят. После се отправили към Южна Азия.
След България щели да минат през Румъния и после у дома в Полша! Там завършва голямото им пътешествие. Питаха го къде са приятелите му и защо е сам навън.
Разказа, че много искал да види морето и излязъл, а приятелите му били останали в хостела да си почиват.
Някъде близо около хостела го оставиха, вече можеше да се оправи и сам.
Благодари им, стаснаха си ръцете и всеки пое по своя си незнаен път... Към дома!

петък, 8 юли 2011 г.

От 'любов' към ближния



Зад гърба си, подминавайки чу някой да пита с бесен глас:
- Къде е 'черепа'?
Тя се обърна, видя две момчета в тъмния ъгъл на малката уличка да спорят.
- Къде е 'черепа' мамка му? Казвай, казвай, мамка ти!
Крещеше едно слабичко на вид момче, докато в ръката си държеше дървен прът.
- Не знам, не знам, не знам! Казвам ти не знам!
С вече треперещ глас му крещеше другото.
След малко се чу един оглушителен удар между дърво и ламарина, и след него втори - едно силно туп, суркане на крака и вик....
Бясното кльощаво момче, удряше другия с пръта и псуваше.
Група младежи минаха покрай тях... И на никой не му пукаше...
Второто момче вече беше на земята и кървеше, опитвайки се да стане.
Тя изтръпна! Стомахът й се сви! Не беше като по филмите.
Този път беше на истина...

Същата вечер под прозореца на капандурата,
се запозна с човек, който й разказа за мъжа,
когото беше убил!
- Беше непредумишлено! Така де, без да искам!
Бяхме в дискотека, той ме закачи, аз се ядосах и го ударих, един път... После го ударих още веднъж...
- Аз съм бивш боксьор! Така де, тренирах бокс доста време!
Тя нищо не каза, усещаше само, че ръцете й започват да треперят...
Размърда се на канапето и седна върху тях, за да спре неприятното усещане.
Мълчанието леко почваше да натежава, след още минута той каза:
- Така... той умря! Крих се! Живях 10-се години в Гърция,
с фалшиви документи.
Обаче после ме хванаха! Лежах 8-сем години!
Какво да кажеш в такъв момент... Тя се замисли и прошепна:
- Какво ли е станало с момчето от тази нощ...?

Прибирайки се сама в късните часове на нощта, крачеше забързано по една от главните улици и все пак се озърташе неспокойно.
Някакви мъже и предлагаха провиквайки се от кола - секс и други 'екстри'.
Разминавайки се с неприятен човек на средна възраст, изпаднал и вероятно пиян, й сподели колко е самотен и как тя би го ощастливила...
- Хайде само малко! Много си сладка! - изфъфли мазно.
Подмина го без да го гледа, със сърце слязло вече в петите...
Какво ли щеше да срещне още по пътя преди дома?
Отключи входната врата по-бързо от всякога, заключи след себе си и седна на стълбите в тъмнината.
Прошепна си тихичко: Вече си в безопасност,
в безопасност, у дома!!!

сряда, 6 юли 2011 г.

Фейс...



Избърши се! Да ти дам ли кърпичка? Омазал си се нещо...
Имаш една висяща проточваща се лъжа под носа.
Избърши я моля те, да не я гледам как ще капне.
Не, не сядай тук! Ей, що ми стрОши розафките очила?
През тях изглеждаше доста по-добре.
Блузата ти е скъсана, знаеш ли? Има няколко дупки на гърба. Мишоци са те гризали май, а? Хахаха!
Поне да ти беше направила кафе, виж се само на какво приличаш!!!
Какво измърмори, не чух? А гладен си казваш.
Съжалявам, имам само храна за кучета и отрова за хлебарки.
Не мога да оставя Макс гладен знаеш, така че...
в шкафа под мивката, до препаратите за почистване на тоалетна.
Обслужи се, моля!

