неделя, 28 декември 2014 г.

Клуб за настолни игри Варна

Понякога дните са скучни, тъжни, апатични, направо гадни  - хайде признайте на всеки се случва.... И тогава човек може да открие нещо ново и интересно, а именно клуб -
 Varna Games.
Благодарение на един приятел открих това място, което препоръчвам на варненци, които обичат - игрите, различните неща, състезанията, приключенията, на тези които имат въображение и искат да го използват...


Varna Games е клуб за настолни игри, игри с карти и ролеви игри.
Намира се на ул. "Халил Ефенди" 4 в близост до училище Димчо Дебелянов и хотел Golden Tulip.
Работно време:
от четвъртък до петък от 13:30 до 21:30
от събота до неделя от 10:30 до 21:30
facebook:
www.facebook.com/varnagames
сайт: http://varnagames.com/
Клубът разполага с богат асортимент от настолни игри, на които може да играете с вашите приятели. Игри със специални карти, зарчета, фигурки и други. Някои от този вид игри са доста скъпи за закупуване, така че клубове като този ви дават страхотна възможност.
Условия.
За да играете настолни игри в клуба се изисква входна такса от 2 лева на човек, която ви дава достъп до всички настолни игри, които са в момента свободни и които предлага клуба. Позволено е да донесете и ваша собствена настолна игра, на която да играете като входната такса е същата. Входната такса се явява, като заплащане за заетата маса, на която играчите ще играят в клуба. Няма ограничение за времето, което ще прекарате в клуба или игрите, които ще играете/ползвате!


                                снимки от интернет

Списък с настолните игри:
• Smallworld
7 Wonders
Ticket to Ride: Europe
• Пандемия
• Заселниците на Катан
Game of Thrones
• Dixit
• Dixit Odyssey
• Discworld – Ankh Morpork
• Discworld – Witches
• Jungle Speed
• Expedition – Ravensburger
• Celtica – Ravensburger
• Pirates – Ravensburger
• Super Munchkin
• Battleships – класическата игра
• Orks – стратегическа игра
• Бланко
• Rummikub
• Играта на живота
• Кръстникът
• Gloom
• Dobble
( а мисля, че разполагат и с още)

Забавно е, трениращо ума, сприятеляващо и дори опознаващо - за вас и околните
(от гледна точка на това, дали умеете да губите и/или да печелите) :)))
Опитай те, заслужава си!

източник: - Varna Games и от личен опит

понеделник, 22 декември 2014 г.

Брошки от плат

За брошките почерпих идеята от Ели - EllieAfter малко промених идеята - нейните цветя в саксия, реших на брошки да направя.
Техниката е същата, като с бухалчетата.
  • Очертаваш (вие си определяте размера на кръгчето)
  • Изрязваш
  • Зашиваш (като се оставя отворче)
  • Пълниш със силиконов пух
  • Отново зашиваш
  • И декорираш




















През средата (на вече зашитото с пълнежа кръгче) към края му се прекарва игла с конец, опъва се леко и се разпределя и оформя да наподобява цвете (така няколко пъти по цялото кръгче)
Копче в средата - допълнение за завършек на брошката.




















Воаля! Това е. Лесно и семпло...
Чудесна възможност за скромен, но от сърце подарък.
Безопастна игла за закрепване и сте готови.
Можете да си я закачите тук и там, долу, горе.
Може и на диадема (за детенце)


събота, 20 декември 2014 г.

Спомени

Art by "amoosement"- Azog
















Спомените са само спомени,
но дали човек без тях
е като дърво без корени...?

И въпреки, че "спомените са само спомени"
искам да останат завинаги
далеч от мен загробени...

Защото "спомените, може да са само спомени",
но ден и нощ ядът ме,
като хищни зъби оголени...

събота, 8 ноември 2014 г.

Събота с шевна машина и бухали

Съботното утро започна творчески!

