четвъртък, 29 август 2013 г.

Добромир Славчев - "Храна за върколаци"

И отново за любов ще си говорим. В нежните си прохладни прегръдки, този септември любовта ще ни обгърне, за да ни покаже новата тъй чакана втора стихосбирка на страшно талантливият с думите Добромир Славчев, с невероятното заглавие "Храна за върколаци"! Харесва ми още от самото заглавие.

Представянето е в рамките на 21 Международен кинофестивал „Любовта е лудост“ и ще се състои на 03.09.2013 г. от 19.00 часа в Кафе книжарница „Сиела“ във ФКЦ – Варна.
Моля заповядайте!





















***
Откачам май, а може би съм луд,
в душата ми се вихрят пепелаци.
Да бях умрял поне във твоя скут,
а не да съм храна за върколаци.
И тракаща на сухо воденица,
сърцето ми е със изпита кръв,
над мен се мержелее там зездица
и сякаш че e пъпната ми връв.
И мисля си – ако я отрежа,
дали ще мога пак да се родя,
и от плацентата на любовната ти мрежа
„Обичам те!“ вместо родилен вик
към теб да изкрещя

***
Всичко в онзи миг се обезсмисля,
любовта когато е далече.
В заревото сам на свойте мисли,
разбираш после колко си обречен.
Каквото и в живота да разделяш,
ти заедно със него се смаляваш.
Единствено щом щастие споделяш,
разделиш ли го надве – го удвояваш!

***
Любовта ти така ме дамгоса,
че белегът още личи.
Душата ми ти омагьоса
с горящи и топли очи.
Косите ти по мен водопади,
сънувам ги в нощи и дни,
а в душата ми трещят канонади
от взривени слънца и луни.
И обичам те толкова силно,
побъркваш ме, правиш ме див
и чувствата напират обилно...
Готови за големия взрив.

***
Въздишка ли е туй, или
какво ме в тялото пробожда?
Любовни някакви игли
щом мисъл ме по теб спохожда.
Сънувам погледа ти свеж,
а ти, застанала по блуза,
и целият покрит във скреж,
треперя аз пред свойта муза.
И омотан във своя стих,
ще кажеш, че с въже ме стяга
а в любовта към теб открих...
на шията ми най-приляга.

понеделник, 26 август 2013 г.

Докосни ме

art by ~ Luis Royo ~




















Докосни ме,
с устни меки и добри,
остави ме по теб да се разлея, в миг от вечността да станем аз и ти.
Докосни ме,
тихо в теб ме приюти,
с очите сини душата ми към своята нежно прикови.
Докосни ме,
нека Луната белокаменна над нас да бди,
какво там ще се случи на нея остави.
Докосни ме,
и нека между нас няма ледени стени,
а само страст, която в сърцата да гори.
Докосни ме,
с огнените си лъчи,
но не ме изпепелявай, не искам отново да ме боли.
Докосни ме,
носи ме леко, както морските вълни,
остави ме да те омагьосам и отведа в приказни страни.
Докосни ме,
рисувай по кожата ми с пръсти и бои,
в цветове най-различни цялата ме потопи.
Докосни ме,
усмивката ми от дълбините страшни извади,
моят каменен кръст в нощта бъди,
не ме предавай, а спаси ме и с мене остани...

(посветено на един много специален човек)

събота, 17 август 2013 г.

Легендата за Дедал и Икар



















Дедал в древногръцката митология бил известен архитект, художник, скулптор и копнеел за своята свобода и ден и нощ работел, за да се върне в Атина.
Един ден повикал сина си Икар в работилницата си и му показал последната си творба, последното си изобретение: два чифта големи крила, като на птица.
- Виждаш ли ги? - му казал той. - Те ще ни върнат в отечеството.
Донесъл му единия чифт и докато го прикрепвал към раменете му с восък, го научил как да си служи с крилата.
- Да се издигаш с вятъра и да се спускаш с вятъра, като птиците - му казал той. - И да не летиш много нависоко, да не би слънцето да стопи восъка, нито много ниско, да не би пяната на морето да измокри крилата. Да летиш спокойно и равномерно, като дива патица. Тръгни сега и помни думите ми! Аз ида след тебе.
Бързо и пъргаво литнал Икар и се вдигнал високо в небето.
- Станахме птици! - извикал той на баща си, който го следвал по-бавно. - Можем да правим каквото си искаме.
- Спокойно и равномерно! - съветвал старецът.
Но Икар само се смеел. Забавлявайки се, той се издигал и спускал във въздуха и викал:
- Я виж как се развълнува и разпени морето. Завижда на крилата ни!
Той слязъл ниско до вълните и после, като светкавица се стрелнал със смях във висините.
- Светът е наш! - извикал той на баща си.
Но Дедал неспокоен го следял непрестанно с поглед.
Внезапно се чул гласът му:
- Икаре, върни се назад!
Бащата видял, че синът му се изкачва като орел към слънцето, и го обзел страх. С разтуптяно сърце и скрита гордост Дедал гледал как Икар се катери нагоре, но сърцето му се свило от страшно предчувствие.
- Какво безумие! – си мислел той.
Икар едва се виждал, бил като малка черна точица, отиваща все към слънцето. Внезапно започнал да се снижава и да се уголемява пред бащините очи.
Ставал все по-голям и по-голям…
И Дедал надал сърцераздирателен вик.
Синът му падал! Крилете били вече безполезни!
Икар паднал във вълните, които за миг го покрили. Дълго летял Дедал, но не откривал тялото на сина си. Най-после океанидите, морските нимфи, се смилили над нещастния баща и изнесли тялото на Икар от морските дълбини. Поставили го върху една вълна.
Дедал прегърнал тялото на сина си и го изнесъл на сушата. Погребал чедото си до морето, за да го приспиват и люлеят морските вълни.
Последното си творение хвърлил в дълбините. Оттогава никой не го видял повече.

неделя, 4 август 2013 г.

The Laughing Heart - Charles Bukowski

Заслушайте се...



"your life is your life
don’t let it be clubbed into dank submission.
be on the watch.
there are ways out.
there is a light somewhere.
it may not be much light but
it beats the darkness.
be on the watch.
the gods will offer you chances.
know them.
take them.
you can’t beat death but
you can beat death in life, sometimes.
and the more often you learn to do it,
the more light there will be.
your life is your life.
know it while you have it.
you are marvelous
the gods wait to delight
in you."