четвъртък, 29 януари 2009 г.

Измамно

Удавих се в тихите води,
на твоите нежни сини очи.
Потънах дълбоко в тях
и ти не ме спаси.

Колко измамно спокойни бяха те,
сини, чисти, като на малко дете.
Оглеждах се в тях,
с усмивка на лице
и дадох ти аз душата си
и глупавото си сърце.

Вълната, кога удари не разбрах
и заля малкото объркано хлапе.
Пуст е брега сега без теб и мен,
самотно вятърът шепти
и носи капки вода от моите сълзи.
Със сол залива раните от миналите дни
и пита, щастливи ли сме днес аз и ти?

Няма коментари:

Публикуване на коментар