Пепел от ангели

Разпънаха ги като на кръст
съдбата си отново да поемат,
неготови, неизлекувани посипани със пръст.
Хей Ейнджъл, ти на къде така
с тези омършавели сломени пера?

Изгревът не те ли повика
болката на грешните да изцериш?
А ти, нима избяга... и ето наказаха те,
по земята горчива да бродиш
и пепел до пепел сам
перата си да рошиш.

Прости си Ангеле неземен,
мястото ти тук не е!
Тъгата си хвърли в морето
и над света греховен сълзите си полей.
Пепелта си сива отмий
и белотата снежна пак повикай.

Очите им за красотата проясни,
умът им бистър като поток нека стои,
не ги наказвай, а клетките им отвори.
Душите им нека свободни от днес да бъдат.
Ангеле неземен грехът си изкупи.