вторник, 18 август 2015 г.

Старата къща на дядо

art by ~unknown~

























Старата къща на моят дядо,
потънала в прах и самота.
Напомня ми колко щастлива бях,
далеч отвъд реалността.

А дядо седеше под сочната круша,
опрял на нея глава.
И целуваше ме по малката гушка
и боцкаше ме с брада.

Нито дядо, нито крушата са там сега,
разравям прахта и чистя къщата от самота.
Но кой ще изчисти моята душа,
полепнала сякаш с прах за вечността...

Липсва ми детската безгрижна свобода
Липсваш ми и ти дядо сега
Да си говорим с теб за пирати и съкровища
И каква е била младостта.

понеделник, 10 август 2015 г.

Морето през август

Нека ви разкажа нещо за морето на североизток през август...

Морето през август носи особена енергия, носи страхопочитание. В североизточната част на България - Варна и нагоре на север (Балчик, Каварна, Шабла, Дуранкулак) морето е бурно и диво - неопитомено. Тук морето е за по-лудите ентусиасти. Много често през този месец има мъртво вълнение, подводни ями и течения... Както казваме ние варненци - в този период "морето дърпа".
На по-откритите места, като плажът на Камчия (на снимките) вятърът е много по-силен и вълните понякога достигат сериозна височина, имайки силата да повалят дори и здрави силни мъже.




























Силата на вятъра понякога е толкова голяма, че не можете да си чуете гласа, а в ушите ви бучи сякаш до вас излита самолет. Хвърчи всичко наоколо - чадъри, шапки, кърпи и каквото се сетите. На такива места си носете хвърчила!


























Морето обаче, не се шегува и не спира да взема жертви. Сякаш има бройка, която всяка година трябва да запълни, но през август жаждата му се увеличава. Старите варненци казват, че през август - "морето се обръща" и тогава взема най-много.
Не искам да ви отказвам да ходите на плаж и море през този месец, а просто да внимавате и да си имате едно на ум. Никой не е по-голям от природата...
Не подценявайте силата на Морето, където и да сте и не надценявайте своята.





Моля ви, когато  влизате в морето не си оставяйте главата на пясъка!!! ;))
(оставете си обаче телефона)

събота, 1 август 2015 г.

Черна песен - Димчо Дебелянов

Димчо Дебелянов (28 март 1887 - 2 октомври 1916)























Аз умирам и светло се раждам —
разнолика, нестройна душа,
през деня неуморно изграждам,
през нощта без пощада руша.

Призова ли дни светло-смирени,
гръмват бури над тъмно море,
а подиря ли буря —
край мене всеки вопъл и ропот замре.

За зора огнеструйна копнея,
а слепи ме с очите си тя,
в пролетта като в есен аз крея,
в есента като в пролет цъфтя.

На безстрастното време в неспира
гасне мълком живот неживян,
и плачът ми за пристан умира
низ велика пустиня развян.

*това негово стихотворение ме докосна с такава сила... че сякаш някой  ме ритна в стомаха.
Не мога и да мечтая дори да пиша близко до неговото творчество!