Използвах за шаблон това ръчно изработено бухалче, което преди дни купих и което ми се стори скъпичко и доста простичко за цената си - та... от там тръгна всичко...
(да опитам да си го направя сама)




















Прерових старите неизползвани платове на майка ми и грабнах няколко (с разрешение).
Очертах
и Изрязах по шаблона.




















Извадих шевната си машина (не бях пипала това чудо, сигурно 8-9 години!) и заших, като оставих отворче за да напълня със силиконова вата, която имам от много време, вече не помня от къде и от какво е била. Придвидливо обаче не я изхвърлих, когато разчиствах, защото знаех, че все някой ден ще ми потрябва. Само чаках музата да дойде, най-накрая да дойде, че съвсем ме беше забравила.
Сега не искам да я пускам да си ходи!!!





















Обърнах зашитото платче - бухалче ;) и го напълних с ватата.
След това заших и отворчето, на ръка...
Но не се получи хубаво! :))) Оставих го!
И започнах всичко наново, като следвах стъпките си от по-горните редове. Разликата е в това, че без да искам при втория опит съм завъртяла плата хоризонтално, а шева този път не е вътрешен, а външен (за да не се налага да шия на ръка!) и е декоративен.
Ето го в готов вариант...







































Добре... добре, знам, че е доста смешно :)))), но си е моето изработено бухалче (?!?) (не знам защо, но повече ми прилича на пингвинче), което с огромна радост ще подаря на любим човек!
Още нямам много материали, но като си купя и като се поупражнявам малко, ще ми се получат по-добре.
Правя всичко това само за кеф и за да си гоня "демоните" от главата.

П.с. Честит Имен Ден на всички Мишета!
(Михаели и Михаиловци)
Бъдете живи и здрави!

сряда, 5 ноември 2014 г.

Вдъхновение - направи си сам

Дълго време нямах никакво вдъхновение, никаква сърбяща ръцете идея, никакво желание за правене на нещо. НО с отрязването на косата :) май ми се появи този сърбел за "направи си сам". Онзи ден обикаляйки по handmade магазинчета в търсене на по-оригинален подарък, се ядосах колко скъпи са повечето предлагани "ръчно изработени" нещица!!

И тогава....

Се сетих за идеята на Lulu и показаните в нейния блог страхотни чудатости - как лесно можем да си направим и сами. Изпълних стъпка по стъпка прочетеното (+ че си купих и прежда и копчета) и реших да опитам. И както казват - едното доведе до другото ;) родиха се още и още идеи, които се надявам скоро да успея да осъществя. А като за начало...




















Трябват ни:
  • Бои за светъл текстил  (аз открих две марки - Marabu и Javana) реших да взема втората (лилаво и тюркоаз-синьо) следващият път ще взема Marabu тъй като после сметнах, че тя ще ми излезе по- евтино.
  • Текстилна торба за пазарене за многократна употреба 
  • Декоративни копчета (които още не съм измислила как и дали да ги сложа)
Първите три асортимента търсете в магазин Слънчоглед
  • Плод за шаблон - ябълка и круша
  • Ютия 
  • Вестници, хартия, картон (което си изберете) за да се сложи в торбата да не се отбележи от обратната страна отпечатъка с боя. 
За боята, която взех аз, момичето в магазина ми каза, че след като се нанесе и изсъхне, трябва да се мине отгоре с гореща ютия (?!) за да се запечата боята.Това при Лулу обаче не го прочетох.
Буквите, които изрязах от картоф, които щях да ползвам за шаблон бяха пълен провал, така че не влязаха в употреба - е, човек се учи! :))





















И започнах плескането...
Супер забавно!
В главата ми и в блога на Lulu изглеждаха доста по-добре от това, което в действителност се получи при мен, но като за първи опит съм сравнително доволна.
Вече знам защо "ръчно изработените" неща са скъпи, скъпи са защото и материалите никак не са евтини!!!





















