Дълбоко там нейде скрило се е
в сърцето му опожарено,
малко птиче тъй силно ранено.
Духът му към теб шири се
просторът отново да го окрили,
отвъд планини и сиви мъгли.
Морето с очите си да изпие,
пожарът тлеещ да загаси,
и слънце тъй чисто в себе си да приюти.
(посвещавам го на едно наскоро разбито мъжко сърце)
Няма коментари:
Публикуване на коментар