четвъртък, 30 юни 2016 г.

сряда, 15 юни 2016 г.

Red Rock Live Music Bar - Аспарухово

Red Rock Live Music Bar Аспаруховска плажна алея, Варна. Едно страхотно и любимо местенце, което препоръчвам на всеки харесващ рок и море - Очаквано (много) добра комбинация!  :)
Вътре има страхотни мотори, на които за съжаление има огромен надпис:
НЕ СЯДАЙТЕ!!

Препоръчвам с две ръце! Обстановката е много премерена и готина, персонала е страхотен и усмихнат, менюто богато. Можете да си пиете или хапвате, да отскочите до водата да се топнете, да се разходите по пясъка гледайки залеза, а после отново да си продължите приказките с приятели... Вечер заведението предлага и музика на живо с различни български рок групи!
Let's Go!

снимките за взети от интернет




















"Red Rock " работи целогодишно на морският бряг ,от където се открива невероятна панорама към цяла Варна . 
Разполага със 100 места на закрито и 350 места на открито.За удобство на нашите клиенти предоставяме безплатен и охраняем паркинг и свободен интернет достъп .Прекрасното Ви настроение ще бъде съпроводено от звуците на “Red Rock -Band” която изпълнява всяка вечер различна евъргриин , блус , рок и българска музика.Често ни гостуват известни български групи и изпълнители. 
Разнообразните ястия и над 100 вида вина , биха задоволили и най-изтънчените вкусове. 
Официалните празници , нетрадиционните партита и дневното барбекю са част от ежедневието ни. За романтиците желаещи уединение и тишина заведението разполага с лятна тераса на вторият етаж откъдето могат да се преброят звездите.За родителите с деца има люлки и пързалки. 
Заведението е оборудвано с дрегер за алкохол , както и с апарат за безплатно повикване на такси." От екипа

вторник, 31 май 2016 г.

Още един рожден ден...

Измина още една година... Прибавям още една свещичка върху тортата. Това е още една извоювана със "зъби и нокти" година, една мъничка победа. С всяка една година нивото на трудност в "играта ми", се покачва и става все по-трудно да надвивам лошите, но важното е да не им се даваш без бой.

Годината беше изпъстрена и не беше от най-лесните. Воювах доста.
Минах през това... (не веднъж)




















За да мога да стигна до това - да закова още една година.
Този празник не е само мой, той е и на всички, които ме обичат, помагат и подкрепят. Всяка една година е важна, ценна и много скъпа (и буквално и преносно). :) А най-безценният подарък - е да си обичан и да имаш семейство и близки до себе си, които да са в радостните и в трудните моменти. Когато паднеш и не можеш да станеш, да знаеш, че ще има кой да те вдигне. Може да се караме, може да спорим и да се сърдим понякога, но всъщност много се обичаме. :) 
Най-сърдечно благодаря и на Антония и Андреас Хауарваас, без тяхната помощ и подкрепа, не знам дали щях да съм тук днес.
























Усещам, че ставам много мелодраматична, но простете ми, може би е от възрастта :)))) 
Не искам празникът да свършва, но на края на вечерта загърмя и засвятка, имаше прекрасни светкавици, приех го, като подарък - естествени фойерверки в моя чест за завършек. :) Така премина моят 30-сти Май.
Днес беше ден на победа и празнуване, но утре битката усилено продължава, за да има и следващ рожден ден и по-следващ (надявам се...). Знам, че няма да е лесно, никога не е, но важното е човек никога да не спира борбата си и желанието за живот да е по-силно от всичко друго!
Сестра ми, ми пожела: "Не живей в миналото, не мечтай за бъдещето, концентрирай се върху настоящия момент!" - Буда

Целувки на всички.

понеделник, 23 май 2016 г.

Спомен от миналото....

Чувам свирене на клаксони от колите и викове от радост - минават абитуриенти по булеварда, точно под прозореца ми. Усмихвам се и се сещам да извадя албума със снимки...

