петък, 24 април 2015 г.

Среща със Захари Карабашлиев

Споделям тук доста неща, не всичко разбира се, но все пак споделям някаква част, уви май повечето тъжна част... Затова днес ще покажа нещо хубаво и приятно, което ми се случи. Понякога се случват и хубави неща! А именно, третата ми среща с любимият ми съвременен автор Захари Карабашлиев в Световният ден на книгата и четенето 23-ти април, който бе отбелязан в библиотека "Пенчо Славейков" Варна.
Оказа, че не знаех, че библиотеката е преместена от красивата сграда в, която аз я помнех че е.... в обикновена грозна част на гърба на общината.

Имаше среща-разговор със Захари - малко четене и повече задаване на въпроси от публиката на които писателят да отговаря. Захари Карабашлиев винаги е бил много открит и приятелски настроен с читателите си. Такъв беше и сега, въпреки умората и заетостта си.
Когато заехме местата си в читалнята и се появи Захари, изключителната ми сестра, която ме придружи, ме побутна и ми каза: -" Ето сега можеш да припаднеш" - хахаха. Е не припаднах, сдържах се. :))))

























След почти два часа разговор с публика и библиотекарки, разказване на истории, Захари имаше лична среща с всеки, който пожелае да се запознае, да се снима или получи послание върху книга от него. Дойде и моят ред, започна да надписва книгата ми, а докато той пишеше аз му припомних първата ни среща и първият ми автограф от него....
(всъщност аз от други артисти, автографи нямам, тъй като по принцип не харесвам това, но ето едно изключение)
Първия път го срещнах толкова случайно, видях го да минава покрай офиса в който тогава работех (2009-та година) тичах дълго по улицата за да го настигна и да се запозная с него. Задъхана, едва си казах името - а Захари разхождайки се с жена си Силвия, тъкмо върнали се от Щатите за малко във родния му град Варна, ми се усмихна широко, прегърна ме и ми написа във втората му книга сборникът с разкази "Кратка история на самолета", която тогава четях и си носех със себе си: - "Много се радвам да се запознаем. Няма случайни неща"
На връщане към офиса имах усещането, че не вървя, а летя :))
Рядко харесвам някого толкова много. Захари е един от тези хора.

























За съжаление имах само 2-3 минутки със Захари, зад мен върволицата напираше и не успях да го попитам от толкова много работа сега, от толкова много редактиране на чужди текстове (от повече от година Захари Карабашлиев е новият главен редактор на издателство Сиела) дали намира време да пише и да работи над нещо ново, което скоро да държим в ръце и с жадни очи да четем.
Снимахме се и трябваше да му пожелая до нови скорошни срещи. Надявам се...

























"На великолепната Виолка, един от първите ми читатели!
Уникалните срещи продължават!
С обич"


неделя, 19 април 2015 г.

Думите - приятели и твои врагове...























Когато човек е много изгубен, много тъжен, той често може да се намери в книгите, думите на някой писател/поет. Това не винаги означава, че е хубаво, но е някакво успокоение - че не само ти се чувстваш така. Всеки знае, че малко или много за да бъде написана една добра и докосваща  книга, то авторът й е сложил част от себе си в нея...
Не всяко изгубено нещо, означава, че ще намериш друго ново или по-добро ... защото понякога не намираш вече смисъл да го търсиш, понеже те е страх, че ще изгубиш и него. Някои хора не умеем да пазим друго освен болезнени спомени за минали "животи".

Няколко извадки от книги/автори:

Обичта има зъби, те хапят, раните не зарастват никога. Нито думи, нито съчетания от думи могат да затворят тези рани от обичта. Има друг начин — с шега. Ако раните заздравеят, думите умират с тях. Запомни го от мен. Изградих живота си от думи и зная, че е така. 
― Stephen KingDifferent Seasons

Времето отмива всичко, независимо дали го искаш или не. Времето отмива всичко, времето отнема всичко и накрая има само мрак. Понякога намираме другите в този мрак, а понякога ги губим в него.. 
― Стивън Кинг

Започваш да разбираш, че си истински влюбен, когато искаш да се събуждаш до някого по-силно, отколкото да заспивате заедно. 
― Захари Карабашлиев18% Сиво

Задушавам се от тъга.

