Още един рожден ден...

Измина още една година... Прибавям още една свещичка върху тортата. Това е още една извоювана със "зъби и нокти" година, една мъничка победа. С всяка една година нивото на трудност в "играта ми", се покачва и става все по-трудно да надвивам лошите, но важното е да не им се даваш без бой.

Годината беше изпъстрена и не беше от най-лесните. Воювах доста.
Минах през това... (не веднъж)

За да мога да стигна до това - да закова още една година.
Този празник не е само мой, той е и на всички, които ме обичат, помагат и подкрепят. Всяка една година е важна, ценна и много скъпа (и буквално и преносно). :) А най-безценният подарък - е да си обичан и да имаш семейство и близки до себе си, които да са в радостните и в трудните моменти. Когато паднеш и не можеш да станеш, да знаеш, че ще има кой да те вдигне. Може да се караме, може да спорим и да се сърдим понякога, но всъщност много се обичаме. :) 

Най-сърдечно благодаря и на Антония и Андреас Хауарваас, без тяхната помощ и подкрепа, не знам дали щях да съм тук днес.

Усещам, че ставам много мелодраматична, но простете ми, може би е от възрастта :)))) 

Не искам празникът да свършва, но на края на вечерта загърмя и засвятка, имаше прекрасни светкавици, приех го, като подарък - естествени фойерверки в моя чест за завършек. :) Така премина моят 30-сти Май.

Днес беше ден на победа и празнуване, но утре битката усилено продължава, за да има и следващ рожден ден и по-следващ (надявам се...). Знам, че няма да е лесно, никога не е, но важното е човек никога да не спира борбата си и желанието за живот да е по-силно от всичко друго!

Сестра ми, ми пожела: "Не живей в миналото, не мечтай за бъдещето, концентрирай се върху настоящия момент!" - Буда

Целувки на всички.

Спомен от миналото....

Чувам свирене на клаксони от колите и викове от радост - минават абитуриенти по булеварда, точно под прозореца ми. Усмихвам се и се сещам да извадя албума със снимки...

Преди 12-сет години на този ден 23 май и аз бях абитуриентка.
Леле, колко време мина....
Разглеждам снимки сега и си припомням този момент. Беше  и е един от най-прекрасните ми моменти! Сестра ми скоро беше родила, а бебето, което държа в треперещите си ръце е моят скъп племенник, който беше само на 20-сет дни...
Завършвах и еуфорията от новото и неизвестното ме плашеше и радваше едновременно. Бях истински влюбена  и ми отвтръщаха за пръв път, имахме и много гости, а аз от щастие и свръх емоция не знаех къде се намирам ;)))) можех само да се усмихвам 24каратово и да обикалям стаите като нимфа. Не помня какво ми говореха хората, не помня подаръците им, но помня настоението и щастието, което се носеше из въздуха.
Родителите ми и сестра ми, се постараха празникът ми да бъде незабравим.
И такъв беше! Благодаря ви!

Със съучениците се прегръщахме през сълзи и усмивки и се питахме, ами сега как няма да се виждаме всеки ден, да се дразним един на друг всеки ден и да се обичаме всеки ден.... изглеждаше ни невъзможно тогава. Обещахме си, че ще поддържаме връзка, че на 23-ти май, ще гледаме да се събираме всяка година... Разбира се, нещата се случиха доста по-различно с времето и изминаващите години. Приятелства се развалиха, хора заминаха от България. Оставихме се животът да ни грабне, да ни завърти главите и да обърне светът ни с главата надолу и ... може би забравихме един за друг и за обещанието, което тогава всички си дадохме. Сега всеки е "много зает" и поддържа "контакт" с другия от време на време по социалните мрежи, просто защото така е по-лесно...

Понякога - "That's life - Frank Sinatra

That's life... that's what people say..."

