петък, 12 февруари 2016 г.

Гривни от Паракорд и Валентинки/Мартенички

Тези дни музата отново ме посети, кацна на рамо и прошепна - хайде време е. 
В търсене на оригинален подарък за мъж, който аз сама да направя, открих това ново и инетересно за мен 'плетене на гривни от паракорд' или така нареченото парашутно въже. Оказа се моден аксесоар за оцеляване. Тоест в дадена ситуация ви трябва тънко, леко и здраво въже, а не си носите - то разплитате гривната, колана или каквото имате, като аксесоар от паракорд и имате въже за съответната ситуация! Някои от моделите имат елементи от медицинска стомана, мини компас или друго, което също влиза в употрепа за сървайвъра. Можете да оплетете и наплетете какво си поискате. Дори дръжката си за нож!

Намерих добре показани клипове стъпка по стъпка как се "плете", по-скоро връзва е думата според мен. Има различни плетки, някои от тях по-сложни за изпълнение, за които отива повече въже или по-лесни с по-малко материал, зависи от модела. Някои от гривните са доста груби и масивни на вид, определено насочени повече за мъжката аудитория. Аз започнах, (като за първи опит) с по-лесен, но симпатичен вариант. Плетката се казва "Thin Line Solomon Bar Bracelet". Стъпка по стъпка направих това, което бе показано, като гледах клип от youtube...





















По-късно направих и още един вид плетка, която се казва "Paracord Snake Knot", тя би стояла добре и на женска ръка, тъй като е малко по-нежна и тънка. Направих такава за себе си, дори успях да й сложа закопчалка - цветът е черно и тюркоаз син. И още една в два цвята синьо (само тези три цвята поръчах първоначално).



Не мина обаче без контузия, докато правех гривните. Въжето се оказа грубичко и твърдо за връзване от нежни женски ръце. Ожулих и изгорих малко пръстите си от опъването, стягането и спояването на въжетата. На клиповече, все мъжки ръце ги правят :) Но нищо, много ми хареса това упражнение по труд и техника, това е сладка болка. Мисля да продължа.




















Изрязах валентики от картон върху, който залепих плат. Пробих им дупчица и ще ги завържа с канап. Металният елемент, който използвах за шаблон е един от любимите ми книгоразделители във формата на стилизирано сърце, и-д-е-а-л-е-н за целта. Направих единични и двойни (като картичка) на обратната/вътрешна страна може да се напише послание към човек, който обичате.




















А освен, като валентинки (ако няма на кого да ги раздам) мисля, че могат да се ползват и като мартенички. Защо не?!
За днес толкова....

неделя, 7 февруари 2016 г.

В света на книгите и чаша чай...

...така започна годината.
Миналата година не четох много и ми липсваше света на книгите. Тази ми се иска да чета повече, то така е и тръгнало за добро или лошо - на повече стоене у дома, чай, книги и музика. Не, че се оплаквам, но ми липсва и света навън и свободата - вятъра в косите и пръските на зимното море и ... още нещо. Но понякога се изискват жертви, животът може да изненадва по доста неприятни начини...
Ако не можеш да излизаш от вкъщи обаче или да обикаляш света, то можеш да се опиташ да вкараш света в къщата си (горе-долу). Разбира се, че не е същото, но все е нещо. Това дават книгите, списанията, филмите ( + каналите Дискавъри/Нешънъл) и Интернет разбира се.

Запалих се по нещо ново за мен и съм замислила, друго домашно занимание. Тези дни ще се пробвам и да видим дали ще ми се получи. Ще ви покажа по нататък, ако не е много несполучливо и грозно. :)

И така... Първата ми книга за 2016-ста беше "Чернова" на Сергей Лукяненко.























В последно време чета повече фантастика. Пращам най-добрият баща на света до библиотеката и той ми носи разни интересни или не чак толкова интересни книги. Лукяненко беше от доста добрите попадения, определено много интересна книга. За живота на един обикновен човек, Кирил, чийто живот в един ден се променя коренно, всички просто го забравят, той бива изтрит от системата, няма документи, няма нищо и става буквално друг човек. Пътува в различни (паралелни) светове и отговаря за това, кой може или не може да премине през тях.
Продължих с втората книга от поредицата... "Белова", за да разбера какво ще се случи с нашия герой Кирил, който се разбунтува срещу намесата в живота му и сега обикаля световете в търсене на кой или какво си играе с нас обикновените хора и най-вече защо го прави.
























А заедно с "Белова" започнах и продължението на една друга поредица, която четох преди време - книги на  Рик Риърдън от поредицата му за "Пърси Джаксън и Боговете на Олимп." Сега съм на "Проклятието на титана", а именно 3-тата книга.























Чакат ме и следващата и надявам се и по-следващата.... литрите чай, прекрасната музика и надявам се едно по-по-добро настроение, ако е възможно (por favor).