вторник, 18 май 2010 г.

Елена Йончева за Сомалия и пиратите 1

Професия "Репортер" с единствен господар - Съдбата. Филмите на Елена Йончева - в центъра на забранените и опасни територии. Там, където смелостта и интелектът са едновременно и защита, и заплаха. За героите и мястото на действията в историята на света от Елена Йончева

По следите на пиратите в Сомалия....
Животът в Пунтланд, наричан от журналистите "Пиратиленд".
Документален филм от поредицата "Сомалийски пирати".
България, 2009, 45 мин.
Българският е първият европейски екип, успял да снима в Ейл /Eyl/ - основната пиратска крепост в Сомалия. Едно от местата, където се откарват отвлечените кораби, включително и "Маласпина касъл". Минималното количество охрана за достъп е 8 човека, с които Елена Йончева и операторът Николай Стойков заволирано заснемат обектите на своето изследване. Защото "пиратската тема" се игнорира от официалната власт, а достъпът на журналисти в тези територии е забранен от мерки за сигурност /за последната една година са отвлечени трима журналисти/ и от вътрешни държавни съображения. Парадкоксът е синоним на живота в Сомалия. Според местния губернатор, интервюиран от екипа и също толкова охраняван - "животът е мирен" в Босасо, най-големият пристанищен град в Сомалия. Оттам започва пътят на сомалийските пирати. Босасо е мястото, откъдето купуват оръжие, сателитни телефони, лодки и цялата екипировка за своите набези. Филмът се фокусира върху човешкия фактор - какви хора живеят там, какво е отношението им към пиратите, кои са, как са станали такива, какъв е техният бит. Да бъдеш пират е като "издигане в професията" за един обикновен рибар, който споделя своите планове - как и защо ще стане един от тях. От другата страна на камерата са двама истински пирати с богата "кариера": рекордьор, отвлякъл 40 кораба и друг - с нито един успех, залавян всеки път от военните - немски или френски - кораби. Историята на пиратите не подминава местния наркопазар и оръжейната борса...
Продължава "мирният живот" в Сомалия....

Елена Йончева за Сомалия и пиратите 2

На който му е интересно, нека гледа, успях да изнамеря филмите. На мен лично ми бе много интересно!
Сърдечна благодарност на хората, които са качили филмите във Vbox!

Автор: Елена Йончева
Оператор: Николай Стойков
Монтаж: Росица Желева, Малин Арнаудски
Музикален оформител: Мариана Вълканова

1-ва част

2-ра част

3-та част

понеделник, 17 май 2010 г.

"Неделя вечер" от Захари Карабашлиев

Дочакахме най-накрая пиесата на Захари Карабашлиев "Неделя вечер" да стигне и до Варна, тази вечер във Фестивалния и Конгресен Цетър! И аз като един голям негов ФЕН ще съм там :) Заповядайте и вие!
Гастрол на театър „София” - „НЕДЕЛЯ ВЕЧЕР” от Захари Карабашлиев
17 май от 19 ч.


Постановка: Здравко Митков
С участието на: Иван Ласкин, Гергана Плетньова, Лилия Маравиля, Мила Банчева, Николай Върбанов, Мартин Гяуров
награда АСКЕЕР 2009 за драматургичен текст за "Неделя вечер"
номинаця ИКАР 2010 за драматургичен текст за "Неделя вечер"



Пиесата ми „Неделя вечер“ е пиеса за човешка криза. Дълбока и неизбежна за всеки един от нас криза, от която две семейства излизат по два различни начина.
„Неделя вечер“ е фикция. Всички образи в нея са измислени. Понякога, само понякога, и то, ако сме работили достатъчно упорито, ако е налице някакъв талант, а и сме късметлии, ни се случва да се докоснем до плътни, дишащи парчета живот. От това, разбира се, работата ни като писатели не става по- лесна, напротив. Просто илюзията, че създаваме нещо, което наподобява "действителност" е по-силна.

