вторник, 27 декември 2011 г.

Нарисувай ме, Луна!

art (again) by ~Artista blog~

























Нарисувай ме, тиха в тъмнината й.
Нарисувай ме, спокойна в тишината й.
Огряла ме по крайчето коса,
лъч на свобода докоснал ме едва.
Нарисувай ме, от стъпките й по брега,
мека в плътността, погълната вълна.
Нарисувай ме, Луна!

сряда, 21 декември 2011 г.

Опит за Коледни мисли

art by ~Artista blog~


















Слагаме червените чорапи, ботуши,
над камини и витрини, под черните комини...
Зелени ранени елхи с големи бодли,
превързани с гирлянди и прах от сребърни звезди.
Нарамили твърде тежките си светли мечти.
Очаква се весел снеговалеж, пригответе си моркови,
шалчета, орехи, тенджери и свещ.

понеделник, 19 декември 2011 г.

Бонбонени мисли

art by ~Artista blog~
























Мммм... Виждам ги! Защо ги криете от мен,
няма да ги изям всичките, обещавам (или почти).
Колко на високо сте ги сложили... Знаете, че съм нисичка. Нарочно е!
Пазите ги за Коледа...
Ох, сигурно са много вкусни, мекички, сладки и се топят в устата.
Ще взема стълбата... трябва да ги стигна, но когато всички заспят...

сряда, 14 декември 2011 г.

Ерта Але - Красивият Ад

А понякога живота изглежда... ето така! "Адски!", Красив и Магичен!

















Ерта Але - Данакилската депресия, Етиопия, Солената пустиня

вторник, 13 декември 2011 г.

Морета и Океани

WATER art by ~Varges~

























И като заваля от очите... та валя толкова дълго....
Морета и Океани...
Дано Ной намери земя...

понеделник, 12 декември 2011 г.

Mr.Nobody (2009)


















За изборите, които правим в живота си. За възможните последствия от тях. За любовта. За объркаността на живота. За старостта. И всичко това поднесено с голяма доза Фантастика в сините очи на Джаред Лето.
->Mr.Nobody

Anna says:
"- Не бързай! Трябва да свикна! Толкова често говорех с теб в мислите си. Колко е странно да говоря с теб наистина... Трябва ми време, Немо.
- На 15-сет години, когато се разделихме се заклех, че няма да обикна никого. Че към никого няма да се привържа. Никъде няма да се задържам. Нищо няма да взема със себе си. Реших, че само ще се преструвам на жива! Този момент съм чакала през целият си живот. Отказах се от други животи, заради един-единствен живот с теб.
- Но съм отвикнала, разбираш ли? От любовта!
- Боя се да не те загубя отново! Боя се да започна отново да живея без теб! И тази мисъл ме довежда до ужас..."

неделя, 4 декември 2011 г.

Задаваше се буря

WIND art by ~Varges~


























Не усещаше колко я притиска, все искаше нещо повече и повече от нея.
Нещо все не му стигаше. Гневът в нея бавно се надигаше. Усещаше как косата й се наелектризира, малки светкавички прехръкваха от очите й. Предупреди го да внимава, стискаше юмруци в опит да не избухне, а той продължаваше ли, продължаваше. Да натиска, да иска, да я опитоми, да я укроти, да я пречупи... Бурен бяс обви дългите й коси, ураганен вятър се завихри покрай нежните й ръце. Тя се отдели леко от земата и погледна право в оловното небе...
Сега той щеше да изпита гнева й.