събота, 8 май 2010 г.

Тихият дом...

Из рехавата сянка на дърветата,
изпод тежката от дъжда пръст,
около притичващите катерички по
надгробните плочи...
Слънцето ме търсеше...
Там, измежду почиващите,
защото измежду живите,
мястото беше заето.

Тихо, спокойно, мълчаливо,
с леко потрепване на тялото,
след всеки следващ камък, кръст...
Толкова красота и слънце,
на подобно място,
тъй мистично с хладната си тишина.
"Вечният" дом...
Бях си у дома.

1 коментар: