сряда, 30 декември 2009 г.

Ах... Лолита...

Отпивам от студеното си мляко... разливам малка част от него по бюрото докато пиша, с едно ухо слушам филма "Лолита" с невероятният за мен Джерами Айрънс (Хумберт) в ролята на полуделия от любов измъчващ се по 14-сет годишната Долорес, Ло или просто казано неговата Лолита, неговото изкушение, бедствие... Толкова добре изиграна роля от Доминик Суейн.. Гръм и мълнии, гледайте филма, чуйте смеха й, вижте погледът й и ще разберете за какво говоря.
С едно око поглеждам и книгата на Набоков...
Много се изписа за тази книга, че била пошла, че била развратна, порнография премесена с педофилия.... Е и??? Бих казала аз! Какво от това и такава да е...? Погледнете над тези неща. Вижте уникалността й.
Наречете ме непристойна, развратна или каквато щете, но книгата е написана невероятно, а филма е страхотен и адски ме кефят!!!
Няколко изречения са ми се запазили в съзнанието ми...
"Когато не те гледам си два пъти по-хубав"-Лолита
"Висока 1.50м с един чорап..." "Лолита, светлина на живота ми, огън на слабините ми, моят грях, моята душа" -Хумберт

понеделник, 28 декември 2009 г.

къща за чай и мъдрост


ЧАЙНАТА
Вдъхновяващо местенце за любителите и ценители на чая!!! Оригиналът, както винаги в милата ни столица София, едно добро (казват) копие в Пловдив и дано и ние от Варна имаме щастието и късмета да го copy/paste и тук...
Айде, наздраве с една голяма чаша горещ чай и внимавайте да не препиете... с чай, разбира се и да не ви схруска някоя акула по празниците ;)

успех в живота...

може да си мухльо и пак да успееш в живота.
само че, ще си от ония 1 милион мухльовци,
които просто имат късмет.
Е, и това е добре, нали...
"Обичам те, ти си момичето,
което грабна сърцето ми
и то завинаги ще бъде твое"
Бам шута, тряс вратата
и успех в живота!
мисля си всичко това,
докато си играя с ангелите
спускащи се от полюлея...
"ангели и мухльовци"...
вчера гледах "за мишките и хората",
филмът е ок заради Джон Малкович.
книгата разбира се е по-добра,
а Стайнбек е велик.

успех в живота...

Everyone needs Validation (short film)

неделя, 27 декември 2009 г.

тихият призрак от тавана


Аз ще съм тихият призрак на тавана, който никога няма да ти се покаже... ще поглеждам през годините, през малката дучица, която все още не си запушил. Ще те гледам на къде вървиш, как се справяш и ще бъда тихо-призрачно до теб, ако някога ти потрябвам...
Никога няма да ти се покажа, за да не те изплаша, но ако ти се качиш на тавана и ме повикаш, аз ще се появя. Ще си поговоря с теб, може би ще се посмеем... и в мига, в който се върнеш пак долу, знам, че ще забравиш за мен, но аз ще съм там... като тих призрак обитаващ тавана ти...

четвъртък, 24 декември 2009 г.

Love actually

























Старичък филм,(един приятел ме подсети за него)
но безспорно много хубав и по това време на годината смятам, че можем да си го позволим отново :)
Весела Коледа и нека наистина има "Love actually" пожелавам го на всеки от сърце!
И както ще видите пее малката госпожица накрая на филма :)
"All I want for christmas is..." тук оставам на вас да си го попълните, който каквото си пожелае :)

liquid

Вдъхни ме!
Отпий от мен...
Остави ме
да бъда нежна...
Нека те стопля!

неделя, 20 декември 2009 г.

Замъглени силуети


Дъхът й запотяваше стъклото на прозореца. Това я върна с лека усмивка и замечтан поглед в детството. Спомни си как, като дете, обичаше да го прави нарочно, за да дразни майка си. С пръсти рисуваше сърчица, звездички и раздаваше целувки върху замъгленото стъкло.
Майка й все и се караше, защото оставаха мазни отпечатъци от малките и палави пръстчета, които милата женица все трябваше да бърше.
Баща й с усмивка казваше:
-Детето твори, показва талант.
Малката се измъкваше с широка усмивка и обяснения, че й оставя топли, изразяващи обич послания на стъкло.
Шумът на стар автобус я повика обратно в действителността. А сега, вече като голяма, кой щеше да изтрие отпечатъците оставени по нея самата?

вторник, 15 декември 2009 г.

Силуети с дъх на...


Мигаха безброй цветни, малки и големи лампички. Навън беше тъмно и те се открояваха на фона на всичко останало. Идваха празници, Коледа, Нова година. Навсякъде украси, развълнувани хора, избиращи подаръци за своите близки, любими... Цареше истинска празнична суматоха. В бара, където седеше тя, също мигаха светлинки, светлината беше приглушена и тя се унасаше. Винаги бе искала да отиде да пийне някъде сама, както правят мъжете и веднъж просто го направи. Без да мисли за последствия. Беше се облякла възможно най-семпло и незабележимо, с надеждата никой да не и досажда и беше отишла на бар, като пич! Стоеше на масата в ъгъла с най-добра видимост, искаше не толкова да пие, колкото да наблюдава. Жестовe, думи, магия... Магията, която всеки от нас крие в себе си или точно обратното, да види грозната истина на прикритите усмивки...
Всичко, на което хората сме способни, особено когато не знаем, че ни наблюдават.
Пиеше уиски, както мъжете по филмите! Вече бе свикнала с първоначалния остър вкус, усещаше как топлината минава през цялото й тяло и я оставя с една приятна лека възбуда.
Симпатичен непознат младеж се насочи към нейната маса, но тя направи жест сякаш казващ "затворено е"! Реши, че е време да си тръгва, този беше първият, но сигурно нямаше да е последният... Само момиче с уиски в ръка, нямаше как да остане незабелязано...
А тя желаеше за сега да остане невидима.