Иронична ли съм била?! Гадна?!
А! Няма такова нещо, как, моля те!
Мислиш ли, че наистина се държа зле?!
О, това толкова ме натъжава!
Милия той...
Виж само как ми се сбръчка челото, а миглите ми,
пърхат като полудели пеперуди.
Сега, всичките ти зъби /все още/ са на място,
очите ти не са станали по-сини от колкото са...
Кафяви ли били?! Може! Ама са малко по-лъжливи, да?!
И носът ти не кърви, докато се превиваш от болка в ребрата.
Значи, мисля всичко е наред, нали? Ти не мислиш ли така?
Не се страхуваш от мен, надявам се! Аз съм толкова безобидна...
Макс и отровата за хлебарки, ще се погрижат,
да се чувстваш малко по-(не)комфортно в следващите дни!

Це-лу-ва-м те! - все пак, казаха било празник на целувката!
Айде ти постой, нас Маргарита ни чака долу на плажа.
И без лоши чувства, нали така!

четвъртък, 30 юни 2011 г.

The Black Gold

Остави му бележка, върху ръчно правена хартия, с мастило от писалка - от онези истинските.

За Той

" Танцувах цяла нощ и пантофките ми се скъсаха.
Като излязох каляската се беше превърнала в тиква,
а никой не си продава жълтия Мини Купър в 4:30 Am и
трябваше да я търкалям до сутринта нагоре по баира.
Дъждът намокри пипалцата ми на мястото на пръстите, онези топчестите.
Татко ми каза да не вярвам в 'приказки' и както винаги аз го послушах!
Обаче по пътя срещнах момиченцето с кибритените клечки.
Забодахме малко от тях по тиквата. Като вуду кукла!
Каква красавица стана!
Следващият път, тя ще отиде на бала,
аз ще играе барбут с охраната!
А пантофките ще мога да си ги завещая
на ... на ... който дойде.
Ако нещо не разбираш, питай ковача."

Тя.

неделя, 26 юни 2011 г.

PIF - Сезоните говорят

Оставам без думи... Без дъх... Без...


През покривите на къщите тихо пълзеше топлината на зимата. Формите губеха остротата си под малки купчини сняг. Снежният човек в двора на къщата белееше, самотно сгушен в трите си грижливо оформени топки. По небето пропълзя сияние, за миг озари върховете на нощта и тихо изчезна, за да остави аромата на... приказка. Времето безшумно отмерваше часовете, в които се случват вълшебства...
В снега оставяше дири едно ярко червено сърце, което безцелно обикаляше улиците на спящия град. Слабият му ритъм едва се долавяше в тишината на зимната нощ. То подритна вяло снега, погледна снежният човек, усмихна му се и се зачуди дали да спре.

- Да не смяташ да спираш?- попита Снежният човек, усетил намеренията му.
- Май... няма голямо значение- тихо отвърна Сърцето.
- Тъжно е да видиш спряло сърце, особено през зимата.
- Май наистина няма чак толкова голямо значение- още по- тихо каза Сърцето.
- Трябва да говориш по- силно, ако искаш да те чуя!- посъветва го Снежният човек и припряно пооправи моркова си. Нещо в това малко същество го притесняваше. Помисли си, че не му се случва всяка нощ да види самотно сърце, което на всичкото отгоре се кани да спира.
Тази мисъл го стресна и той започна да говори още по- силно:

- Виж сега... Не може да спираш посред зима... Така де, студено е! То и да е топло, пак не бива да спираш... И изобщо... Защо ще спираш???
- Май наистина няма...
Но този път Снежният човек изобщо не можа да долови края на изречението. Започна да усеща как лека- полека започва да губи малка част от теглото си. Понамести двете сливи, които заемаха мястото на очите и, изпаднал в най- голямата паника, в която може да изпадне един Снежен човек, започна да вика:

- Толкова приятно студено е! И бездруго животът ми не е от най- дългите, не е честно да вземеш спреш във най- вълшебната част на нощта! Нямаш ли сърце?!
- Тъжно ми е. Обаче, не ми е студено. Ти ме стопли. Това значи ли, че трябва да съм твоето сърце?
- Не... Ъ, да...- Снежният човек се обърка. Вече съвсем не знаеше как да говори с това малко сърце- Ще опитам от начало. Аз съм снежен човек, а снежните човеци нямат сърца. Мисля, че всеки го знае. Ние оживяваме от вярата на децата, които ни правят. На пролет всичко свършва.
- Кратко и ясно- каза Сърцето.
- Просто и ясно!- поправи го Снежният човек.
- И... и е тъжно.
Снежният човек се замисли. Обичаше живота си такъв, какъвто е- кратък, бял и тих... Имаше своята зима и тя му беше достатъчна.