Ние, хората имаме чудната способност да свързваме и организираме хаоса на информацията, която достига до нас от външния свят и да изграждаме някаква своя реалност, в която да се чувстваме по-удобно и някак защитени. В тази наша реалност имаме нужда от морални посоки – ето това там е юг/добро, това е север/зло и т.н... – и така се ориентираме. Това донякъде ми напомня способността на паяк, който тъче своите си мрежи – не защото няма какво друго да прави, или за да се забавлява, а защото така той се храни и възпроизвежда, така живее, така изгражда своя свят, в който да се чувства в безопасност и контрол. Моята пиеса „Неделя вечер“ поразбутва тези мрежи. Тя ги предизвиква, поставя под съмнение здравината им. „Неделя вечер“ поставя на изпитание вроденото ни чувство да съдим другите, да търсим виновника. В нашата природа е да намираме някой, когото да посочим с пръст, да задоволим тази изконна потребност за идентифициране и унищожаване на злодея. Но какво, ако бъркаме в присъдата си? Какво, ако злодеят е невидим? Какво, ако е химична субстанция или състояние на духа? Какво, ако злодеят е всъщност самата идея за злодей?

Драматическото действие в тази пиеса не се развива линейно във времето – точно както фактите, които достигат до нас от заобикалящата ни “действителност”. Ние, всекидневно поемаме парчета чужд свят, чужд опит, които често ре-конструираме, ре-организираме, пре-създаваме доколкото можем, вероятно с надеждата да намерим някакъв смисъл за самите себе си. Никоя драма обаче, писана, играна или живяна, независимо колко разтърсваща – не ни учи на нищо. Защо въпреки това продължаваме да ходим на театър? Защо се развличаме от кризите на другите? За да забравим кои сме? За да си припомним кои сме? Или, за да преоткрием отново, че сме наистина живи?


Роден съм във Варна през април 1968. Завърших Шуменски Университет "Епископ Константин Преславски", специалност Българска филология. През 1997-ма със съпругата ми Силвия и дъщеря ни Сара се преместихме да живеем в Съединените Щати. Прекарахме няколко години в Охайо, където аз работех какво ли не, докато учех Художествена фотография в Ohio State University. После се установихме в Калифорния, където започнах професионално да се занимавам с фотография, учех филм-продуциране и драматургия.
Пиесите „Аутопсия“ и „Неделя вечер“ са отличавани с награди и публикувани в сборниците „Нова Българска Драма“ – Шумен / 2005 и 2006 г./. Англоезичната версия на „Неделя вечер“ имаше сценична реализация като като уъркшоп-пиеса в Лос Анджелиз, Калифорния. Пиесата „Откат“ получи Голямата награда за драматургия на Сдружение „Нова Българска Драма“ Шумен през 2008 г.. Предстои поставянето й от ДКТ „Васил Друмев“, Шумен.
Писал съм разкази, есета и материали за списания и вестници. В 2008-ма излезе дебютния ми роман "18% сиво" (ИК "Сиела"). "Кратка история на самолета"(ИК "Сиела") е следващата ми книга.
Захари Карабашлиев

ЕТО ЗАЩО ЖЕЛАЯ ТОЗИ СПЕКТАКЪЛ
„Неделя вечер“ е измислица. Понякога, само понякога, и то, ако сме работили достатъчно упорито, имаме някакъв талант, а и сме късметлии, ни се случва да се докоснем до плътни, дишащи парчета живот.”
С тези думи на автора като че ли се изчерпва всичко, което трябва да се каже за новата пиеса на Захари Карабашлиев. Но аз ще добавя, че отдавна не съм се наслаждавал така чисто на българска пиеса. Пред мен е перспективата за един спектакъл, който няма да се бори с текста, а с въодушевление ще преодолява гравитацията и ще иска от нас цялото ни умение и фантазия. Пиесата излъчва необичайна зрелост и плътен съвременен естетически резонанс. Разказът е фабулиран с артистичен замах. Провокира към динамичен и силно емоционален режисьорски прочит. Предлага възможности за нестандартен анализ на човешки съдби в криза. Може да звучи необичайно, но материалът има допирни точки с най-доброто от стиловете на Едуард Олби и Харолд Пинтър. Убеден съм, че българският театър и „Неделя вечер” имат силна нужда един от друг. Смятам, че това зряло и талантливо произведение, родено в екзотиката на емигрантското битие, е нещо като изкупление за страданията на съвременния интелектуалец в неравното ни и озъбено днешно битие. Болката е родила артистична гримаса, която може да се тълкува и като надежда. Ако не за живота ни, то – поне за изкуството. Естествени, убедителни, съвременни и откъснати от самите себе си – такива се персонажите на Карабашлиев. Такива ще ги търсим и в лабиринтите на представлението. Модерността диша абсолютно естествено и ненатрапчиво в тази пиеса и може би в това е най-голямото й достойнство. Затова и с удоволствие ще партнирам на таланта на автора.
Здравко Митков

събота, 15 май 2010 г.

