вторник, 18 август 2015 г.

Старата къща на дядо

art by ~unknown~

























Старата къща на моят дядо,
потънала в прах и самота.
Напомня ми колко щастлива бях,
далеч отвъд реалността.

А дядо седеше под сочната круша,
опрял на нея глава.
И целуваше ме по малката гушка
и боцкаше ме с брада.

Нито дядо, нито крушата са там сега,
разравям прахта и чистя къщата от самота.
Но кой ще изчисти моята душа,
полепнала сякаш с прах за вечността...

Липсва ми детската безгрижна свобода
Липсваш ми и ти дядо сега
Да си говорим с теб за пирати и съкровища
И каква е била младостта.

Няма коментари:

Публикуване на коментар