вторник, 15 декември 2009 г.
Силуети с дъх на...
Мигаха безброй цветни, малки и големи лампички. Навън беше тъмно и те се открояваха на фона на всичко останало. Идваха празници, Коледа, Нова година. Навсякъде украси, развълнувани хора, избиращи подаръци за своите близки, любими... Цареше истинска празнична суматоха. В бара, където седеше тя, също мигаха светлинки, светлината беше приглушена и тя се унасаше. Винаги бе искала да отиде да пийне някъде сама, както правят мъжете и веднъж просто го направи. Без да мисли за последствия. Беше се облякла възможно най-семпло и незабележимо, с надеждата никой да не и досажда и беше отишла на бар, като пич! Стоеше на масата в ъгъла с най-добра видимост, искаше не толкова да пие, колкото да наблюдава. Жестовe, думи, магия... Магията, която всеки от нас крие в себе си или точно обратното, да види грозната истина на прикритите усмивки...
Всичко, на което хората сме способни, особено когато не знаем, че ни наблюдават.
Пиеше уиски, както мъжете по филмите! Вече бе свикнала с първоначалния остър вкус, усещаше как топлината минава през цялото й тяло и я оставя с една приятна лека възбуда.
Симпатичен непознат младеж се насочи към нейната маса, но тя направи жест сякаш казващ "затворено е"! Реши, че е време да си тръгва, този беше първият, но сигурно нямаше да е последният... Само момиче с уиски в ръка, нямаше как да остане незабелязано...
А тя желаеше за сега да остане невидима.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
The invisible touch ))))
ОтговорИзтриване