Ето ги трите торби, ще им зашия и по някое копченце за разкош! Едната торба дори вече подарих и бе използвана по предназначение :))). Очакват ме още. С преждата започнах шал, който също ще е за подарък, но този път за мъж, след това ще оплета и още (дай Боже). Като за начало шалове, пък се надявам и да кача стъпало нагоре в плетивата и да започна и по-сложни неща..

Чувството да твориш - е страхотно!

П.с. Благодаря на ябълката и крушата, които дадоха "живота си" за декорацията на тези торби. :)

четвъртък, 23 октомври 2014 г.

Дари коса за онкоболен

Дари косата си... зарадвай някой, който в момента няма.

Напоследък рядко чета списания (различни от научнопопулярните), списания тип lifestyle, но онзи ден една приятелка ми донесе октомврийския брой за 2014г.  на списание ELLE. В него именно прочетох за каузата, която цели да подкрепи, помогне и дари щастие и самочувствие на дами с онкологичен проблем. Косата за една жена е нещо много важно и ако имате в повече (т.е ако имате дълга коса) споделете я с някой, който в момента няма никаква. Закупуването на перука от естествен косъм е изключително скъпо, затова кампанията цели да подари няколко перуки на жени с онкологично заболяване. Както може би знаете (или пък не?!) след химиотерапия косата опадва. Това за една жена е допълнтелен некомфорт и шок.
Има жени, които след това не смеят отново спокойно да се погледнат в огледалото.

  • Преди да се подстрижете, е много важно да знаете, че за да има смисъл жестът ви, отрязаната коса трябва да е не по-къса от 25 см (в перукерната даже обикновено не приемат дължина под 35 см, но в този случай се опитват да работят и с по-малка дължина) Косата се връзва по описания в списанието начин, а именно - на опашки, преди да се подстриже и се реже внимателно над ластиците!!!

Можете да изпратите косата си до списанието по куриер на адрес:
сп. ELLE
ул. "Отец Паисий" 15
СББ Медиа
София 1303

Изпратените от читателки на списанието коси, се предоставят на перукерско студио Bissi в София - едно от малкото в България, което изработва перуки за в живота (а не театрални например). От там са се съгласили безвъзмездно да изработят перука за каузата на списание ELLE. За съжаление, дарената от един човек коса е абсолютно недостатъчна за една перука. Обикновено трябва да се подстрижат 4-5 човека, за да се събере достатъчно коса за една перука (при това трябва косата да е от един тип - права и тъмна например, за да може да се комбинира). Така че колкото повече хора дарят коса толкова по-добре. Толкова повече радост за някой, който заслужава подкрепа и сила в този момент. Било то и чрез една перука.

Така, че....
Сбогом дългокоске :)))))
Аз го направих, ако имате желание можете и вие!

















четвъртък, 25 септември 2014 г.

Where is everyone?!

art by ~Mimi and Eunice~











Всички ли напускат България!?!

Когато в рамките на 2 месеца няколко приятели ти съобщят новината: - "Заминавам! Напускам България!!!" - а други ти говорят как искат да заминат, но още не са се решили да направят крачката.... Започваш да се чудиш, какво става по дяволите?!
Някой изобщо ще остане ли тук???
И се питаш, ти ли си най-глупавия, наивния и некадърния, че избираш въпреки всичко да останеш в България?

Славните думи от стиха на Иван Вазов: "Българио, за тебе те умряха!" в днешно време звучат така: "Българио, от тебе те избягаха"!

Егоистично е от моя страна да не искам да заминават, само защото на мен ще ми е мъчно! Че няма да ги виждам и да общуваме нормално, а ще си махаме през скайп, ще си пращаме въздушни целувки и ще се опитваме да надвикаме интернет смущенията. Имам богат негативен опит в тази сфера на комуникация с любими хора - да така е, но въпросът далеч не е само в това, а е много по-дълбок и струва ми се, че имаме голям проблем, след като има такава навалица на летището в сектор - Заминаващи.
Ако ме разбирате...


неделя, 7 септември 2014 г.