Преди 12-сет години на този ден 23 май и аз бях абитуриентка.
Леле, колко време мина....
Разглеждам снимки сега и си припомням този момент. Беше  и е един от най-прекрасните ми моменти! Сестра ми скоро беше родила, а бебето, което държа в треперещите си ръце е моят скъп племенник, който беше само на 20-сет дни...
Завършвах и еуфорията от новото и неизвестното ме плашеше и радваше едновременно. Бях истински влюбена  и ми отвтръщаха за пръв път, имахме и много гости, а аз от щастие и свръх емоция не знаех къде се намирам ;)))) можех само да се усмихвам 24каратово и да обикалям стаите като нимфа. Не помня какво ми говореха хората, не помня подаръците им, но помня настоението и щастието, което се носеше из въздуха.
Родителите ми и сестра ми, се постараха празникът ми да бъде незабравим.
И такъв беше! Благодаря ви!









Със съучениците се прегръщахме през сълзи и усмивки и се питахме, ами сега как няма да се виждаме всеки ден, да се дразним един на друг всеки ден и да се обичаме всеки ден.... изглеждаше ни невъзможно тогава. Обещахме си, че ще поддържаме връзка, че на 23-ти май, ще гледаме да се събираме всяка година... Разбира се, нещата се случиха доста по-различно с времето и изминаващите години. Приятелства се развалиха, хора заминаха от България. Оставихме се животът да ни грабне, да ни завърти главите и да обърне светът ни с главата надолу и ... може би забравихме един за друг и за обещанието, което тогава всички си дадохме. Сега всеки е "много зает" и поддържа "контакт" с другия от време на време по социалните мрежи, просто защото така е по-лесно...

Понякога - "That's life - Frank Sinatra
That's life... that's what people say..."

понеделник, 11 април 2016 г.

"Протегни ръка. Добави живот"

Скъпи приятели,

"На 17 април в София от 19:30 часа в ROYAL PIANO CLUB - НДК, ние от Асоциация „Муковисцидоза“ и Веси Бонева, ще ви представим песента „Протегни ръка“. Ще видите и късометражния филм в подкрепа на каузата за изграждане на медицински центрове по муковисцидоза, в който едни от най – популярните личности ще призоват: „Протегни ръка. Добави живот“.
Вход СВОБОДЕН





Български звезди в подкрепа на болните от муковисцидоза.
Песента „Протегни ръка“ и видеоклипът към нея са посветени на битката с болестта на "65 рози" - муковисцидозата. Проектът е реализиран с безвъзмездната подкрепа на Светлин Къслев (музика), Веси Бонева и трио „Хипнотик“. Видеото е със специалното участие на прима балерината на Националната опера и балет – Марта Петкова. Участват и децата от вокална детска формация „Мики Маус“. В главната роля е петгодишната Рая – болна от муковисцидоза. Промоцията на песента и видеоклипа ще се състои на 17.04.2016 г. (неделя) от 19.30 часа в Royal Piano Club, НДК. Събитието ще се проведе с подкрепата на Столична община.

Асоциация „Муковисцидоза“ – България съобщава, че с това събитие ще бъде поставено началото на информационна кампания относно необходимостта от създаване на медицински центрове по муковисцидоза в България.

На събитието ще бъде представен и късометражен филм за живота с муковисцидоза и бъдещето на децата и младите хора, носещи "65 рози" в себе си. В него участват деца и младежи, болни от муковисцидоза, техните родители, д-р Гергана Петкова – педиатър, специалист по муковисцидоза и председателят на асоциацията – г-н Антон Алексиев. Филмът е със специалното участие и безвъзмездна подкрепа на едни от най-обичаните български спортисти, артисти, певци, радио и телевизионни водещи: Тереза Маринова, Евгени Иванов, Белослава, Веси Бонева, Любо Киров, Гери Турийска, Дичо, Краси Радков, Орлин Павлов, Ненчо Балабанов, Драго Симеонов, Златка Димитрова.
Асоциация „Муковисцидоза“ е непартийно, доброволно, независимо сдружение на хора страдащи от муковисцидоза и техните семейства, близки и съмишленици. Асоциацията е юридическо лице с нестопанска цел, което осъществява дейност в обществена полза.

