неделя, 31 януари 2010 г.

Един ден с Gregory Lemarchal (1983г. - 2007г.)

Днес цял ден слушам Gregory Lemarchal... Слушам прекрасният му глас, заряда с който пее, любовта... Неминуемо се отронтват сълзи от очите ми, но се и усмихвам, чувствам се добре в прегръдките на топлия му глас. Едни от любимите ми песни (те са много) Le Lien, Mon ange, Je Devien moi, De temps en temps, Je t'écris, Zora sourit....

събота, 30 януари 2010 г.

Тераяма Шуджи - Теория на електрическата крушка

ТЕРАЯМА ШУДЖИ (р.1935 г.) пише стихове, танка, хайку. Сценарист и режисьор на няколко филма. Участва и в театрални проекти. На деветнадесет години се свързва с Китасоно Кацуе (поетът, въвел в Япония сюрреализма) и авангардния кръг около него VOU. Изпитал влиянието им, Тераяма Шуджи до края на живота си остава експериментатор, който скандализира общоприетите норми. Стиховете му са често мрачни, основни теми в тях са смъртта, страхът, самоубийството, от една страна, и абсолютният бунт, неприличното и непозволено желание за свобода, от друга. Едно от големите имена на постмодернизма в Япония. Сред важните му книги са „Да хвърлим книгите и да излезем в града“, „Ад“, „Езикът като насилие“.

(Невероятно интересен, но не го препоръчвам на хора със слаба психика ;) Преди доста време това му произведение ме плени, искам да го споделя, но го четете на ваша отговорност :))
V.
MOBANGO - Free mobile applications, games, themes, ringtones, wallpapers and videos for your mobile phone
Теория на електрическата крушка
Четох твърде много за човешкия живот
и убих едничката си баба с ножица, погребах я.
Свидетел беше само тъмната крушка на стълбището към апартамента.
Въпреки, че бъдещето на моята младост
така е абсолютно светло,
крушката е винаги тъмна,
затова я отвъртях от фасонката
и я зарових под кофата за боклук пред вратата на кухнята.

С това случаят се разреши.
В университетската лаборатория
всеки ден заето, пиша дипломна работа
за „Възрастните в зоопарка“.
Но
има „но“.
В мрака, след като заспя,
такава самотна детска песничка се чува:
Електрическа крушке,
Електрическа крушке,
и в земята ли светиш,
Електрическа крушке?

Когато в града във фирмите видех
електрическа крушка, която свети искрящо,
не можех да не се сетя,
как е заровено по средата на градината разложеното старческо тяло.
Нощната лампа е остарял девственик,
полилеят е старица, родила сто деца.

Разбитото в бетона е
череп на аполитичен старец,
изплувалата в блатото изгоряла сто ватова крушка е
уморилият се от плуване възрастен продавач.
Когато електростанцията включи светлините,
в земята, хиляди мъртви старци отварят очи
и въртящ се от жица на жица
се разнася трагичен потушен смях.

Електрическа крушке,
Електрическа крушке,
кой те уби тебе,
Електрическа крушке?

Среднощ, когато угасвам нощната лампа,
си спомням подземния свят.
Тази асоциация понякога отмира,
но после постоянно продължава.
Сигурно догодина, ще се оженя за момичето
от магазина за електрически крушки.

След това ще си родим деца, ще ги отгледаме,
постепенно ще започнем да мислим, като електрически крушки
и телата ни ще се превръщат в електрически крушки.
Точно затова нека вече спра с тази самотна песен.
Ако аз умра, някъде непременно ще стане светло.

От време на време се изправям и търся,
няколко години по-късно изпод земята нагоре процеждащата се светлина.
Електрическа крушке,
Електрическа крушке,
понеже съвсем никой не гледа,
внимателно прати ми светлина,
на лицето ми, с което убих баба си,
на лицето ми, с което постигнах успех,
прати светлина,

Електрическа крушке...

тихичко

Тихо е тази вечер,
на пръсти ли вървиш
или си някъде далеч от дома?
Под снега ли стоиш,
себе си ли търсиш в мисли?
Или сънят налегнал те е безпощаден...
Лавандули ли сънуваш или с чудовища се биеш..?

петък, 29 януари 2010 г.

Bliss


We could fly,
You and I.
On a cloud,
Kissing...


Ч.Р.Д - на греано винце, музика и приказки



Тарададаааааа-> Честит Рожден Ден Блог :)
Ето, че от опитите ми да впрегна моята лудост измина цяла година...
Една луда година! От която лудост пък се зароди те това блогче, с него се преродих и аз...
Малко крива, неразбрана, обладана, мързелива, рошава, мрънкаща, търсеща, снимаща, слушаща, пишеща... Хааха все хубави неща ;)
Такава каквато може би винаги съм била, но и по-различна...
През тази година, изгубих и намерих важни, ценни неща. (някакви, разни)
Някои описах, други запазих лично за себе си...
И тъй на Fiesta като на Fiesta :) Ще празнуваме!
Приемат се подаръци, песнички и други :)
Без подарък не идвайте (хаха поздрав за систър)

Ще се лее казвам Греано вино, защото обичам, защото само така го пия и защото му е времето!
Има много рецепти. Да! Но ще ви представя рецептата, която с една приятелка правим, когато се събираме у тях на домашно греано парти :)
Започваме с виното, няма значение марката, само да е червено, всичко е на вкус и предпочитание... Демек - свобода на действие.
Виното се излива в подходящ съд за да бъде загрято!