Болката

Мдаааа...
Често си мислим, че не може да ни боли (пряко или преносно) повече от това, което сме изпитали до сега.
Обаче всъщност, един ден разбираме, че може!
Винаги може повече и по-зле.
Само че, не ми се иска да е така! И протестирам срещу този "закон"!!!
Всяка болка сама по себе  си е различна и боли, като за първи път. Поглъщащо и безнадеждно.
Колкото по-емоционални, човечни и мекушави сте, то толкова повече ще ви боли.

Болката еволюира... Тя става резистентна към опитите ни да  я премахнем и понякога нищо не й повлиява - психическа, физическа, каквато и да била тя. 
Психическата болка има силата да се превръща и във физическа. Тя се трансформира и тялото започва също да страда, разболява се, залинява.
Физическата болка пък е тест за психиката ни.. тя е изпитание колко можем да понесем. Понякога не е много.
А двете заедно правят - невероятно "приятна" комбинация.

И да... не си сам! Не, имаш болката си. Тя винаги е с теб, грижи се за теб да не я забравиш. Не те предава, не те изоставя, не предпочита друг/а. Иска само теб! Ти си нейн/а и тя е твоя!

Депресиращо ли е?! Съжалявам, по-весело за сега не мога.

събота, 9 август 2014 г.

Надежда

Даваш най-доброто от себе си!
Даваш абсолютно всичко по силите си,
за да се справиш със ситуацията, с болестта...
Даваш и правиш всичко, което трябва и което ти кажат!

Накрая... не можеш да направиш повече от това.
Можеш само да изчакаш резултата и силно да се молиш,
той да е добър, много добър!

Поне за известно време...

неделя, 22 юни 2014 г.

Изповед

Когато болестта те удари, започваш да разсъждаваш по-различно от преди това, но нужно ли е да се случи за да разбереш някои неща за себе си и за живота? А и като ги уж "разбереш" това с какво точно ти помага?

Ние всъщност не притежаваме нищо. Всичко в живота ни включително и ние, може да изчезне само за един миг. Имайки "всичко" нямаме "нищо"  и нямайки "нищо" имаме "всичко" - НО знаем ли това? Осъзнаваме ли го? То стига ли ни?

Задайте си въпросите:

"Знаете ли кои сте?
Знаете ли какво се е случило с вас?
Харесва ли ви да живеете така?"

А можете ли да го промените?

Много често отвсякъде чета и чувам - че всичко в живота ни зависи от нас! Аз не съм съгласна с това. Може би около 50% имаме пръст в съдбата си и 50% нямаме. Има неща които смятам са далеч, далеч от нашите възможности за да имаме влияние над тях. Неща много по-големи от нас - хората.
Може би... нещо ни наказва за грешките ни.... мисля, че в това вярвам, да. Но всеки поискал прошка, смятам, че я заслужава!

Искам да не ме е страх, каквото и да следва от тук нататък искам да не ме е страх, защото Смъртта се храни от нашия страх, от нашите слабости. Тя дебне всеки ден, стои до нас и ни диша във врата (повярвайте усеща се) очаква да се откажем, да се предадем... Но не бива! А всеки ден е адски трудно и уморително да намираме сили и да я отблъскваме.
Понякога падаме, падаме сериозно и нямаме сила да станем, но трябва. Знаем, че трябва да мобилизираме всичките си сили и да се изправим и този път, защото другата алтернатива... не е добра.
"На Смъртта казваме - НЕ ДНЕС!"

Искам да не ме е страх!!!

сряда, 21 май 2014 г.

Мечтите, все още не са забранени / Извън системата

Къде искам да бъда ли?!?!? Сериозно, това въпрос ли е?
Разбира се, на брега на морето - няма друго място за мен! - и лятото никога да не свършва.
Не смятам, че ще е лесно, но искам да ставам и да лягам с тази гледка...
Да посрещам безброй изгреви и изпращам милион залези.