"Протегни ръка. Добави живот"

Скъпи приятели,

"На 17 април в София от 19:30 часа в ROYAL PIANO CLUB - НДК, ние от Асоциация „Муковисцидоза“ и Веси Бонева, ще ви представим песента „Протегни ръка“. Ще видите и късометражния филм в подкрепа на каузата за изграждане на медицински центрове по муковисцидоза, в който едни от най – популярните личности ще призоват: „Протегни ръка. Добави живот“.
Вход СВОБОДЕН

Български звезди в подкрепа на болните от муковисцидоза.
Песента „Протегни ръка“ и видеоклипът към нея са посветени на битката с болестта на "65 рози" - муковисцидозата. Проектът е реализиран с безвъзмездната подкрепа на Светлин Къслев (музика), Веси Бонева и трио „Хипнотик“. Видеото е със специалното участие на прима балерината на Националната опера и балет – Марта Петкова. Участват и децата от вокална детска формация „Мики Маус“. В главната роля е петгодишната Рая – болна от муковисцидоза. Промоцията на песента и видеоклипа ще се състои на 17.04.2016 г. (неделя) от 19.30 часа в Royal Piano Club, НДК. Събитието ще се проведе с подкрепата на Столична община.

Асоциация „Муковисцидоза“ – България съобщава, че с това събитие ще бъде поставено началото на информационна кампания относно необходимостта от създаване на медицински центрове по муковисцидоза в България.

На събитието ще бъде представен и късометражен филм за живота с муковисцидоза и бъдещето на децата и младите хора, носещи "65 рози" в себе си. В него участват деца и младежи, болни от муковисцидоза, техните родители, д-р Гергана Петкова – педиатър, специалист по муковисцидоза и председателят на асоциацията – г-н Антон Алексиев. Филмът е със специалното участие и безвъзмездна подкрепа на едни от най-обичаните български спортисти, артисти, певци, радио и телевизионни водещи: Тереза Маринова, Евгени Иванов, Белослава, Веси Бонева, Любо Киров, Гери Турийска, Дичо, Краси Радков, Орлин Павлов, Ненчо Балабанов, Драго Симеонов, Златка Димитрова.
Асоциация „Муковисцидоза“ е непартийно, доброволно, независимо сдружение на хора страдащи от муковисцидоза и техните семейства, близки и съмишленици. Асоциацията е юридическо лице с нестопанска цел, което осъществява дейност в обществена полза.

Днес в световен мащаб пациентите се борят за генетично лечение и доживяват до преклонна възраст. Отчита се тенденция за непрекъснато покачване на преживяемостта в тези страни, а в България позволяваме деца да приключат живота си преди да са го започнали! Днес у нас средната продължителност на живот на децата с муковисцидоза е 13 години.
Целта на асоциацията е да помогне на своите деца и близки, болни от муковисцидоза, за да могат те да получат адекватното лечение, отговарящо на световните стандарти и да имат възможността да пораснат и сбъднат мечтите си!

Муковисцидозата е генетично, прогресивно заболяване, което най-често се диагностицира в ранна детска възраст, обхваща целият организъм като най-много засяга предимно белите дробове и стомашно-чревната система. Заболяването изисква строг режим на ежедневна скъпо струваща поддържаща терапия, която може да подсигури средно до 50 години преживяемост при много добри грижи и достъп до по-добро здравеопазване.



Асоциация „Муковисцидоза“ – България, благодари за безвъзмездната подкрепа на своите партньори:
· Starlight records и всички творци взели участие в музикалния проекта „Протегни ръка“: Светлин Къслев (композитор), Весела Бонева, трио „Хипнотик“ и прима балерината Марта Петкова.
· Sky brothers
· Royal Piano Club
· Столична община
· Национална опера и балет
· Национален дворец на културата
· Национално музикално училище „Любомир Пипков“
· Двореца „Врана“
· Резиденция „Тера“
· БГ радио
· Радио City
· Тhe Voice – радио и TV
· Magic – радио и TV
· Радио „Витоша“
· Радио „Веселина“
· “GRAZIA”
· “ELLE”
· Story
· Actavis
· Лаура кетъринг
ВИ "Малката звезда" ООД
Carbon Touch
Run A Way
Денова ЕООД
Proface

Източници: Бг радио, SOS Mucoviscidose, списание ELLE, 

New Year - A New Hope

Новата Година е пак на прага. Радвам се, че съм жива за да я посрещна отново, макар и да не е ... в пълния си блясък. Важното е, че ще я има! Важното е,  че съм си вече вкъщи и с близките си! :)

Слагам началото (в края на годината) на едно ново за мен приключение, а именно: Star Wars: "Episode IV A New Hope"

Пожелавам Нова Надежда за всеки един от вас! :)
Благодаря ви, че споделихме заедно още една година от живота си, от радостите и тъгите ни.
Благодаря ви!