Следват подправките, любимата ми част :) Тук не спазваме конкретна рецепта,
леко се придържаме към стандартната и слагаме много любов и творчество!
(цитросови кори, кафява захар, канела на пръчки, карамфил, черно пиперче, ванилия на пръчки (ако искате и ако намерите)) Но може и без нея ако предпочитате канелата, че ще се смесят много силни аромати и няма да се открои никой добре.

Препоръчвам на слаб огън, за да може по-дълго да постои, че да си пусне всички прекрасни аромати, но и полезните съставки на винцето да не се изпарят много ;)
Хубаво е да не завира, а лекичко да покъкря. Колко,колко 15 мин. може би кой знае :)
И... сервирате!!!
Ммммм ухае Божествено... Амброзия :)















Наздраве!!! Дерзайте!

четвъртък, 28 януари 2010 г.

Smile .. with Charlie & Michael

Прекрасна

рисунка- Audrey Kawasaki















Има дни, в които срещаш
абсолютно непознати хора,
на улицата,
в магазина,
в автобуса,
къде ли не...непознати...
И виждаш човек, от който сякаш
светлината струи.
Като в безтегловност си,
лек, спокоен...
и съвсем импулсивно изстрелваш:
-Прекрасна си!
Хах.. удивлението е пълно.
И тук искам да заснема изражението.
Така истинско - неподправена,
стресната, леко изчервена, притеснена,
неочакваща непознато момиче да й каже това.
Изумително е!!!
И от нея още повече засиява светлина.
Кара ме да се усмихна,
усмихва се и тя.
Чао... прекрасна

вторник, 26 януари 2010 г.

time... no time


Пепелта пада,зацапва клавиатурата,
не ми харесва да изтръсквам,
дима дразни на очите...
Гледам го как танцува нагоре,
синкав, сивкав, красив
и изчезва...
А времето не спира.
И то така си танцува върху нас,
смее ни се, подиграва ни се.
Сега сте тук, след по-малко от секунда ви няма!
Имате време за всичко...
А времето не спира.
Някъде прочетох призив:
"бързайте да обичате хората около вас,
защото те много бързат да си отидат от вас!"
Догаря вече... загасна!
Времето изтече...

Слънчогледи

И аз обичам слънчогледи.
Как така защо?
Защото са красиви.
Защото си ги обичам.
Представи си сега едно
огромно поле,
само слънчогледи.
Е, не е ли красиво?
Невероятно е дори.
Ако можех да рисувам,
щях да си ги нарисувам.
Ама не мога.
Мога да си ги заснема
и ще са си мои.
Цяло поле мои слънчогледи,
той дядо някога ми купил нива,
ама бил пиян и останало в кръчмата.
За това пък всички могат да са мои
и като се уморят да гледат слънцето,
си врътват главичките с листенца
на другата страна.
Кажи сега, че не е забавно,
да си слънчоглед?!

сладкото забранено

тя седи отстрани между устните ми,
захапвам я леко,
опъвам си силно и поемам шумно навътре.
Незапалена е....
издишвам бавно въображаемият дим.
Забранено ми е...
харесва ми да си представям че е истинска,
да чувам звука, който издава когато я опъваш.
Как ми влиза дим в окото...
трябва да спра да го правя,
казвам повече няма.
До следващата.... незапалена...

петък, 22 януари 2010 г.

Koop - koop island blues

Очи

Има ли по-страшно от празни очи?
Виждащи, ама невиждащи...

Красиви, но празни...
Плачещи очи!
И пак невидащи, а виждат!

Гледат, търсят, молят се...
Но какво?

Кой взе живота от тези очи?
И кой глупак пък го даде?

Една улица-душа

Улицата пуста...!
Някога тук, кикотеха се детски гласове,
малки щастливи малчугани,
нараняваха нозе.
Сълзите със смях веднага заменени
готови на подвизи с приятелите верни.

Пораснаха децата...
Забравиха смеха, големи и сериозни
управляват днес света.
И раните им не заздравяват,
и сълзите не минават...
На улицата пуста...!

Онази малка болка...

Казваш болката ще мине...
Но тя продължава в теб да стои!
Блъскате всеки ден,
в самотните ледени утрини.

Колкото и горещо да е сърцето ти,
някак успява отново да го вледени.
Да те подведе, кое е истина и кое не е.

Сам ли си отново по пътя...
Винаги ли ще тупти само едно сърце?
Ще откриеш ли магьосника,
с който да вплетете търсещите си ръце?

понеделник, 11 януари 2010 г.

изкуството на улицата
































Вчера видях един човек който свиреше на улицата, свиреше с такава любов за нас минаващите, за себе си и за знам ли още кой... Спрях се, хареса ми да го слушам, хареса ми да си представя, че съм музика... Нямах апарат тогава в себе си, исках да го заснема. Днес с трпет отидох на работа въоръжена с апарата с надеждата, че той пак ще е там и ще свири (сякаш само за мен) Но го нямаше.
Лятото Варна е пълна с такива музиканти, хора на изкуството и е прекрасно когато вървиш и ги слушаш. Едни свирят, други рисуват, трети танцуват... и е вълшебно, намираш се в друг свят! Хубав и не искаш да си тръгваш от него!
Сега ви показвам чужди снимки на улични музиканти.

вторник, 5 януари 2010 г.

Ти гониш (short film) България

Всякакъв коментар от моя страна, тук, би бил излишен. По идея на студенти от НАТФИЗ. Моля, намерете време и го изгледайте! И... мислете с главата на раменете си.



"... Ти го гониш, но може да се спънеш. Може да се спънеш, брато, много зле, да си счупиш не главата, не краката, не двете ръце..."
музика: Спенс