- Искаш ли да направиш нещо за мен?- внезапно поде Снежният човек- Искаш ли да ми разкажеш за... За пролетта... Двамата затвориха очи. Сърцето остави тишината да се разходи помежду им, хвана я под ръка, а после гласът му тихо изплува от нея.
- Тя идва с ароматите си. Настанява се в равнините и запретва ръкави. Обича да поядисва- тук ще избере оранжево, там- жълто, после- розово. Нахална и зелена. Истерично зелена! Прелита над клоните на дърветата, проверява гнездата на птиците и ги кара да пеят... А те пеят, пеят! Посрещат я. Тя ги милва нежно и продължава да разтребва. Стъпкте й събуждат земята, тревата. Слънцето... Ех, Слънцето... Такава е тя! Слънцето, да... Топло е.
Сърцето блажено отвори очи. Стресна се и се огледа наоколо. Беше само! Малка вада струеше от мястото, където Снежният човек затвори очите си, за да слуша за пролетта. Вадата криволичеше по земята, боязливо докосваше Сърцето и бързо попиваше в пръстта.

Пролетта изпрати първите си топли дни.

петък, 24 юни 2011 г.

Фотоубийство

Снимаш голотата ми! Слагаш й крила!

Скриваш я зад размити сенки,

А похотта в 'сепия' обвиваш.

Удавяш я в '18% сиво' и й закачаш име.

Изкривени образи с пръсти нарисувани,

Бягат с вик уплашени.

И празна снимка в рамка закачена,

Съблечена, с ковано желязо красена.

събота, 4 юни 2011 г.

Испанска вечер

А тя... обожава испанския език!
Както в семейство Адамс -> Gomez Addams полудяваше, когато неговата Morticia му говореше на френски ;)
Така и аз Обожавам испанската музика!
Толкова чувствена, страстна, тъжна, дълбока...

Представям ви Miguel Campello вокал на ElBicho /rock progresivo, flamenco/ Madrid, España
От неговото фламенко... настръхвам...

Повече за музиката му, може да видите и чуете в сайта: www.miguelcampello.com/videos.aspx

Разбира се, няма да пропусна така любимите й Chambao - Málaga, Andalusia, España /flamenco chill/ в някои от песните си вкарват и арабски мотиви.
Вокалистката им La Mari, която се пребори с рака и заедно с Ricky Martin правят песента Tu Recuerdo /В памет/
Тя е един от най-зареждащите хора, а на концерти винаги е босичка :D

Ето и сайта им www.chambao.es/navegacion_eng.html

Следващите ни гости идват от Havana Cuba и наричат групата си Orishas /Latin hip-hop/

www.orishasthebest.com

сряда, 1 юни 2011 г.

За пораснали деца, приказка една

Знаете ли колко 'червени шапчици' преди вас, си мислеха, че са специални?
Че са 'онази червена шапчица', която може да плени сърцето на Вълка.
Знаете ли?! О, много бяха!
И тази пред вратата му сега, и тя е от тях. Знаейки историята, все пак си мисли, /дълбоко се заблуждава/
че е специалната! Наумила си е, че може да го омилостиви!
С омайни приказки, с хубав дивеч, със страстни ласки...
О, бедното дете!

Имаше преди време, преди доста пълнолуния, една госпожица с красива дълга червена перелина, покриваща меките й коси и изящните й рамене, която бродеше безстрашно из тъмната гора!
Да, тази 'червена шапчица', беше специална!
Да, тази 'червена шапчица', омагьоса Вълка!
Но и точно тя, рани и разби сърцето на звяра!
Замина далече, никой я не видя повече.