Днес в световен мащаб пациентите се борят за генетично лечение и доживяват до преклонна възраст. Отчита се тенденция за непрекъснато покачване на преживяемостта в тези страни, а в България позволяваме деца да приключат живота си преди да са го започнали! Днес у нас средната продължителност на живот на децата с муковисцидоза е 13 години.
Целта на асоциацията е да помогне на своите деца и близки, болни от муковисцидоза, за да могат те да получат адекватното лечение, отговарящо на световните стандарти и да имат възможността да пораснат и сбъднат мечтите си!

Муковисцидозата е генетично, прогресивно заболяване, което най-често се диагностицира в ранна детска възраст, обхваща целият организъм като най-много засяга предимно белите дробове и стомашно-чревната система. Заболяването изисква строг режим на ежедневна скъпо струваща поддържаща терапия, която може да подсигури средно до 50 години преживяемост при много добри грижи и достъп до по-добро здравеопазване.



Асоциация „Муковисцидоза“ – България, благодари за безвъзмездната подкрепа на своите партньори:
· Starlight records и всички творци взели участие в музикалния проекта „Протегни ръка“: Светлин Къслев (композитор), Весела Бонева, трио „Хипнотик“ и прима балерината Марта Петкова.
· Sky brothers
· Royal Piano Club
· Столична община
· Национална опера и балет
· Национален дворец на културата
· Национално музикално училище „Любомир Пипков“
· Двореца „Врана“
· Резиденция „Тера“
· БГ радио
· Радио City
· Тhe Voice – радио и TV
· Magic – радио и TV
· Радио „Витоша“
· Радио „Веселина“
· “GRAZIA”
· “ELLE”
· Story
· Actavis
· Лаура кетъринг
ВИ "Малката звезда" ООД
Carbon Touch
Run A Way
Денова ЕООД
Proface

Източници: Бг радио, SOS Mucoviscidose, списание ELLE

неделя, 3 април 2016 г.

Пролетни...

art by the incredible ~ Miho Hirano ~

























Като повечето нормални момичета,
и умиращите такива също имаха желания, мечти...
През пролетта, те се засилваха,
но си оставаха... все така недостижими.

петък, 12 февруари 2016 г.

Гривни от Паракорд и Валентинки/Мартенички

Тези дни музата отново ме посети, кацна на рамо и прошепна - хайде време е. 
В търсене на оригинален подарък за мъж, който аз сама да направя, открих това ново и инетересно за мен 'плетене на гривни от паракорд' или така нареченото парашутно въже. Оказа се моден аксесоар за оцеляване. Тоест в дадена ситуация ви трябва тънко, леко и здраво въже, а не си носите - то разплитате гривната, колана или каквото имате, като аксесоар от паракорд и имате въже за съответната ситуация! Някои от моделите имат елементи от медицинска стомана, мини компас или друго, което също влиза в употрепа за сървайвъра. Можете да оплетете и наплетете какво си поискате. Дори дръжката си за нож!

Намерих добре показани клипове стъпка по стъпка как се "плете", по-скоро връзва е думата според мен. Има различни плетки, някои от тях по-сложни за изпълнение, за които отива повече въже или по-лесни с по-малко материал, зависи от модела. Някои от гривните са доста груби и масивни на вид, определено насочени повече за мъжката аудитория. Аз започнах, (като за първи опит) с по-лесен, но симпатичен вариант. Плетката се казва "Thin Line Solomon Bar Bracelet". Стъпка по стъпка направих това, което бе показано, като гледах клип от youtube...





















