След пожара,
разравям останките,
останките от нашата любов.
Горещи и сиви спомени,
напоени с толкова болка.
Дълго тлеещите корени
на все още живото дърво,
полях със сълзи за да спре
поне него да го боли.
Горещият вятър изгаря
вътрешностите ми,
поема ли дълбоко въздух.
Пепелта оставя филм
върху кожата ми.
И ти пак си там, усещам те,
без да отворя дори очи.
Ти си във въздуха който дишам,
който ме изгаря.
Ти си в пепелта,
полепнала по кожата ми.
Няма коментари:
Публикуване на коментар