Сега... странни дни и нощи настанаха из гората.
Само най-смелите или най-глупави, се осмеляваха да навлязат в дебрите й.
Всяка лекомислена въртиопашка, с червена перелинка си търсеше белята!
Раненият Вълк, даряваше за една нощ, всяка една с любов и близост, мислейки си за своята любима. Но осъзнавайки, че това не е тя, че не се е върнала при него разкаяна и молеща го да й прости... Разкъсваше всяко живо същество лежащо до него, с такава жестокост, която до сега хората не бяха виждали.
И тази девойка, стояща пред вратите на дома му, реши да рискува и да прекрачи мрачната хладна гора. Тя свали наметалото си, захвърли го и го затрупа с шума и клони. Вълкът бе объркан, тя беше и не беше 'червена шапчица'...
Тя беше жена, дошла при него с отворено горящо сърце, с нежна усмивка върху сочните й устни и със Слънце в очите...
Вълкът беше объркан.
Не я разкъса, но и не я обикна!

неделя, 29 май 2011 г.

Notte Sento

Една от слабостите й - късометражното кино



A girl misses her train to Milan and is set to wait overnight in Rome until dawn. However, a chance encounter with a guy changes her plans and the night lights of the capital turn into the background to a tender love story. An extraordinary chemistry made of knowing glances and small gestures fills the few instants that separate them both from the sunrise.

The Wolfman

The Wolfman 2010
Benicio del Toro, Anthony Hopkins, Hugo Weaving, Emily Blunt

Не обичам да правя така наречените "ревюта"!
Който харесва такъв тип филми и истории,
а още не го е гледал, препоръчвам!
















"...Тази бледа жена, назована Луна,
оградена с огньове студени,
бавно в мрака пълзи,
там над моите коси,
от среднощният полъх развени..."

"Облакът" - Пърси Биш Шели

четвъртък, 26 май 2011 г.

Ice Green Tea - "Japanese cherry"

Топъл, зелен, слънчев ден....
Взимате ето това по-долу - > Green Tea - "Japanese cherry"















Запарвате го с вода, оставате го да се накисне за 3-4 минути.
Охлаждате го... А след това.... Мммм
Трябва ви само голяма чаша и много лед!!!












Отпуснете се, отворете съзнанието си и имайте всичко каквото си пожелаете!
Пък било то и само на ум ;)

сряда, 25 май 2011 г.

Magic sunny room, would you dare?





















Беше късен следобед, разрошените й черни коси, разпилени по облегалката на стария диван, мързеливо играеха тиха игра с лъчите процеждащи се през прозореца.
Затворила очи, тя се наслаждаваше като котка на топлината и нежното докосване на Слънцето, което я галеше по носа, спускаше светлината си по зачервените й страни и се спираше на гърдите й. Зад затворените й клепачи, Уискински й се усмихваше.
Заслепяваше я блясъкът, а умът й блуждаеше някъде между вчера и днес.
Сладък сън във съня ли беше всичко или истина татуирана върху горящото й сърце...
Истина!
Тя беше вече далеч от онова магично място, от къщата на ъгъла по улицата покрита с павета. Едно метално чудовище я отведе отново у дома, но следите по тялото й доказваха, че всичко е било истина!

сряда, 18 май 2011 г.

Кой...Той...Аз

Един ден ми напомни кой съм...
ако забравя!
Но дали ще мога да си спомня, ти кой си?
И кой си пък ти, че да ми казваш, аз кой съм?
Един ден, теб няма да те има и мен също...
Тогава, кой ще бъде той?
А той, кой е всъщност?
Същността се крие в това, кой си ти и аз кой съм.
Аз знам, че съм аз!
Но може и да забравя,
и тогава ти ще си мен и ще ми напомниш...

неделя, 15 май 2011 г.

Миленита - Черни котараци

Внимавайте котараци....



"...някой ме целуна с влажната муцуна,
пълна скука махам се от ту...ка"!

неделя, 8 май 2011 г.

P.I.F - Сън във съня

P.I.F. с нов състав.
Страхотни, въздействащи, зареждащи! На живо са още по-яки!!!!
Снощи и във Варна ни разцепиха от кеф!!!

събота, 7 май 2011 г.

