петък, 26 юни 2009 г.

"Такива дни" от Захари Карабашлиев

...има такива дни.
...Говоря за дни, в които без причина разливаш кафе в чинийката, вратите заяждат или някой те настъпва без да разбере.
Дни, в които слънцето не е нито твърде близо, нито достатъчно далеч.
Дни, в които една усмивка ти се струва толкова истинска, колкото сухо цвете между страниците на стара книга.
...
Говоря за дни, в които знаеш, че нещо невидимо между теб и този свят се е пропукало.
В такива дни искаш да повярваш, че някъде другаде има любов.
Не любов към човечеството, ближния или децата ти, а дива, дълбока, трагична любов към един-единствен човек.
Има такива дни.
...има такива дни.
( "Такива дни" - цитат от "Кратка история на самолета")

сряда, 24 юни 2009 г.

Пред вратата...

рисунка- audrey kawasaki

Сякаш нещо в мен ще експлодира!
Стоя пред заключена врата,
изтощена седя на пода и хлопам.
Чук, чук, ала няма никой...

Никой не ще чуе драскането,
никой не ще види следите.
Отдавна няма никой там,
само приглушена светлина
през процепа, напомняща за минало.

Изгубеното минало на една,
красива и смела любов!
Любов без граници,
без страх, чиста и гореща...
До един ден...


Ден, в който вратата се заключи!
Ден, в който остана само една лампа,
да напомня за нещо, някога, някъде.
И едно момиче, което скоро ще си тръгне,
осъзнало, че вратата никога няма да се отвори!

вторник, 16 юни 2009 г.

След пожара

art by ~ Audrey Kawasaki ~
























След пожара,
разравям останките,
останките от нашата любов.
Горещи и сиви спомени,
напоени с толкова болка.

Дълго тлеещите корени
на все още живото дърво,
полях със сълзи за да спре
поне него да го боли.

Горещият вятър изгаря
вътрешностите ми,
поема ли дълбоко въздух.
Пепелта оставя филм
върху кожата ми.

И ти пак си там, усещам те,
без да отворя дори очи.
Ти си във въздуха който дишам,
който ме изгаря.
Ти си в пепелта,
полепнала по кожата ми.

Audrey*Kawasaki












http://www.audrey-kawasaki.com/galleries.php?g=1

The themes in Audrey Kawasaki's work are contradictions within themselves. Her work is both innocent and erotic. Each subject is attractive yet disturbing. Audrey's precise technical style is at once influenced by both manga comics and Art Nouveau. Her sharp graphic imagery is combined with the natural grain of the wood panels she paints on, bringing an unexpected warmth to enigmatic subject matter. The figures she paints are seductive and contain an air of melancholy. They exist in their own sensually esoteric realm, yet at the same time present a sense of accessibility that draws the observer to them. These mysterious young women captivate with the direct stare of their bedroom eyes. 2 years Pratt Institute, Brooklyn - Fine Arts PaintingAudrey updates her online journal frequently with new work, pieces in progress, information about shows and more.

събота, 13 юни 2009 г.

Вятър и колко...

Духа вятър!
Силен вятър,
топъл вятър....
Вятър, носещ пясъци и боклуци!

Колко вида вятър може да има?
Колко вида любов може да има?
Колко вида болка може да има?

Защо трябва да има толкова разновидности?

За да можеш да си избереш каква любов да изживееш?
За да можеш да си избереш как и колко да те боли?
За да можеш да си избереш какъв вятър да те духа?

Ами избирай..... ако можеш....

Котката...

art by ~Audrey Kawasaki~




















Я какво е донесла котката?!
Крило от птичка,
някога било цяла птичка!

Някога и аз бях цяла,
сега съм само крило
в устата на котката!

Тази мърлява котка,
разкъсала птичето,
облизала се и...
забравила....

четвъртък, 11 юни 2009 г.

Пухеният

Днес гледах това!!!! "Пухеният"

За България режисьорът, редактирал и поставил на българска сцена тази пиеса е Явор Гърдев (t.a.g.), Режисьор: Стайко Мурджев (абсолвент по режисура от класа на проф. Пламен Марков) · Сценография: Момчил Тасев (абсолвент от класа на доц. Мария Диманова)
Превод: Искра Николова
С: Благой Бойчев, Ивайло Драгиев, Иван Калошев, Мира Бояджиева, Милко Йовчев, Ованес Торосян, Павлин Танев, Радина Кърджилова, Теодор Петелов, Явор Бахаров - абсолвенти от класа на проф. Пламен Марков

"ПУХЕНИЯТ" не е разказ за хубавото и лошото. Кой е пухеният? Той е човек три метра висок и направен от пухкави розови възглавници и е този, който разкрива истината за живота на малките деца. Изкушава ги да се самоубият, за да предотврати бъдещите гадости, които ще им се случат.