Хубава Нова Година желая на всички и "May the Force be with you" :)

art by ~ Stephen-Hayford ~

Една топла болнична Коледа

Така се очертава тази година - мечтата ми за Хавайска Коледа е на път да се сбъдне, макар и по един леко... странен начин. От няколко дни във Варна термометрите показват 15 градуса и нагоре! Което реално погледнато изобщо не е новина за радост (нали знаете какво имам предвид) Глобалното затопляне, замърсяване и т.н неща, които много хора абсолютно пренебрегват!

А тук в болницата е още по-топло, слънцето пече силно, аз съм по къс ръкав, боса и на отворен прозорец, само коктейл в ръката ми липсва и съм на Хаваите :) В края на година изтървах нещата малко от контрол така да се каже, за 2 месеца 2 пъти в болницата - в сегашния случай Коледата ми ще е тук. Семейството ми ми донесоха украса, украсиха ми стаята да ми е по-празнично... Красиво стана, всички от персонала на отделението (сестра, лекари и санитарки) много се радват на стаята ми. Донесла съм си коледните книжки от Плами, пускам си коледна музика... почти същото е като да си си вкъщи... Почти.

Имам и подаръче, което ме чака под телевизора до снежния човек, което подаръче ще си отворя днес на 25-ти! Традициите са почти спазени.... Почти.

Силно си пожелавам да се закрепи здравето ми, да съм добре и скоро да не се налага да се връщам пак тук! Близките ми да са добре и до мен - нищо друго не искам! Освен разбира се... да се прибера вече вкъщи.

Хубави празници на всички, не забравяйте, кои са важните неща в живота ви и важните хора!

Бъдете здрави и Честито Рождество!!

24-ри подаръка до Коледа

Началото на Декември започна изненадващо.

Понякога се случват невероятни неща, абсолютно неочаквани. Понякога скъпа приятелка иска да ти подари 24-ри изненади-подаръка за всеки един ден до Коледа. Да ти дари 24-ри усмивки и радост!

Тази приятелка ти изпраща съобщение: - Може ли да мина набързо до вас, имам изненада за теб?!

Появява се на вратата ти с огромна торба, която се оказва пълна с 24-ри подаръка и изненади за всеки един ден до Коледа. Всеки е в различна и красива опаковка. С толкова старание и обич опакован и надписан. Невероятно топла и уникална изненада. Такава, която насълзява очите ти и те кара да се разревеш, като магаре - от вълнение, от обич, от умиление, от радост и от още нещо, дето не го знаеш какво е точно, ама те стиска за гърлото... Толкова мил жест, който разтуптява сърцето ти и те кара да се усмихваш, докато сълзите още мокрят бузите ти и якето на приятелката ти, стискайки я в прегръдка.

Първите два подаръка, които отворих наведнъж бяха за 1-ви декември: - лист с коледна украса, на който да измисля и напиша какво искам да ми донесе "дебелия старец с голямата бяла брада и червени гащи". И съответно за 2-ри декември: - прекрасна книжка "Разкази за Коледа" на О'Хенри, която още тази вечер ще започна.

Нямам търпение да отворя всичките, толкова е вълнуващо. Сърбят ме ръцете, изкушението е сладко, но ми харесва да устоя и да не му се отдам. Ще отварям само по един на ден - Обещавам! :))))

Благодаря ти Плами, че внесе толкова радост и вълнение в живота ми. Благодаря ти, че си ми приятелка, това е най-големият и безценен подарък!!! Обичам те.