Гледам дълго тъмния таван, после се търкулвам там, където спеше тя допреди девет нощи. Сгърчвам се в един почти двуметров ембрион и затискам с тяло сърцето си. То е като котарака на съседите - не разбира от дума. Още не разбира, че я няма. Сърцето е животно. 
― Захари Карабашлиев18% Gray

...сякаш точно пропъдените идеи оформят живота ни повече, отколкото тези, на които даваме шанс.. 
― Захари КарабашлиевКратка история на самолета

Във вестниците, които обработвах преди време пишеше, че unfriend е думата на 2009 ... Разприятелявам се ... С времето приятелите изчезват по различен начин. Някои внезапно, все едно никога не ги е имало. Други постепенно, с неудобство, извинително ... Спират да звънят. Първо не разбираш. После започваш да проверяваш дали не ти е паднала батерията на телефона. Остра липса в 5 следобед. В началото трае близо час, после по-малко. Но никога не изчезва. 
― Георги ГосподиновФизика на тъгата

“Трябваше да избягам от нея, ако исках да остана жив. Да я напусна, да напусна града по най-буквалния начин. Няколко месеца обикалях Европа. За да забравят една връзка, някои опитват безразборен секс, аз опитах безразборна география. Избирах случайни градове, пътувах обикновено с влак, сменях гари и хотели, всички туристи бяха на групи или по двойки, аз обикалях сам из площадите, които от един момент започнаха да изглеждат едни и същи. Приличах на човек, който иска да изостави собствената си изоставеност зад някой ъгъл. Като някой търсещ отдалечно и непознато място, където да пусне котките на тъгите си, така че те никога да не намерят обратния път. Знаеш ли колко е трудно да се отървеш от котки? Те притежават невероятно чувство за дом, особена памет.” 
― Георги ГосподиновФизика на тъгата

"Дори онова не беше толкова мъчително, като огъня във вътрешностите му, запращял по крилете му да го погълне. Когато се опита да излети от него, ужасът раздуха пламъците и ги разгоря още по-знойни. В един момент кръжеше над Вала и орловите му очи зърваха движенията на мъжете долу. После пламъците направиха сърцето му на черен въглен и отпратиха духа му с писък обратно в кожата му, и за малко той полудя. Дори само споменът стигаше да го накара да потръпне." 
"Танц с дракони " Джордж Р.Р. Мартин

“Невъзможността да преживееш една трагедия, криза, депресия до дъното ѝ те прави неин постоянен заложник.” 
― Георги ГосподиновНевидимите кризи

“Любовта като глагол. А не като съществително. Любовта като действие, а не като съзерцание или настроение.” 
― Теодора ДимоваЧетири вида любов

“Всяка истинска любов и приятелство са разказ за неочаквано преобразяване. Ако преди да обикнем и след като сме обичали, сме същите, значи не сме обичали достатъчно.” 
― Elif ShafakThe Forty Rules of Love


P.s Моля ви, не бъркайте романът "18% Сиво" (на Захари Карабашлиев!)
с книгата "50 нюанса Сиво" (на Е. Л. Джеймс)

петък, 17 април 2015 г.

Вяра 509 - Hip-Hop Visual Theatre

                                                                 The Center World Варна представя:

                                                    На 24 април 2015г. от 19:30 






"Вяра 509
Hip-Hop Visual Theatre

По текстове на Никола Й. Вапцаров


Място: Варна, ул. “Шипка”  4

Студио The Center World
www.thecenterbg.com


Режисьор: Георги GOOSH Енчев
Mузика: Виктор FB Добрев, хореография: Георги GOOSH Енчев и Мариела EL Станчева, идея и постановка: Георги GOOSH Енчев, визуална среда: Георги GOOSH Енчев, стайлинг: Мариела EL Станчева, войсоувър: Стоян Радев, осветление: Анна Торосян и Катрин Младенов


отказ от стихотворението "Вяра" на Вапцаров 

Ето – аз дишам,
работя,
живея
и стихове пиша
(тъй както умея).
С живота под вежди
се гледаме строго
и боря се с него,
доколкото мога.

За него – Живота –
направил бих всичко. –
Летял бих
със пробна машина в небето,
бих влезнал във взривна
ракета, самичък,
бих търсил
в простора
далечна
планета.