По-късно направих и още един вид плетка, която се казва "Paracord Snake Knot", тя би стояла добре и на женска ръка, тъй като е малко по-нежна и тънка. Направих такава за себе си, дори успях да й сложа закопчалка - цветът е черно и тюркоаз син. И още една в два цвята синьо (само тези три цвята поръчах първоначално).



Не мина обаче без контузия, докато правех гривните. Въжето се оказа грубичко и твърдо за връзване от нежни женски ръце. Ожулих и изгорих малко пръстите си от опъването, стягането и спояването на въжетата. На клиповече, все мъжки ръце ги правят :) Но нищо, много ми хареса това упражнение по труд и техника, това е сладка болка. Мисля да продължа.




















Изрязах валентики от картон върху, който залепих плат. Пробих им дупчица и ще ги завържа с канап. Металният елемент, който използвах за шаблон е един от любимите ми книгоразделители във формата на стилизирано сърце, и-д-е-а-л-е-н за целта. Направих единични и двойни (като картичка) на обратната/вътрешна страна може да се напише послание към човек, който обичате.




















А освен, като валентинки (ако няма на кого да ги раздам) мисля, че могат да се ползват и като мартенички. Защо не?!
За днес толкова....

неделя, 7 февруари 2016 г.

В света на книгите и чаша чай...

...така започна годината.
Миналата година не четох много и ми липсваше света на книгите. Тази ми се иска да чета повече, то така е и тръгнало за добро или лошо - на повече стоене у дома, чай, книги и музика. Не, че се оплаквам, но ми липсва и света навън и свободата - вятъра в косите и пръските на зимното море и ... още нещо. Но понякога се изискват жертви, животът може да изненадва по доста неприятни начини...
Ако не можеш да излизаш от вкъщи обаче или да обикаляш света, то можеш да се опиташ да вкараш света в къщата си (горе-долу). Разбира се, че не е същото, но все е нещо. Това дават книгите, списанията, филмите ( + каналите Дискавъри/Нешънъл) и Интернет разбира се.

Запалих се по нещо ново за мен и съм замислила, друго домашно занимание. Тези дни ще се пробвам и да видим дали ще ми се получи. Ще ви покажа по нататък, ако не е много несполучливо и грозно. :)

И така... Първата ми книга за 2016-ста беше "Чернова" на Сергей Лукяненко.























В последно време чета повече фантастика. Пращам най-добрият баща на света до библиотеката и той ми носи разни интересни или не чак толкова интересни книги. Лукяненко беше от доста добрите попадения, определено много интересна книга. За живота на един обикновен човек, Кирил, чийто живот в един ден се променя коренно, всички просто го забравят, той бива изтрит от системата, няма документи, няма нищо и става буквално друг човек. Пътува в различни (паралелни) светове и отговаря за това, кой може или не може да премине през тях.
Продължих с втората книга от поредицата... "Белова", за да разбера какво ще се случи с нашия герой Кирил, който се разбунтува срещу намесата в живота му и сега обикаля световете в търсене на кой или какво си играе с нас обикновените хора и най-вече защо го прави.
























А заедно с "Белова" започнах и продължението на една друга поредица, която четох преди време - книги на  Рик Риърдън от поредицата му за "Пърси Джаксън и Боговете на Олимп." Сега съм на "Проклятието на титана", а именно 3-тата книга.























Чакат ме и следващата и надявам се и по-следващата.... литрите чай, прекрасната музика и надявам се едно по-по-добро настроение, ако е възможно (por favor).

четвъртък, 31 декември 2015 г.

New Year - A New Hope

Новата Година е пак на прага. Радвам се, че съм жива за да я посрещна отново, макар и да не е ... в пълния си блясък. Важното е, че ще я има! Важното е,  че съм си вече вкъщи и с близките си! :)

Слагам началото (в края на годината) на едно ново за мен приключение, а именно: Star Wars: "Episode IV A New Hope"

Пожелавам Нова Надежда за всеки един от вас! :)
Благодаря ви, че споделихме заедно още една година от живота си, от радостите и тъгите ни.
Благодаря ви!