Капещи листа

Art by ~ Irina Zeniuk ~

Хората започнаха да капят, като есенни листа.
Един по един си отиват от дървото на живота.
И не можеш нищо да направиш, освен...
да потъжиш и поплачеш малко за тях.

Мир на душите ви,
Чичо Георги и Чичо Боги! :(

Морето през август

Нека ви разкажа нещо за морето на североизток през август...

Морето през август носи особена енергия, носи страхопочитание. В североизточната част на България - Варна и нагоре на север (Балчик, Каварна, Шабла, Дуранкулак) морето е бурно и диво - неопитомено. Тук морето е за по-лудите ентусиасти. Много често през този месец има мъртво вълнение, подводни ями и течения... Както казваме ние варненци - в този период "морето дърпа".
На по-откритите места, като плажът на Камчия (на снимките) вятърът е много по-силен и вълните понякога достигат сериозна височина, имайки силата да повалят дори и здрави силни мъже.

Силата на вятъра понякога е толкова голяма, че не можете да си чуете гласа, а в ушите ви бучи сякаш до вас излита самолет. Хвърчи всичко наоколо - чадъри, шапки, кърпи и каквото се сетите. На такива места си носете хвърчила!

Морето обаче, не се шегува и не спира да взема жертви. Сякаш има бройка, която всяка година трябва да запълни, но през август жаждата му се увеличава. Старите варненци казват, че през август - "морето се обръща" и тогава взема най-много.
Не искам да ви отказвам да ходите на плаж и море през този месец, а просто да внимавате и да си имате едно на ум. Никой не е по-голям от природата...
Не подценявайте силата на Морето, където и да сте и не надценявайте своята.

Моля ви, когато  влизате в морето не си оставяйте главата на пясъка!!! ;))
(оставете си обаче телефона)

Среща със Захари Карабашлиев

Споделям тук доста неща, не всичко разбира се, но все пак споделям някаква част, уви май повечето тъжна част... Затова днес ще покажа нещо хубаво и приятно, което ми се случи. Понякога се случват и хубави неща! А именно, третата ми среща с любимият ми съвременен автор Захари Карабашлиев в Световният ден на книгата и четенето 23-ти април, който бе отбелязан в библиотека "Пенчо Славейков" Варна.
Оказа, че не знаех, че библиотеката е преместена от красивата сграда в, която аз я помнех че е.... в обикновена грозна част на гърба на общината.

Имаше среща-разговор със Захари - малко четене и повече задаване на въпроси от публиката на които писателят да отговаря. Захари Карабашлиев винаги е бил много открит и приятелски настроен с читателите си. Такъв беше и сега, въпреки умората и заетостта си.
Когато заехме местата си в читалнята и се появи Захари, изключителната ми сестра, която ме придружи, ме побутна и ми каза: -" Ето сега можеш да припаднеш" - хахаха. Е не припаднах, сдържах се. :))))

След почти два часа разговор с публика и библиотекарки, разказване на истории, Захари имаше лична среща с всеки, който пожелае да се запознае, да се снима или получи послание върху книга от него. Дойде и моят ред, започна да надписва книгата ми, а докато той пишеше аз му припомних първата ни среща и първият ми автограф от него....
(всъщност аз от други артисти, автографи нямам, тъй като по принцип не харесвам това, но ето едно изключение)
Първия път го срещнах толкова случайно, видях го да минава покрай офиса в който тогава работех (2009-та година) тичах дълго по улицата за да го настигна и да се запозная с него. Задъхана, едва си казах името - а Захари разхождайки се с жена си Силвия, тъкмо върнали се от Щатите за малко във родния му град Варна, ми се усмихна широко, прегърна ме и ми написа във втората му книга сборникът с разкази "Кратка история на самолета", която тогава четях и си носех със себе си: - "Много се радвам да се запознаем. Няма случайни неща"
На връщане към офиса имах усещането, че не вървя, а летя :))
Рядко харесвам някого толкова много. Захари е един от тези хора.

