И ето я седи там, с напудрено лице,
готова да покаже смелото си сърце.
Прожектора щом светне, ръце ще подаде
на сцената голяма, душата си да продаде.
И публиката пак да пляска, да вика все Оле
розите пръстите да бучат, сълзи да капят
по крехките нозе.
Силна ли е, слаба ли?
Кой ще разбере,
макиажа щом сложи и усмивка две.
Но аз знам, знам още от дете,
да крие себе си под прожектор мечтае,
мечтае си поне...
Няма коментари:
Публикуване на коментар