Хубава Нова Година желая на всички и "May the Force be with you" :)

art by ~ Stephen-Hayford ~























петък, 25 декември 2015 г.

Една топла болнична Коледа

Така се очертава тази година - мечтата ми за Хавайска Коледа е на път да се сбъдне, макар и по един леко... странен начин. От няколко дни във Варна термометрите показват 15 градуса и нагоре! Което реално погледнато изобщо не е новина за радост (нали знаете какво имам предвид) Глобалното затопляне, замърсяване и т.н неща, които много хора абсолютно пренебрегват!

А тук в болницата е още по-топло, слънцето пече силно, аз съм по къс ръкав, боса и на отворен прозорец, само коктейл в ръката ми липсва и съм на Хаваите :) В края на година изтървах нещата малко от контрол така да се каже, за 2 месеца 2 пъти в болницата - в сегашния случай Коледата ми ще е тук. Семейството ми ми донесоха украса, украсиха ми стаята да ми е по-празнично... Красиво стана, всички от персонала на отделението (сестра, лекари и санитарки) много се радват на стаята ми. Донесла съм си коледните книжки от Плами, пускам си коледна музика... почти същото е като да си си вкъщи... Почти.



















Имам и подаръче, което ме чака под телевизора до снежния човек, което подаръче ще си отворя днес на 25-ти! Традициите са почти спазени.... Почти.

Силно си пожелавам да се закрепи здравето ми, да съм добре и скоро да не се налага да се връщам пак тук! Близките ми да са добре и до мен - нищо друго не искам! Освен разбира се... да се прибера вече вкъщи.
Хубави празници на всички, не забравяйте, кои са важните неща в живота ви и важните хора!
Бъдете здрави и Честито Рождество!!




сряда, 2 декември 2015 г.

24-ри подаръка до Коледа


Началото на Декември започна изненадващо.

Понякога се случват невероятни неща, абсолютно неочаквани. Понякога скъпа приятелка иска да ти подари 24-ри изненади-подаръка за всеки един ден до Коледа. Да ти дари 24-ри усмивки и радост!
Тази приятелка ти изпраща съобщение: - Може ли да мина набързо до вас, имам изненада за теб?!





















Появява се на вратата ти с огромна торба, която се оказва пълна с 24-ри подаръка и изненади за всеки един ден до Коледа. Всеки е в различна и красива опаковка. С толкова старание и обич опакован и надписан. Невероятно топла и уникална изненада. Такава, която насълзява очите ти и те кара да се разревеш, като магаре - от вълнение, от обич, от умиление, от радост и от още нещо, дето не го знаеш какво е точно, ама те стиска за гърлото... Толкова мил жест, който разтуптява сърцето ти и те кара да се усмихваш, докато сълзите още мокрят бузите ти и якето на приятелката ти, стискайки я в прегръдка.



Първите два подаръка, които отворих наведнъж бяха за 1-ви декември: - лист с коледна украса, на който да измисля и напиша какво искам да ми донесе "дебелия старец с голямата бяла брада и червени гащи". И съответно за 2-ри декември: - прекрасна книжка "Разкази за Коледа" на О'Хенри, която още тази вечер ще започна.




Нямам търпение да отворя всичките, толкова е вълнуващо. Сърбят ме ръцете, изкушението е сладко, но ми харесва да устоя и да не му се отдам. Ще отварям само по един на ден - Обещавам! :))))

Благодаря ти Плами, че внесе толкова радост и вълнение в живота ми. Благодаря ти, че си ми приятелка, това е най-големият и безценен подарък!!! Обичам те.

вторник, 1 декември 2015 г.

а зимата е почти дошла...

art by ~ Mariam Mohammed ~

























Исках да те топля,
с дъха си през есента.
И да те целувам,
все едно идва краят на света...

а зимата..
е почти дошла.

четвъртък, 29 октомври 2015 г.