За съжаление имах само 2-3 минутки със Захари, зад мен върволицата напираше и не успях да го попитам от толкова много работа сега, от толкова много редактиране на чужди текстове (от повече от година Захари Карабашлиев е новият главен редактор на издателство Сиела) дали намира време да пише и да работи над нещо ново, което скоро да държим в ръце и с жадни очи да четем.
Снимахме се и трябваше да му пожелая до нови скорошни срещи. Надявам се...

"На великолепната Виолка, един от първите ми читатели!
Уникалните срещи продължават!
С обич"

За любовта... (remastered)

от Екатерина Карабашева

"Първата Любов
Красивото на първата любов е, че те оставя без дъх.
Кривото е, че когато свърши, още дълго не можеш да дишаш.
Красивото на първата любов е, че се отваряш към нея със смелостта на новородена мида.
Кривото е, че след нея дълго си затворил устни като камък.
Красивото на първата любов е, че вярваш с вяра на дете, пускащо балони от балкона.
Кривото е, че после никак не вярваш, че някога пак ще намериш балон.
Красивото на първата любов е, че идва рязко, изведнъж и те прегръща като ангел.
Кривото е, че после ти се иска да не беше идвала.
Красивото на първата любов е, че те изпълва, запълва, допълва, обгръща и превръща в нещо ново.
Кривото е, че после те оставя сам. Където си започнал.

Кривото на първата любов е, че те бута от ръба, оставя те да паднеш, не ражда мечти, убива надежди, оставя да боли и гаси звезди. Красивото е, че дори не подозираш.

Втората Любов
Тя започва с тихи стъпки. Втората любов започваш с тихичко озъртане. И надежда да не бъде забелязано.
Втората любов започва като люлка в парка – пазиш се от други люлки, сядаш предпазливо и започваш бавно да се движиш. Не, че те е страх от падане. Не!
Теб те е толкова страх, че дори се страхуваш да се залюлееш.
Втората любов започва с бавно залюляване напред-назад, напред-назад, озъртане, забавяне, напред-назад. Краката винаги на пода.
Втората любов проскърцва леко. С мирис на ръжда. Стряскане, озъртане... Страх те е. Да се залюлееш. И после пак – напред, назад, напред, назад. Набереш ли малко смелост, започва люшкането.(озъртане за всеки случай.)
Прекалено много мислене.
Да, втората любов започва с мисли.
Втората любов носи печата на първата на своето чело, въпреки че никога не я е срещала.
Втората любов, те кани с разтворената длан на възрастен, която ти предлага сигурност. И твоето тихичко озъртане дали не си отново в капан.Тя идва в съня ти с образа на болка само за да хвърля камъни в жигосаното ти сърце. И виждаш огъня като опасност от пожар, но не и като пламъците, които топлят.
Втората любов е обречена да чака. Докато отново се изправиш, докато отново вдишаш светлина, докато отново разрешиш на себе си да усетиш топлина. Докато освободиш детето, докато се залюлееш силно и си позволиш да се обвиеш в красота. И тя те чака. Докато събуеш обувките, потъпквали мечтите, докато се престрашиш да хванеш искрата и да запалиш звездите, докато се осмелиш да си простиш. Докато се преосмислиш и откачиш душата от онази кука. Докато спреш да мислиш и си позволиш на дупката да се разпука. И тя ще бъде там. Втората. И тя ще бъде друга. Ако само й дадеш да бъде." - Екатерина.

А когато втората любов последва съдбата на първата?? 

По-скоро на прасетата ще им поникнат крила, отколкото някога да успея да разбера любовта!

Само един живот не стига

Само един живот не стига!
На мен не ми стига.

Не ми стига да обичам, не ми стига да мразя. Не ми стига само един живот за да се науча от грешките си, не ми стига за да достигна мечтите си (когато ги имам) Само един живот не ми стига да правя това, което искам, не ми стига да открия музата и да я последвам.
Само един живот, няма да ми стигне да преборя болестта!
Един живот изтича твърде бързо!
Може да изтече толкова бързо, че да не успееш да кажеш и покажеш всичко на което си способен, да дадеш на света и хората любовта, от която има/т нужда. Когато си готов и поискаш да дадеш, може да нямаш това време.
Животът е труден, но е хубав!