Забавната й надгробна плоча

Говорехме си там почти насред нищото, далеч от града, в тъмната красива нощ, под огромните ярко светещи звезди. И положили морно глави на все още топлата земя, тя каза с много смях и ирония:
"Искам надгробната ми плоча да е един голям MP3 Player!
А първата песен, под името ми като за добре дошли ще е
Metallica - Sad but True"

Списъкът с песни след това, се оказа километрично дълъг и много забавен.
Имаше си и избрана песен с призив, една от многото и любими, а частта която ми цитира тя, се запечата в съзнанието ми:
"Hey you! Don't help them to bury the light,
Don't give in without a fight!
Open your heart, I'm coming home!"
Pink Floyd - Hey you
Гледайки нагоре към небето и казах, че много луни ще се сменят докато завърши списъка! Усмивката й се разтегли почти до ушите, но този път нищо не отговори.
Винаги е обичала иронията и не пропускаше случай да я използва.
И още превиващи се от смях тя през сълзи изкрещя:
"И никакви червени цветя, моля ви!"
Стреснах се, че и за това си е направила списък.
Церемониално, с ръка върху сърцето, обещах да не нося карамфили, пък било то и бели!
Изведнъж скочи, изправи се, изнамери една дълга пръчка и с преправен глас и сериозна физиономия изрече:
"This is not the end my son,
This is only the beginning...!"
Тя ме погледна с искрящ от отразяващите се звезди в очите й поглед, след което се строли отново на тревата и оглушихме мрака с още бурна доза смях.
И докато изстиващата земя отнемаше от топлината на все още младите ни тела, се питах, дали наистина й беше смешно...?!?

четвъртък, 5 май 2011 г.

Наръчник за образованият боклук

Цяло изкуство или наука е да мамиш хората, образовано!
Или може би е просто талант!?!
Да знаеш точно как и в кой момент, да нанесеш перфектният удар и то без да бъдеш заподозрян. Да се възползваш от смъртните, от простичката им наивна душица, вярваща в доброто у другия! Заблудата на чистата душа, че дарявайки доброта и любов на човека, той ще ти отвърне със същото, или поне няма да извади брадва срещу теб!
Ха ха, милите наивници!

Образованият боклук, работи по най-нежният, лек и изтънчен начин с вас.
Той пипа много фино! Интелигентен е, чаровен, с дар слово. Буди цялото ви доверие!
Винаги има адекватен отговор на всеки един от вашите въпроси!
Винаги има обяснение за грешка, която той НЕ Е допуснал, защото той НЕ греши!?! (според него!)
"Обработва" ви професионално, като взима от вас всичко, което иска, без дори да е отворил дума за това.
Най-забавното в случая е, че вие сами сте готови да му го дадете.
Обещава ви неща, които знае, че няма да изпълни, но за хората стоящи пред него, надеждата умира последна.
Той не ви търси, той не ви досажда след първият контакт, защото знае, че вие първи ще направите следващата крачка!
Възползва се от вашите слабости, превръщайки ги в своя сила.
Много лесно се манипулират хора, чиито мечти са ти добре известни!

И все пак, някога, някъде, той ще сгреши и тогава вие ще го изпратите в покрайнините на Суходол (Софийското сметище), където му е мястото... при боклука!

The Top Stoppers - Летни нощи


YOKO
" И започвам отначало:
наляво - надясно, летен ден.
По гръб и по корем за морски тен.
Обръщам се - подават ми напитки,
във водата влизам, че излязоха ми свитки.
Ооо да, добре дошли звезди, луна,
тази вечер, мамо, тате, няма да се прибера.
Кажи ми колко зле ми е сега...
И така до сутринта..."

The Top Stoppers:
WOSH MC - СТЕФАН ИВАНОВ
FEEL - ФИЛИП ГАВРИЛОВ
PIRO - ДИМИТЪР КРЪСТЕВ
YOKO - ЙОАННА ПАСПАЛАНОВА

вторник, 15 март 2011 г.

Замирисва на пролет, а с нея и на Коктейли...

Ето някои идеи за коктейли, които си откраднах от един руски сайт.












































































































Всичките са прекрасни коктейли, някои безобидни,
други... не толкова.
Но както ми каза един барман в една доста натоварена вечер:
“Абе момиче, удари две уискита и не ме/се занимавай с лиготии!”
(true story)