В страната на цветовете

В лилаво разочарование облечена
с оранжеви лъжи опръскана,
на тъмно зелено легло полегнала
и с жълти рози забодена.

През червени бури преминала,
върху сини мечти политнала,
с кафява шапка на главата подхвърлена,
по бели надежди залитнала
с розови обувки стискащи тичаща.

От бледо зелени тайни уморена,
и черни сълзи стичат се,
върху пурпурно лице безизразно!
Сиви мисли забиват се
на тюркоазената й лудост в опиянение...

петък, 14 май 2010 г.

Пепел от ангели
















Разпънаха ги като на кръст
съдбата си отново да поемат,
неготови, неизлекувани посипани със пръст.
Хей Ейнджъл, ти на къде така
с тези омършавели сломени пера?

Изгревът не те ли повика
болката на грешните да изцериш?
А ти, нима избяга... и ето наказаха те,
по земята горчива да бродиш
и пепел до пепел сам
перата си да рошиш.

Прости си Ангеле неземен,
мястото ти тук не е!
Тъгата си хвърли в морето
и над света греховен сълзите си полей.
Пепелта си сива отмий
и белотата снежна пак повикай.

Очите им за красотата проясни,
умът им бистър като поток нека стои,
не ги наказвай, а клетките им отвори.
Душите им нека свободни от днес да бъдат.
Ангеле неземен грехът си изкупи.

сряда, 12 май 2010 г.

Песента на виолата

Оставяш ме безмълвна,
щом любовта си аз към теб покажа.
Щом виолата поиска за теб да засвири
с тиха песен в тъжна нощ уханна.
Тъжна песен във красива черна нощ,
там далече ти нима не чуваш...

Студен във високата си крепост на
твоето сърце ранено, забравил какво е
то отново да тупти.
И моята топлина до теб не ще достигне
и ключът отдавна ръждясал
не ще отвори сам портите тежки.

И едри капки ронят се,
по трънливият път надолу
и кожата раздира се върху тялото пусто.
Безмълвна душата крещи и иска
любов незаслужена...

събота, 8 май 2010 г.

My Art of glass



Portishead - Glory Box

Тихият дом...

Из рехавата сянка на дърветата,
изпод тежката от дъжда пръст,
около притичващите катерички по
надгробните плочи...
Слънцето ме търсеше...
Там, измежду почиващите,
защото измежду живите,
мястото беше заето.

Тихо, спокойно, мълчаливо,
с леко потрепване на тялото,
след всеки следващ камък, кръст...
Толкова красота и слънце,
на подобно място,
тъй мистично с хладната си тишина.
"Вечният" дом...
Бях си у дома.

Алени струни

Някой къса струните ми
с луда нежност и греховна страст.
Една по една падат със стържещ крясък,
от любов и опиянение не усещащи болката.
Дървото в ръцете огъва се подпалено...

Алени капки стичат се по пръстите
и бледи устни жадно ги попиват!
Замъглен поглед виждащ
нова струна бич, вади и посича,
по-зла от камшик на голо рамо...

Сбърканата нишка

Всичко се връща там от където започна,
(не)почналото и (не)свършилото...
В любовни краски омазано,
с болка красива по стъклата размазано.
(Не)чуто и (не)видяно, заключено
за колиничилите искащи милост грешници.

Забавена плесница, отваряща ума
и думи висящи на бесилото черно.
Отражение в очите чисти,
лека мисъл в съзнанието (не)открадната...
И въртележка на писаците,
в лунапарка на похотливите желания...

събота, 1 май 2010 г.

(no name)

Топлият южен вятър, носеше
милиони миниатюрни песъчинки,
влизащи в присвитите й очи.
Последните лъчи залязваха,
галейки хоризонта
и всичко изчезваше в полумрак.

Остана топло!
По върховете на дърветата,
листата се състезаваха в луд танц.
Вятърът минаваше леко между косите й,
завиваше покрай врата й,
карайки малките руси косъмчета да
настръхват.

Игрива усмивка се прокрадваше
по плътните й устни.
Отпусната лежеше на шезлонга
и наблюдаваше задаващата се нощ.
Небето- мастилено синьо, а
Луната ставаше все по ярка
и все по-силно я привличаше.

Извикваше нещо скрито в дълбините й
да се освободи, нещо за което неподозираше.
Сестрите й я викаха да се присъедини,
да лудее с тях, да се слее с природата и
същността си...