Радвам се, че все още имам този "един живот"! Не го приемам за даденост. Ценя го. Всеки един ден е извоюван.
Благодарна съм за всеки един ден, в който имам сили да стана от леглото и да се боря. Благодарна съм за всеки един ден, в който мога да общувам с любимите си хора, с децата на приятелките ми (Мая, Радост, Лазар... и предстоящите) да общувам и с други хора разни симпатични...
Благодарна съм за това, че мога все още да гушкам племенника си, да бъда до семейството ми.
Благодарна съм, защото знам, че всичко това може да се промени, да свърши за отрицателно бързо време.
Благодарна съм и за всичко, което въпреки това което нямам - имам! И не съм готова да си тръгна.

Писателят Слав Делиславов в разказът си "Давност - цял живот .... и след това" пише:
"Един живот е прекалено дълъг, за да го изживееш как да е, и е прекалено кратък, за да позволиш на отчаянието и унинието да грабят часове, дни и дори години от него"

Отново пред изпитание

                   
                                          Аз vs болестта.

(на ринга в левия ъгъл за пореден път излиза старият ни познайник - боецът с прякор Колибри срещу жестокият му вечен противник (комбиниран в няколко категории) в десния ъгъл на ринга с прякор - Гад Мръсна)

Както винаги не съм много стабилно "въоръжена" и ще ми е нужна и голяма доза късмет.
Дано и този път победата в битката да бъде моя. Макар, че със всеки път, става все по-трудно.
Едва ли мога да спечеля войната, уморена съм и не се заблуждавам, но пък всяка спечелена малка битка ми дава още малко време. И ако/когато лекарите успеят за известно време да облекчат болката, задуха, инфекцията и страданието....
Светът може би няма да е чак толкова черен колкото ми изглежда...


Лежа в болничното легло, хрупам разни боклуци, междувременно Хари Потър препрочитам за кой ли път. Смешното е, че на някои това им  звучи, като почивка едва ли не... обаче 'що ли на мен не ми  изглежда хич така и не ми е забавно (?!)
От книгите, които имам само Хари Потър успява да отвлече и облекчи тъжните ми мисли.
Може би... защото все пак е вълшебник :)))

П.с. Уви трябва много да се пазя и не мога да вдигна някой болничен купон в събота вечер ;( ;)

Дари коса за онкоболен

Дари косата си... зарадвай някой, който в момента няма.

Напоследък рядко чета списания (различни от научнопопулярните), списания тип lifestyle, но онзи ден една приятелка ми донесе октомврийския брой за 2014г.  на списание ELLE. В него именно прочетох за каузата, която цели да подкрепи, помогне и дари щастие и самочувствие на дами с онкологичен проблем. Косата за една жена е нещо много важно и ако имате в повече (т.е ако имате дълга коса) споделете я с някой, който в момента няма никаква. Закупуването на перука от естествен косъм е изключително скъпо, затова кампанията цели да подари няколко перуки на жени с онкологично заболяване. Както може би знаете (или пък не?!) след химиотерапия косата опадва. Това за една жена е допълнтелен некомфорт и шок.
Има жени, които след това не смеят отново спокойно да се погледнат в огледалото.

• Преди да се подстрижете, е много важно да знаете, че за да има смисъл жестът ви, отрязаната коса трябва да е не по-къса от 25 см (в перукерната даже обикновено не приемат дължина под 35 см, но в този случай се опитват да работят и с по-малка дължина) Косата се връзва по описания в списанието начин, а именно - на опашки, преди да се подстриже и се реже внимателно над ластиците!!!

Можете да изпратите косата си до списанието по куриер на адрес:
сп. ELLE
ул. "Отец Паисий" 15
СББ Медиа
София 1303

Изпратените от читателки на списанието коси, се предоставят на перукерско студио Bissi в София - едно от малкото в България, което изработва перуки за в живота (а не театрални например). От там са се съгласили безвъзмездно да изработят перука за каузата на списание ELLE. За съжаление, дарената от един човек коса е абсолютно недостатъчна за една перука. Обикновено трябва да се подстрижат 4-5 човека, за да се събере достатъчно коса за една перука (при това трябва косата да е от един тип - права и тъмна например, за да може да се комбинира). Така че колкото повече хора дарят коса толкова по-добре. Толкова повече радост за някой, който заслужава подкрепа и сила в този момент. Било то и чрез една перука.