Hip-Hop Visual Theatre е жанрът, с който авторите са определили представлението, но то трудно може да бъде определено само в един такъв. Site-specific theatre (театър, изпълняван в не-театрални пространства) е друга графа, в която също попада.

Интерактивно, високо технологично, авторско, търсещо непреходното в света на динамично "преминаващия" човек, ползващо три различни визуални плана, следващо тенденциите на модерния свят – това са само част от нещата, които могат да бъдат казани за него. Във визуалната среда са използвани модерни прийоми във видео заснемането, обработката и възпоризвеждането, динамична компютърна типография.

Поетичната тъкан на част от вапцаровите стихотворения, съчетана с трудно определимата стилово изцяло авторска музика, създават една напълно достатъчна сама по себе си звукова среда, която обгръща цялото представление.
В представлението: през собствените си думи човекът-поет Вапцаров става свидетел на новото време, свидетел на това, за което той самият бленува и срещу което той самият роптае.

Представление, което задава ДНЕШНИТЕ въпроси.
Вапцаров във времето на постмодерната комуникация."


(източник: http://kulturni-novini.info/)

Там сме!

четвъртък, 16 април 2015 г.

За любовта... (remastered)


от Екатерина Карабашева

"Първата Любов
Красивото на първата любов е, че те оставя без дъх.
Кривото е, че когато свърши, още дълго не можеш да дишаш.
Красивото на първата любов е, че се отваряш към нея със смелостта на новородена мида.
Кривото е, че след нея дълго си затворил устни като камък.
Красивото на първата любов е, че вярваш с вяра на дете, пускащо балони от балкона.
Кривото е, че после никак не вярваш, че някога пак ще намериш балон.
Красивото на първата любов е, че идва рязко, изведнъж и те прегръща като ангел.
Кривото е, че после ти се иска да не беше идвала.
Красивото на първата любов е, че те изпълва, запълва, допълва, обгръща и превръща в нещо ново.
Кривото е, че после те оставя сам. Където си започнал.

Кривото на първата любов е, че те бута от ръба, оставя те да паднеш, не ражда мечти, убива надежди, оставя да боли и гаси звезди. Красивото е, че дори не подозираш.

Втората Любов
Тя започва с тихи стъпки. Втората любов започваш с тихичко озъртане. И надежда да не бъде забелязано.
Втората любов започва като люлка в парка – пазиш се от други люлки, сядаш предпазливо и започваш бавно да се движиш. Не, че те е страх от падане. Не!
Теб те е толкова страх, че дори се страхуваш да се залюлееш.
Втората любов започва с бавно залюляване напред-назад, напред-назад, озъртане, забавяне, напред-назад. Краката винаги на пода.
Втората любов проскърцва леко. С мирис на ръжда. Стряскане, озъртане... Страх те е. Да се залюлееш. И после пак – напред, назад, напред, назад. Набереш ли малко смелост, започва люшкането.(озъртане за всеки случай.)
Прекалено много мислене.
Да, втората любов започва с мисли.
Втората любов носи печата на първата на своето чело, въпреки че никога не я е срещала.
Втората любов, те кани с разтворената длан на възрастен, която ти предлага сигурност. И твоето тихичко озъртане дали не си отново в капан.Тя идва в съня ти с образа на болка само за да хвърля камъни в жигосаното ти сърце. И виждаш огъня като опасност от пожар, но не и като пламъците, които топлят.
Втората любов е обречена да чака. Докато отново се изправиш, докато отново вдишаш светлина, докато отново разрешиш на себе си да усетиш топлина. Докато освободиш детето, докато се залюлееш силно и си позволиш да се обвиеш в красота. И тя те чака. Докато събуеш обувките, потъпквали мечтите, докато се престрашиш да хванеш искрата и да запалиш звездите, докато се осмелиш да си простиш. Докато се преосмислиш и откачиш душата от онази кука. Докато спреш да мислиш и си позволиш на дупката да се разпука. И тя ще бъде там. Втората. И тя ще бъде друга. Ако само й дадеш да бъде." - Екатерина.

А когато втората любов последва съдбата на първата?? 

По-скоро на прасетата ще им поникнат крила, отколкото някога да успея да разбера любовта!