Летящите фенери и фъфлещият

Шара бягаше по плажа като подивяла и пръскаше всички насядали с пясък.
Смееха й се! Бягаше, защото имаше кой да я гони
и да се закача с нея! Радваше се!
А вечерта сред тъмнината, звездите и леката музика, малка група приятели видяха няколко летящи фенера да минават покрай тях и ефирно да се издигат нагоре към небето поемайки в незнайна посока.

/"Самите фенери са на принципа на въздушния балон, направени са от оризова хартия, която е негоряща, също така има телен обръч и към него се прикрепя бавногоряща восъчна плочка. Историята им тръгва от далечен Китай. Фенерите горят около 15-ина минутии и в зависимост от въздушните течения, могат да достигнат 500-600м и да се отклонят до 10-15км."- Валентина Савова/

Бяха се отправили към Аквариума на Казиното, да видят малкият Немо и приятелите му.
По пътя си срещнаха леко залитащ чужденец, който ги помоли да го опътят към хостела му. Леко се бе позагубил. Беше доста пиян младеж, фъфлещ, леко чорлав, брадясал, но по странен начин симпатичен. Оказа се поляк, който им разказа как пътува с приятелите си главно на стоп, по света от вече няколко месеца. Те го разпитаха от къде са започнали и през къде са минали докато стигнат България.
Той с доста развален английски се опита да разкаже, че сега идват от Индия и Непал! Много му харесало там, особено в Непал!
Бил възхитен, от природата, от хората, но не и от храната.
А всъщност, ентусиастите тръгнали от Полша на автостоп до където могат, минали през Казакстан, пътували с каквото намерят. После се отправили към Южна Азия.
След България щели да минат през Румъния и после у дома в Полша! Там завършва голямото им пътешествие. Питаха го къде са приятелите му и защо е сам навън.
Разказа, че много искал да види морето и излязъл, а приятелите му били останали в хостела да си почиват.
Някъде близо около хостела го оставиха, вече можеше да се оправи и сам.
Благодари им, стаснаха си ръцете и всеки пое по своя си незнаен път... Към дома!