Да, аз живея в морски град, но не живея на брега в усамотено бунгало...
Искам да си купя каравана или голям кемпер и да заживея завинаги там, на брега на морето!
Ще мога да обиколя всички морски селища независимо в България или извън.
Липсва ми свободата - да си където искаш и да правиш каквото си искаш, когато си поискаш...












Добре, хайде да не е завинаги - за известно време (дълго време).
Дори си харесах една каравана - Knaus Sudwind само за "скромната" сума от 11 950 лв.
Знам, че това няма никога да ми се случи, но не ми пречи смело, много смело да си помечтая, нали?! :)
Споменах ли, че искам и мой собствен остров ??!!














И морето ще е пред мен, и звездите ще са над мен... иии...
Може би защото е илюзия, една прекрасна илюзия, ми се вижда толкова приказно и страхотно.
Представете си голямото черно небе осеяно с милярди ярки звезди над вас, толкова много, че свят да ви се завие...
Но както "стомахът има нужда от храна, така и хората имат нужда от хора"...

събота, 3 май 2014 г.

Моята малка любов вече на 10-сет

                                                   Обичам те съкровище! Честит 10-ти Рожден Ден!




                                                                              Вече си голям мъж, нали?! :)

Помня първият миг, в който те зърнах, ти беше само на няколко дни. Помня страхът, който напираше в гърдите ми, но и възхищението, когато майка ти те сложи за първи път в ръцете ми... Сега вече ти можеш мен да носиш... Имаме толкова много спомени заедно, надявам се на още толкова...

Иска ми се да бъдеш малко по-отговорен, повече да слушаш и внимаваш, когато ти говорим "скучни" и/или "поучителни" неща. Иска ми се да си смел и деен, да си борбен, да не се отказваш лесно и да не се сърдиш, когато нещо не ти се получи от първия път. Ти си едно чудесно дете, с много потенциал.
Благодарна съм ти за всичката обич, с която ме даряваш, за силите, които ми вдъхваш, когато имам огромна нужда. Обичам те с цялото си сърце и винаги ще е така!
Бъди здрав и щастлив и не бързай толкова да порастваш!

                                                                                      Честит Рожден Ден! :)

С много обич: Леля

вторник, 22 април 2014 г.

"Rise and rise again ..."

from movie: ~ Robin Hood 2010 ~



                                               "Rise and rise again 
                                            until lambs become lions" - Robin Hood


петък, 18 април 2014 г.

Какво е FameLab?

                                                                                    Лаборатория за слава!?




Може би някои от вас ще си кажат: - Какво пък е това? А други, може би вече знаят!


"Лаборатория за слава" или Науката говори - е интересен проект-конкурс, създаден от Челтмънския фестивал на науката в Обединеното Кралство през 2005 година. През 2007 година конкурсът благодарение на Британски съвет придобива и международен мащаб. България също участва със свои млади таланти в науката. Целта му е да събере на едно място обучи и развие млади учени и инжинери в добри комуникатори.
Какво ще рече това?
Така трудната и често неразбираема за повечето от нас наука да ни стане ясна, разбираема и интересна. Младите учени да представят проектите си пред непрофесионална публика по забавен, интересен и разбираем начин. Или с други думи казано - всички да се забавляват и учат заедно. Като разбира се не забравяме, че това все пак е конкурс и ще има първи места и наградени.

Финалът е на 9-ти май 2014г. сцена "Арена" София, България 19:00 часа
вход свободен

  • Защо комуникацията на науката е толкова важна?  
Науката се отнася до почти всички аспекти от живота ни. Макар и рядко да се замисляме по въпроса, науката прави необичайното възможно. Разказва ни за миналото, помага с настоящето и проправя пътя към по-добро бъдеще. Разбираемото и атрактивно споделяне на разкази за наука с ненаучна аудитория все повече се превръща в приоритет за учените от цял свят. С това те не само променят насложилите се стереотипи за учения като "странен човек в бяла престилка, който се занимава със странни неща", но и защитават използването на публични средства в изследователската си дейност.


