вторник, 26 юли 2011 г.

Animation film "Doors" by Nikita Liskov

Късометражно филмче, част от Пътуващото филмово общество "Далi Буде" от Украйна.



CineMotion 2010 - Екипът на Дали Буде, се придвижва на автостоп и отсяда при приятели от социалната мрежа „Каучсърфинг”, като по пътя показва любимите си съвременни украински филми. Селекцията, която имаме възможността да видим, включва късометражни, анимационни и документални филми на украински режисьори, спечелили награди на международни фестивали, както и на по-малко известни, но талантливи автори.
Следва CineMotion 2011
/инфо by свободното простраство на интернет ;)/

събота, 23 юли 2011 г.

Be...

















заради цветните букви,
заради хубавото синьо,
заради балона,
на който ми се иска да се кача,
заради сладките рибки,
заради свободните чайки,
заради къдравите облаци,
и заради тази дума ...
която понякога май не я разбирам.

I want to be!

петък, 15 юли 2011 г.

вторник, 12 юли 2011 г.

събота, 9 юли 2011 г.

Летящите фенери и фъфлещият

Шара бягаше по плажа като подивяла и пръскаше всички насядали с пясък.
Смееха й се! Бягаше, защото имаше кой да я гони
и да се закача с нея! Радваше се!
А вечерта сред тъмнината, звездите и леката музика, малка група приятели видяха няколко летящи фенера да минават покрай тях и ефирно да се издигат нагоре към небето поемайки в незнайна посока.













/"Самите фенери са на принципа на въздушния балон, направени са от оризова хартия, която е негоряща, също така има телен обръч и към него се прикрепя бавногоряща восъчна плочка. Историята им тръгва от далечен Китай. Фенерите горят около 15-ина минутии и в зависимост от въздушните течения, могат да достигнат 500-600м и да се отклонят до 10-15км."- Валентина Савова/

Бяха се отправили към Аквариума на Казиното, да видят малкият Немо и приятелите му.
По пътя си срещнаха леко залитащ чужденец, който ги помоли да го опътят към хостела му. Леко се бе позагубил. Беше доста пиян младеж, фъфлещ, леко чорлав, брадясал, но по странен начин симпатичен. Оказа се поляк, който им разказа как пътува с приятелите си главно на стоп, по света от вече няколко месеца. Те го разпитаха от къде са започнали и през къде са минали докато стигнат България.
Той с доста развален английски се опита да разкаже, че сега идват от Индия и Непал! Много му харесало там, особено в Непал!
Бил възхитен, от природата, от хората, но не и от храната.
А всъщност, ентусиастите тръгнали от Полша на автостоп до където могат, минали през Казакстан, пътували с каквото намерят. После се отправили към Южна Азия.
След България щели да минат през Румъния и после у дома в Полша! Там завършва голямото им пътешествие. Питаха го къде са приятелите му и защо е сам навън.
Разказа, че много искал да види морето и излязъл, а приятелите му били останали в хостела да си почиват.
Някъде близо около хостела го оставиха, вече можеше да се оправи и сам.
Благодари им, стаснаха си ръцете и всеки пое по своя си незнаен път... Към дома!

петък, 8 юли 2011 г.

От 'любов' към ближния



Зад гърба си, подминавайки чу някой да пита с бесен глас:
- Къде е 'черепа'?
Тя се обърна, видя две момчета в тъмния ъгъл на малката уличка да спорят.
- Къде е 'черепа' мамка му? Казвай, казвай, мамка ти!
Крещеше едно слабичко на вид момче, докато в ръката си държеше дървен прът.
- Не знам, не знам, не знам! Казвам ти не знам!
С вече треперещ глас му крещеше другото.
След малко се чу един оглушителен удар между дърво и ламарина, и след него втори - едно силно туп, суркане на крака и вик....
Бясното кльощаво момче, удряше другия с пръта и псуваше.
Група младежи минаха покрай тях... И на никой не му пукаше...
Второто момче вече беше на земята и кървеше, опитвайки се да стане.
Тя изтръпна! Стомахът й се сви! Не беше като по филмите.
Този път беше на истина...

Същата вечер под прозореца на капандурата,
се запозна с човек, който й разказа за мъжа,
когото беше убил!
- Беше непредумишлено! Така де, без да искам!
Бяхме в дискотека, той ме закачи, аз се ядосах и го ударих, един път... После го ударих още веднъж...
- Аз съм бивш боксьор! Така де, тренирах бокс доста време!
Тя нищо не каза, усещаше само, че ръцете й започват да треперят...
Размърда се на канапето и седна върху тях, за да спре неприятното усещане.
Мълчанието леко почваше да натежава, след още минута той каза:
- Така... той умря! Крих се! Живях 10-се години в Гърция,
с фалшиви документи.
Обаче после ме хванаха! Лежах 8-сем години!
Какво да кажеш в такъв момент... Тя се замисли и прошепна:
- Какво ли е станало с момчето от тази нощ...?

Прибирайки се сама в късните часове на нощта, крачеше забързано по една от главните улици и все пак се озърташе неспокойно.
Някакви мъже и предлагаха провиквайки се от кола - секс и други 'екстри'.
Разминавайки се с неприятен човек на средна възраст, изпаднал и вероятно пиян, й сподели колко е самотен и как тя би го ощастливила...
- Хайде само малко! Много си сладка! - изфъфли мазно.
Подмина го без да го гледа, със сърце слязло вече в петите...
Какво ли щеше да срещне още по пътя преди дома?
Отключи входната врата по-бързо от всякога, заключи след себе си и седна на стълбите в тъмнината.
Прошепна си тихичко: Вече си в безопасност,
в безопасност, у дома!!!

сряда, 6 юли 2011 г.

Фейс...



Избърши се! Да ти дам ли кърпичка? Омазал си се нещо...
Имаш една висяща проточваща се лъжа под носа.
Избърши я моля те, да не я гледам как ще капне.
Не, не сядай тук! Ей, що ми стрОши розафките очила?
През тях изглеждаше доста по-добре.
Блузата ти е скъсана, знаеш ли? Има няколко дупки на гърба. Мишоци са те гризали май, а? Хахаха!
Поне да ти беше направила кафе, виж се само на какво приличаш!!!
Какво измърмори, не чух? А гладен си казваш.
Съжалявам, имам само храна за кучета и отрова за хлебарки.
Не мога да оставя Макс гладен знаеш, така че...
в шкафа под мивката, до препаратите за почистване на тоалетна.
Обслужи се, моля!

Иронична ли съм била?! Гадна?!
А! Няма такова нещо, как, моля те!
Мислиш ли, че наистина се държа зле?!
О, това толкова ме натъжава!
Милия той...
Виж само как ми се сбръчка челото, а миглите ми,
пърхат като полудели пеперуди.
Сега, всичките ти зъби /все още/ са на място,
очите ти не са станали по-сини от колкото са...
Кафяви ли били?! Може! Ама са малко по-лъжливи, да?!
И носът ти не кърви, докато се превиваш от болка в ребрата.
Значи, мисля всичко е наред, нали? Ти не мислиш ли така?
Не се страхуваш от мен, надявам се! Аз съм толкова безобидна...
Макс и отровата за хлебарки, ще се погрижат,
да се чувстваш малко по-(не)комфортно в следващите дни!

Це-лу-ва-м те! - все пак, казаха било празник на целувката!
Айде ти постой, нас Маргарита ни чака долу на плажа.
И без лоши чувства, нали така!