Мечтаните палачинки

Вечерта заспах в едно - гладно за палачинки настроение. Състояние, в което, хем ти се ядът страшно много, хем ти се спи и мързи двойно повече. Тъй, като за мен сънят е по-важен понякога дори и от яденето, си казах, че на сутринта, като стана вече сигурно няма да ми се ядът и се отдадох на сън. Събудих се обаче в същото гладно за палачинки настроение!
Не ми се ядяха от нашите палачинки, исках американски тип палачинки - меки и пухкави, като дунапрен! Пуснах си една от любимите ми групи Faith No More 
(имат страхотен нов албум меджу другото) и затърсих рецепти в Гугъл! Харесах си една рецепта, чиито продукти ми звучаха приемливо, за количеството, което исках да направя - около 12-15 на брой и ..... не мога да не споделя това вкусно състояние. 
За всеки, който понякога сънува палачинки!

Американски Палачинки

200 мл. прясно мляко
2 яйца
2 с.л. разтопено краве масло
150 гр. брашно
10 гр (или 1 пакетче) бакпулвер
2-3 с.л. захар (може и пудра захар)
щипка сол (морска, хималайска, каквато имате)

Аз обаче реших да си приготвя отделно малко сушени боровинки,
които нарязах на много ситно и 2-3 лъжици какао - като тези две съставки щях да ги сложа към края на сместа, когато остане за 4-5 палачинки, просто да опитам как ще е.

Така: Смесете и разбийте с тел  в купа - млякото, яйцата и разтопеното масло.
Отделно смесете - брашното, бакпулвера, солта и захарта и ги разбъркайте.
След това съберете всички продукти заедно и разбъркайте внимателно до усвояване на всички съставки.

























Загрейте незалепващ тиган на котлона на максимална темп. (9 е при мен)  и капнете 1-2 капки олио, намалете малко температурата (аз намалих на 6 ) и с малко черпаче изсипете от сместа, като сами си решите с какъв диаметър да е, около 9-10 см. От бакпулвера този тип палачинки се надуват и стават обемни. Дръжте от едната страна палачинката за около 2 мин. може би или докато станат балончета на повърхността, надигнете единя край за да видите дали е готово - трябва да е със златист цвят (не кафяв, а златист) и обърнете от другата страна отново за около 2 мин или просто трябва да се следи да е до златисто! На всяка нова палачинка капвайте по 2 капки олио в тигана, а котлона дръжте на по-слабото ( на 6) за да не изгарят бързо. Целта на палачинките е да станах пухкави и мекички.

Докато се приготвяха на някои от палачинките отгоре сложих ситно нарязаните сушени боровинки, а други ги оставих без нищо - оригиналните. Като остана малко количество от сместа в купата сложих и 3-те супени лъжици какао - така имах три вида палачинки.

Тези палачинки са невероятно вкусни гарнирани с мед и круши!
(или разбира се с каквото имате и/или обичате.)
























Ето така изглеждат готови 3-те вида палачинки преди да изчезнат :)
Приятен апетит и ако ги направите, дано ви харесат!

понеделник, 19 октомври 2015 г.

Капещи листа

Art by ~ Irina Zeniuk ~


























Хората започнаха да капят, като есенни листа.
Един по един си отиват от дървото на живота.
И не можеш нищо да направиш, освен...
да потъжиш и поплачеш малко за тях.

Мир на душите ви,
Чичо Георги и Чичо Боги! :(

събота, 26 септември 2015 г.

Котка единак

Art by ~ Milena Cholakova ~






















Тъмно е зад твоя прозорец... тъмно, както в мен сега.
... бавно прокрадна се във нас есента.
Щъркелите вече отлетели,
пред нечий друг прозорец ще направят дъга.

Души осиротели, татуирани със тъга.

По пътя наобратно крача
... към пустото се връщам пак.
А искам като гарван от болка да изграча,
защото дълго ще бъда черна котка-единак.

(посвещавам го на Миленка, автор на илюстрацията)