  • Какво се случва на Челтмънския фестивал на науката?  
Челтънмският фестивал на науката в Обединеното кралство е шестдневно тържество на науката, инженерните дисциплини и изкуствата. Фестивалът се провежда от организацията Челтнъмски фестивали (Cheltenham Festivals). Това е една изключителна възможност за широката публика да се запознае лице-в-лице с над 300 от световните учени и мислители. Фестивалът поднася богата палитра от дебати, експерименти на живо и изненадващи открития. Всяка година фестивалът чупи собствения си рекорд на учени от целия свят, които се отправят към Международния финал на FameLab. Победителите от националните конкурси от цяла Европа, Азия, Америка и Африка се състезават за признанието кой е най-вълнуващ, разбираем и харизматичен.


  • Софийски фестивал на науката - 8 - 11 май 2014г.
Можем ли да променяме човешките гени и какви опасности крие манипулираната репродукция? Адска жега или нова ледникова епоха – какво ни чака? Различава ли се наистина мозъкът на мъжа от този на жената? Възможно ли е да сме дошли от Марс? Кои ще са технологиите и професиите на бъдещето? Къде е душата на машината? Това са само част от въпросите, чиито отговори ще търсим на Софийския фестивал на науката тази година.

Повече за всичко може да научите на: britishcouncil.bg ; FameLab и Софийски-фестивал-на-науката от където черпих информация.

понеделник, 7 април 2014 г.

Клетка

art by ~ BlackGirlHunter ~


























Душата свита,
все тъй щастие жадува.
А тялото старо,
по свободата тъгува.
Като птичка в клетка,
вятъра в полет сънува...

петък, 7 март 2014 г.

"Живи Легенди" филм на Ники Илиев

Ето от това имах нужда!!!
Свеж, забавен, зареждащ, енергичен, жив филм.


























Този път не се подготвих с нищо - не четох предварително, не гледах трейлъра, не исках да знам нищо за филма. Не исках да имам очаквания. Просто отидох и гледах - чиста като сълза!
Толкова се смях. Хареса ми толкова много, че смятам да го гледам пак! Мога да кажа, че целият филм е много по-готин от няколкото момента показани в трейлъра, което е хубаво.
Прекрасни гледки... Ох.. това море, ох... този красив Балчик, в който се влюбих!!!
Невероятно очарована останах от играта на Орлин Павлов и Димо Алексиев, както и от добрата режисура и поглед на Ники Илиев. Саундтракът - също много добро попадение.
Филмът ще има примиера и в Лондон, надявам се да го харесат, не ... СИГУРНА СЪМ, че ще се хареса!
Оценката му в IMDb, страницата му във Facebook

Няма да ви казвам повече, защото ще кажа само едно - Тичайте в киносалоните - Заслужава си!



Режисьор: Ники Илиев
Сценарий: Саня Борисова-Илиева, Ники Илиев и Николай Василевски
Участват: Орлин Павлов, Ники Илиев, Саня Борисова-Илиева, Димо Алексиев, Любомир Ковачев, Георги Кадурин, Яна Маринова, Стефан А. Щереф, Микеле Плачидо... и др.


петък, 31 януари 2014 г.

Бяла тъга

art by ~ Luis Royo ~

















Тъгата на зимата те сковава.
Студът костите ти притиска.
Главата ти омагьосва и дъхът ти спира...
Ледена висулка сърцето ти пробива
в тишината на нощта...
Кръвта в снега попива и тихо
забравяш за света...

Една проста самота.

четвъртък, 23 януари 2014 г.

Опожарен

art by ~ Noell S. Oszvald ~





















Дълбоко там нейде скрило се е
в сърцето му опожарено,
малко птиче тъй силно ранено.

Духът му към теб шири се
просторът отново да го окрили,
отвъд планини и сиви мъгли.

Морето с очите си да изпие,
пожарът тлеещ да загаси,
и слънце тъй чисто в себе си да приюти.


(посвещавам го на едно наскоро разбито мъжко сърце)