Макар, че главните действащи лица са двама братя и двама полицаи, в него няма добро ченге и зло ченге срещу западнал престъпник и невинния му брат. Това е история за хора, живеещи с жестокото си минало, за деца, продължаващи да си играят в калта, без правила.
Една грешка поражда друга.
Нелеп експеримент те кара да крещиш!
Да натякваш на света чувството си на отвращение!
Светът не е цветен, той мирише, измъчва те, разкъсва те.
В него има насилие, агресия, извращения и някой трябва рано или късно да разбие илюзиите за вечно щастие. Някой, които да заличи детските надежди, когато бащите педофили идват нощем до леглото. Някой достатъчно пухкав и мил, с чувство за справедливост...като Пухеният или като теб, който няма какво да губи. Той ще разкаже на света за всички мръсотии - ПОДРОБНО - за целия му песимизъм и мизерия; ще се труди денонощно да разбива вяли розови мечти, а с всеки изминал ден ще пише историята на собственото си обречено съществувание.

Когато седиш на сушата и гледаш морето, виждаш една гледка, но влезеш ли във водата, гледката се променя коренно. Затова в този разказ не се усеща отношението на щастливеца към тъмната страна на живота. Напротив, това е територията на дълбоко нагазилите, плуващите в човешко насилие хора - тези, които винаги се движат на ръба на непукизма и избухването, тайните и признанията, живота и смъртта.

А публиката е застинала кротко по местата си, ненацапана, извън вакуумното пространство на случката. Следи с интерес неочакваните обрати. Седи на едно място и си живее модерния живот, сякаш чете криминални разкази, гледа екшън и театрална постановка едновременно. Умело подхвърлян и разиграван, всеки в рамките на залата успява да оправдае лъжата, побоя, убийството на родители, братя... дори екзекуцията. Накрая излиза от залата и остава нелепо обиден от себе си, тотално объркан и подведен. Може би точно каквато е целта на един истински театър?!

петък, 5 юни 2009 г.

Самотни лодки

Морето тихо е, а лодките пусти.
Къде са рибарите?
Защо са изоставили лодките си,
защо са оставили морето само?

Останали са само самотни мрежи,
разкъсвани от гладни чайки.
Риби борещи се за глътка въздух
под жаркото слънце.

И моята лодка празна е,
сама се люшка,
в прегръдките на соленото море.
Зловещи стегнати прегръдки
и безпощадно ярко слънце.

Кратка история на ....



















Ето я! Ето я! Най-накрая е в ръцете ми, толкова очаквана и мечтана. Новата, втора книга на Захари Карабашлиев. Разтворих я още в мига в който приятелката ми Меги от кафе-книжарница Лавандула http://lavandula-kafe-i-knigi.com ми я подаде в ръце. Седнах на столчето и я долепих до гърдите си.... най-после.....
Сега ще си я чета бавничко, като за десерт след обилна вечеря!
Благодаря ти Захари, че те има и че те открих!

понеделник, 1 юни 2009 г.

5:30 сутринта

5:30 часът сутринта е!
Развиделява се!
Тя не спира да мисли за него!
Студено е!
По това време сутрин, винаги е студено.
И студът не може да го прогони от главата й!

Тя седи на прозореца и вдъхва хладния пролетен въздух.
Вятърът нежно гали лицето й.
Всичко се пробужда, а тя още не е заспивала...
Ранобудни хора, вече забързано крачат в хладината,
а чайките грачат, пеят своята песен.
Чували ли сте ги рано сутрин?

А тя не може да заспи!
Скоро ще "става" за работа, а не е заспивала.
За да не сънува, за да не се събужда и кошмарът да се оказва истина.
Няма го!
Отиде си, този път завинаги!
Тя му отвори вратата и го пусна.

Преди го викаше в съня си, а сега не заспива за да не го сънува.
Как не пресъхнаха тези нейни очи, как не пресъхна любовта в сърцето й...