Така, че....
Сбогом дългокоске :)))))
Аз го направих, ако имате желание можете и вие!

Where is everyone?!

art by ~Mimi and Eunice~

Всички ли напускат България!?!

Когато в рамките на 2 месеца няколко приятели ти съобщят новината: - "Заминавам! Напускам България!!!" - а други ти говорят как искат да заминат, но още не са се решили да направят крачката.... Започваш да се чудиш, какво става по дяволите?!
Някой изобщо ще остане ли тук???
И се питаш, ти ли си най-глупавия, наивния и некадърния, че избираш въпреки всичко да останеш в България?

Славните думи от стиха на Иван Вазов: "Българио, за тебе те умряха!" в днешно време звучат така: "Българио, от тебе те избягаха"!

Егоистично е от моя страна да не искам да заминават, само защото на мен ще ми е мъчно! Че няма да ги виждам и да общуваме нормално, а ще си махаме през скайп, ще си пращаме въздушни целувки и ще се опитваме да надвикаме интернет смущенията. Имам богат негативен опит в тази сфера на комуникация с любими хора - да така е, но въпросът далеч не е само в това, а е много по-дълбок и струва ми се, че имаме голям проблем, след като има такава навалица на летището в сектор - Заминаващи.
Ако ме разбирате...

Болката

Мдаааа...

Често си мислим, че не може да ни боли (пряко или преносно) повече от това, което сме изпитали до сега.

Обаче всъщност, един ден разбираме, че може!

Винаги може повече и по-зле.

Само че, не ми се иска да е така! И протестирам срещу този "закон"!!!

Всяка болка сама по себе  си е различна и боли, като за първи път. Поглъщащо и безнадеждно.

Колкото по-емоционални, човечни и мекушави сте, то толкова повече ще ви боли.

Болката еволюира... Тя става резистентна към опитите ни да  я премахнем и понякога нищо не й повлиява - психическа, физическа, каквато и да била тя. 

Психическата болка има силата да се превръща и във физическа. Тя се трансформира и тялото започва също да страда, разболява се, залинява.

Физическата болка пък е тест за психиката ни.. тя е изпитание колко можем да понесем. Понякога не е много.

А двете заедно правят - невероятно "приятна" комбинация.

И да... не си сам! Не, имаш болката си. Тя винаги е с теб, грижи се за теб да не я забравиш. Не те предава, не те изоставя, не предпочита друг/а. Иска само теб! Ти си нейн/а и тя е твоя!

Депресиращо ли е?! Съжалявам, по-весело за сега не мога.

Надежда

Даваш най-доброто от себе си!
Даваш абсолютно всичко по силите си,
за да се справиш със ситуацията, с болестта...
Даваш и правиш всичко, което трябва и което ти кажат!

Накрая... не можеш да направиш повече от това.
Можеш само да изчакаш резултата и силно да се молиш,
той да е добър, много добър!

Поне за известно време...

Изповед

Когато болестта те удари, започваш да разсъждаваш по-различно от преди това, но нужно ли е да се случи за да разбереш някои неща за себе си и за живота? А и като ги уж "разбереш" това с какво точно ти помага?

Ние всъщност не притежаваме нищо. Всичко в живота ни включително и ние, може да изчезне само за един миг. Имайки "всичко" нямаме "нищо"  и нямайки "нищо" имаме "всичко" - НО знаем ли това? Осъзнаваме ли го? То стига ли ни?

Задайте си въпросите:

"Знаете ли кои сте?
Знаете ли какво се е случило с вас?
Харесва ли ви да живеете така?"

А можете ли да го промените?

