неделя, 29 април 2012 г.

Домашна лимон-ада-ада и "дим да ме няма"

Бързо, лесно и просто чудесно за пролетно-летния сезон. Освежаващо?!
Да и още как...

Докато слънцето ме огрява и заслепява очите ми проправяйки си път през лъскавите светлозелени листа на липите пред нас, аз решавам, че ми се пие нещо свежо, домашно и мързеливо. Вземам еднолитрова стъклена кана и наливам студена вода (може газирана или спрайт)
Буркан с домашен мед е следващото нещо, което ми е необходимо, прибавям 2-ве пълни лъжъци, нека е сладко!












От хладилника изкачат 2-ва лимона ( а защо не и грейпфрут?!) и се включват в започналата игра. Изтисквам сока на единия, ако не ми е достатъчно кисело, ще сложа и втория. Вие решете как ще ви е най-приятно за вашия вкус. Аз може би ще сложа лимон и половина на 2-те лъжици мед.


Разбърквам хубаво, докато се разтвори меда и междувременно слагам  парченца от вътрешността на лимона/грейпфрута, които да попаднат в чашата при сипване и да придадът още по-приятен наситен тръпчиво-кисел вкус в устата. Няколко листа мента ме гледат от саксийката на терасата, мисля, че искат да се включат. Какво пък, ще опитам и с тях, да видя какъв ще е вкуса. Слагам 4-5 листенца мента.












Мисля, че изглежда добре! Ммм и е страшно приятно сладко-кисело, точно както го харесвам. Последен щрих, 2 пингвинчета лед и сме готови. Ако искаме можем да прибавам и алкохол, получава се страхотен тонизиращ алкохолен коктейл. С малко джин или бял ром, очите ви ще заблестят леко похотливо и красиво. Всичко от тук нататък е по ваш (мой) вкус и желание. Експериментирайте, но и консумирайте умерено :))))

А сега новата песен на Графа идва точно на място:
 "... стягам багажа и дим да ме няма,
изключвам телефона си и дим да ме няма..."

*( снимките са взети от свободното пространство на интернет)

петък, 20 април 2012 г.

Как искам - "Да съм слънчево момиче" - Петя Дубарова


Щом слънцето над облаците олекнали от дъжда, показа се, аз за това прелестно стихотворение си спомних... и нещо в мен усмихна се. В миг прииска ми се на дъгата в отговор да кажа:

Да съм слънчево момиче













В дланите ми каца слънцето червено –
добро и светло, като гълъб ален,
то сгушва се усмихнато във мене
и пулсът ми запява в миг запален.

Аз искам слънце цял живот да имам
и дланите ми винаги да парят;
да нося дъх на слънце негасимо
и буйно да горя, да не догарям.

И хората да гледат мен засмени,
да казват "Тя е слънчево момиче,
във вените й слънчево червени
дъхът на слънцето с кръвта й тича."

Аз искам, щом издъхна уморена,
то – слънцето – със мен да не изстине,
а светло като мойта кръв червена
да блесне над земи и над градини.

Да литне между хората щастливи,
за себе си и мен да им разказва
и аз ще бъда жива, вечно жива,
защото мойто слънце няма да залязва.


Петя Дубарова

четвъртък, 19 април 2012 г.

Захари Карабашлиев с нова книга - "Симетрия"

Захари Карабашлиев












Усмихвам се! В главата ми изкача спомен, колко много се вълнувах, когато за първи път се срещнах и запознах официално с него. Мисля, че минаха вече три години от тогава, но случката си остава все така ярка в съзнанието ми. Видях го отдалече да минава покрай офиса ми, докато тягостно се точеше поредният горещ работен августовски ден. Захвърлих всичко на работа и хукнах през улицата, определено падна голямо тичане докато го настигна, а след това... Топли прегръдки и целувки. Той е един красив човек, сърдечен, обикновено-необикновен. Толкова харизматичен и естествен, с малки дяволчета скрити в погледа му. Такива са и разказите му, с лек нюанс на драма и красива литературна измислица, облечена в сурова реалност.

Симетрия






















Сърцето ми заби лудо веднага, щом видях и прочетох че, любимият ми български писател е издал нова книга - "Симетрия", от кога чакахме... Точно в този миг едно прекрасно вълшебно "врабче" ми се обади по телефона да ми каже, че се намира в книжарница и е видяло книгата, в един глас казахме: "Взимай/м я". Сега нямам търпение да стигне до мен, сигурна съм, че разказите в нея ще ми харесат, защото страшно много ми допада стила на писане на Захари... Книгите му са като любим десерт, който не искате да свършва. Искате да четете още и още... а защо не и още малко.

сряда, 18 април 2012 г.

"Повелителката на подправките"

Завръщам се с едно пикантно предложение: книгата
"Повелителката на подправките" от индийско-американската авторка Читра Дивакаруни























В ръцете ми попадна една уханна и много интересна книга. Наситена със сетивност, с чувственост и много мистика. Един свят, който малко от нас познават и точно затова се появява и авторката за да ни въведе в него. В тайните, във вкусовете, в отдадеността... в лечебните сили на подправките от далечния Изток. Една мистична, обвита в облак от аромат на кориандър и шафран, на канела и зърна черен пипер история. История за избора, за изкушенията, на които ни подлага живота без да очакваме, мислейки си, че можем да им устоим... Гмуркам се в един интересен и различен, осеян с много аромати и усещания свят. Ако искате може да ме последвате в това пътешествие.
Приятно четене.