четвъртък, 29 януари 2009 г.

A

Удари бичът на лъжата и
лъжата уж тъй малка,
оказа се истина голяма.
В Ангелът земен,
всели се Дявол далечен.

Протегна той ръка за сбогом
и изтръгна моето влюбено сърце.
Дали със себе си ще го вземе?
О, не! Оставя го, самотно,
стенещо като малко дете!

Нека изстине то сега поне!

Но огънят в него, гори и сега.
Тупти то с надежда и молитва една.
Върни го ти, в таз изгубена душа,
вдъхни любов, спаси я от пещта и
Човек бъди, не ангел с дяволска душа!

Няма коментари:

Публикуване на коментар