понеделник, 14 декември 2009 г.

Силуети на една луда

"mirror mirror on the wall, who's the fairest of them all"

Буууу!
Ще се изплашиш ли от лицето, което те гледа от огледалото? Или сте стари приятели с него? Тя дълго време прекарваше там... пред огледалото.
Все се питам, какво ли търсеше? Разпознаваше ли се? Mного е важно да се разпознаеш, гледайки се, иначе можеш да се влюбиш в себе си, като онзи пич - Нарцис!
Или до толкова беше полудяла, че си говореше сама на себе си, но и трябваше и публика, така че най-добрият слушател и подстрекател насреща, бе самата тя!
Питаше се, в днешно време каква е дефиницията за луд? Тя вярваше, че както се пее в една песен "всички сме луди" и както се пише в една книга:
"Има лудост, която ни прави по-богати, и за съжаление такава, която ни ограбва"
Каква е нейната лудост се питаше, гледайки се в огледалото!
Огледалото казват, било портал към друг свят...
Искаше да отиде някъде ли... Не знам...

неделя, 13 декември 2009 г.

Силуети на сенки и спомени


Беше така тъмно навън, часовникът на уредбата мигаше ли мигаше... Беше развален! Показваше 12:37 след обяд! Ха! А всъщност бе 2:30 след полунощ! Тя се събуди с някакво странно чувство. Светлината на отсрещната улична лампа, си играеше като създаваше сенки в стаята й. Но не това беше страшното. Сърцето й биеше учестено. Какво ставаше по дяволите?
Какво пак искаше това глупаво сърце!?
Отвън се чуваше песен... Песен, която тя познаваше толкова добре и като нож раздираше сърцето й... Uriah Heep я връщаха назад. Имаше спряна кола под прозореца й, това често се случваше, но не и с тази убийствена за нея песен. Миналото отново я настигаше и не и позволяваше да заспи. Сърцето й сякаш щеше да изхвръкне.
Последваха още и още поводи, заради които би слязла и със замъглено съзнание би убила шофьора. След час, час и половина музика не по нейно желание, няколко носни кърпички и глътки от запасите с уиски, "шоуто" приключи! Колата потегли, без да разбере какво бе сторила зад сенките на горният етаж.
Тя остана отново с тъмнината и тишината в стаята си. А спомените, нахлули без да могат да бъдат вече спрени и пожелаваха лека нощ! Ако това изобщо бе възможно...

събота, 12 декември 2009 г.

Силуети от пясък


Я какво слънце е грейнало навън. Някой трябва да се възползва от този шанс и да го събере в себе си. Тя нахлузи набързо дънки, бяла блуза и кецове и хукна навън забравяйки да си вземе яке. Топлите лъчи на слънцето галеха бузите и докато лекият вятър я щипеше. С бърз като под влияние на дух ход, стигна до морето... нейното море... любимо. Нагази в пясъка, остави кецовете й да се напълнят с песъчинки през дупките. Седна и се заслуша в шумната тишина, с която морето общуваше с нея. Беше й хубаво, макар и болезнено й беше хубаво. Сивото не закъсня, облаци затулиха небето и топлината, едри капки зашибаха по лицето й. Сякаш някой й забиваше шамар, един, втори, трети... защо? Затича се, побърза да се скрие, но от пясък и море се бяга трудно. Затъваше в пясъците както в живота си. Краката й тежаха от мокрите вече дънки и миниатюрите камъчета и мидички в обувките й. Нямаше вече как да лети, нещо я теглеше надолу към земята...

петък, 11 декември 2009 г.

Силуети от старите ленти


Минаваше 3 часа след полунощ, лампата в стаята й все още светеше.
С разрошени коси след топлата баня, тя бе грабнала една от любимите си книги
и я препрочиташе, отпивайки глътки от изстиналия вече чай.
Знаеше, че някой може да разбере че пак стои до късно и да си има проблеми,
за това изгаси лампата, но не остави книгата.
Четеше на светлината на телефона си, на всеки няколко секунди натискаше някое копче за да светне отново. Стрелките се завъртаха стремглаво и времето летеше.
Скоро щеше да съмне...
По дяволите, трябва да се спи.
Затвори книгата, но още дълго време мислеше за нея, сякаш не я четеше за втори път...

четвъртък, 10 декември 2009 г.

Силуети

Историите започват с един негатив.

Толкова време беше репетирала какво да каже, как да се държи. Обикаляше стаята и си повтаряше на глас всичко. Мислейки се готова за срещата се облече и излезе навън. Пътят й се стори безкраен и след многочасовото друскане в автобуса, тя вече стоеше пред вратата, очаквайки да я повикат. Мислите й хаотично се блъскаха в главата. Симпатичен мъж на средна възраст, изрече името й и я извади от вглъбението.
Влизайки в стаята, сякаш всичко се изпразни от съдържание. Мъжът не каза нищо, само се усмихна. Може би очакваше тя да започне първа. Мълчанието изведнъж потече от очите й. Сълзи, толкова много сълзи. Прераснаха в истински плач, истеричен плач на който мъжът гледаше с разбиране. Половин час по-късно, без думи , само сълзи.... и времето изтече. Тя си тръгна...
-Елате пак!- каза мъжът.