събота, 31 януари 2009 г.

море

Как искам морето пак да ни шепти,
над нас луната само да остане.
И в предръдката ти нежна да потъна,
никога назад да не се върна.

Но морето само мое е ,
пазя го за теб сега,
поя го със сълзите свои
да не пресъхне от тъга....

Начало

Затворен кръг, въртиш се в него
и мислите си опитваш да подредиш.
Къде отиваш, а как ще се върнеш
и какво губиш, дали ще оцениш.

Но път обратен няма,
само начало ново в края седи.
Дали всичко е измама,
добре ролята си обмисли.

Ще тръгнеш ли с новото начало
сам избираш, запомни
или всичко е забравеното старо,
душата си повече недей мъчи.

петък, 30 януари 2009 г.

Тя

От тук до края
има само няколко дни,
много трудно ти беше
да отвориш очи.
Да вдигнеш от пода нозе,
да плеснеш отново с ръце.

Желание старо
нека се сбъдне,
малко преди да си тръгне.
Света искаш да спреш,
ръка на смъртта да не подадеш.

Колко бързо трябва да бягаш,
тя да не те настигне,
да не затвориш очи,
преди да прогледнеш уви.

Близо е, усещаш я нали,
тук на прага до тебе стои,
знаеш за секунди ще те промени.
Последни думи за спомен кажи
с чиста душа по пътя си върви.

Път

Всичко за мен и нищо от това,
тъмна стая, празна ваза
с мътна вода.

Сухи цветя,
някога вдъхвали любов,
сега само тъжен спомен
на прага на празника нов.

Всички срещу теб
и никой зад,
вървиш сам
и търсиш някой познат.

Улици пусти,
като живота ти май,
когато всичко свърши
ще бъде рай.

четвъртък, 29 януари 2009 г.

* * *

Дъхът секва, в стомаха пърхат
милиони нетърпеливи пеперуди.

Нещо става когато си наблизо,
политам в необятни висини.

Любовта цъфти, разлиства се
като чакана топла пролет.

Сякаш в сън дълго търсен съм
бледи призраци прокрадват се.

Сам дяволът при мен се яви
чрез теб с окови сърцето ми да улови.

Прожектор

И ето я седи там, с напудрено лице,
готова да покаже смелото си сърце.
Прожектора щом светне, ръце ще подаде
на сцената голяма, душата си да продаде.

И публиката пак да пляска, да вика все Оле
розите пръстите да бучат, сълзи да капят
по крехките нозе.

Силна ли е, слаба ли?
Кой ще разбере,
макиажа щом сложи и усмивка две.
Но аз знам, знам още от дете,
да крие себе си под прожектор мечтае,
мечтае си поне...

Няма я

Къде отиде? Къде се скри?
Избяга без да попита, дали много ще боли!
Ти ли я прогони, ти ли я прогори?
И аз ли виновна бях в тоз огън да си и ти?

Няма я, погледнах в сърцето ти без искри,
отишла си е ленива, отишла си е уви!
Но аз стоя си там, мен не можеш ме изтри
в онзи ъгъл в който сам ме настани!

И тръгваме отново, с вдигнати глави,
но сърцата знам силно ги боли,
а моето никога не ще прости!

LLagas de amor (F.Lorca)

Esta luz, este fuego que devora.
Este paisaje gris que me rodea.
Este dolor por una sola idea.
Esta angustia de cielo, mundo y hora.

Este llanto de sangre que decora
lira sin pulso ya, lubrica tea.
Este peso del mar que me golpea.
Este alacran que por mi pecho mora.

Son guiranalda de amor, cama de herido,
donde sin sueno, sueno tu presencia
entre las ruinas de mi pecho hundido.

Y aunque busco la cumbre de prudencia
me da tu corazon valle tendido
con cicuta y pasion de amarga ciencia.

Измамно

Удавих се в тихите води,
на твоите нежни сини очи.
Потънах дълбоко в тях
и ти не ме спаси.

Колко измамно спокойни бяха те,
сини, чисти, като на малко дете.
Оглеждах се в тях,
с усмивка на лице
и дадох ти аз душата си
и глупавото си сърце.

Вълната, кога удари не разбрах
и заля малкото объркано хлапе.
Пуст е брега сега без теб и мен,
самотно вятърът шепти
и носи капки вода от моите сълзи.
Със сол залива раните от миналите дни
и пита, щастливи ли сме днес аз и ти?

A

Удари бичът на лъжата и
лъжата уж тъй малка,
оказа се истина голяма.
В Ангелът земен,
всели се Дявол далечен.

Протегна той ръка за сбогом
и изтръгна моето влюбено сърце.
Дали със себе си ще го вземе?
О, не! Оставя го, самотно,
стенещо като малко дете!

Нека изстине то сега поне!

Но огънят в него, гори и сега.
Тупти то с надежда и молитва една.
Върни го ти, в таз изгубена душа,
вдъхни любов, спаси я от пещта и
Човек бъди, не ангел с дяволска душа!