Много често отвсякъде чета и чувам - че всичко в живота ни зависи от нас! Аз не съм съгласна с това. Може би около 50% имаме пръст в съдбата си и 50% нямаме. Има неща които смятам са далеч, далеч от нашите възможности за да имаме влияние над тях. Неща много по-големи от нас - хората.
Може би... нещо ни наказва за грешките ни.... мисля, че в това вярвам, да. Но всеки поискал прошка, смятам, че я заслужава!

Искам да не ме е страх, каквото и да следва от тук нататък искам да не ме е страх, защото Смъртта се храни от нашия страх, от нашите слабости. Тя дебне всеки ден, стои до нас и ни диша във врата (повярвайте усеща се) очаква да се откажем, да се предадем... Но не бива! А всеки ден е адски трудно и уморително да намираме сили и да я отблъскваме.
Понякога падаме, падаме сериозно и нямаме сила да станем, но трябва. Знаем, че трябва да мобилизираме всичките си сили и да се изправим и този път, защото другата алтернатива... не е добра.
"На Смъртта казваме - НЕ ДНЕС!"

Искам да не ме е страх!!!

Мечтите, все още не са забранени / Извън системата

Къде искам да бъда ли?!?!? Сериозно, това въпрос ли е?
Разбира се, на брега на морето - няма друго място за мен! - и лятото никога да не свършва.
Не смятам, че ще е лесно, но искам да ставам и да лягам с тази гледка...
Да посрещам безброй изгреви и изпращам милион залези.














Да, аз живея в морски град, но не живея на брега в усамотено бунгало...
Искам да си купя каравана или голям кемпер и да заживея завинаги там, на брега на морето!
Ще мога да обиколя всички морски селища независимо в България или извън.
Липсва ми свободата - да си където искаш и да правиш каквото си искаш, когато си поискаш...

Добре, хайде да не е завинаги - за известно време (дълго време).
Дори си харесах една каравана - Knaus Sudwind само за "скромната" сума от 11 950 лв.
Знам, че това няма никога да ми се случи, но не ми пречи смело, много смело да си помечтая, нали?! :)
Споменах ли, че искам и мой собствен остров ??!!














И морето ще е пред мен, и звездите ще са над мен... иии...
Може би защото е илюзия, една прекрасна илюзия, ми се вижда толкова приказно и страхотно.
Представете си голямото черно небе осеяно с милярди ярки звезди над вас, толкова много, че свят да ви се завие...
Но както "стомахът има нужда от храна, така и хората имат нужда от хора"...

Моята малка любов вече на 10-сет

                                                   Обичам те съкровище! Честит 10-ти Рожден Ден!

                                                                              Вече си голям мъж, нали?! :)

Помня първият миг, в който те зърнах, ти беше само на няколко дни. Помня страхът, който напираше в гърдите ми, но и възхищението, когато майка ти те сложи за първи път в ръцете ми... Сега вече ти можеш мен да носиш... Имаме толкова много спомени заедно, надявам се на още толкова...

Иска ми се да бъдеш малко по-отговорен, повече да слушаш и внимаваш, когато ти говорим "скучни" и/или "поучителни" неща. Иска ми се да си смел и деен, да си борбен, да не се отказваш лесно и да не се сърдиш, когато нещо не ти се получи от първия път. Ти си едно чудесно дете, с много потенциал.
Благодарна съм ти за всичката обич, с която ме даряваш, за силите, които ми вдъхваш, когато имам огромна нужда. Обичам те с цялото си сърце и винаги ще е така!
Бъди здрав и щастлив и не бързай толкова да порастваш!

                                                                                      Честит Рожден Ден! :)

С много обич: Леля

Радости и трепети от партито за бебче Радост

Скоро на бял свят ще се появи нашата малка Радост. Усещам как ще бъде глезена от цялата ни компания, а майка й и баща й се надяват на дисциплина.... Ха-Ха!

Колко пъти казахме на Гега - да не гълта балоните ...

Как можа Стас да ни развали кадъра ?!

Тук бебче показва салта и ритници.
Кексчето е вече опечено, време му е да излиза.
Дано се роди бързо, лесно и да ни е жива и здравичка.