понеделник, 23 март 2009 г.

цитат от "Новолуние"

Много силно!

" Преди да се появиш ти,
животът ми беше като безлунна нощ.
Много тъмна, но все пак имаше звезди -
точки светлина и разум....

И тогава ти пресече небосклона ми - 
като метеор.
Изведнъж всичко се подпали,
имаше живот, имаше красота.
Когато си отиде,
когато метеорът падна зад хоризонта,
всичко отново стана черно.

Нищо не се беше променило,
но очите ми бяха заслепени от светлината.
Вече не виждах звездите.
И вече нищо нямаше значение..."

петък, 6 март 2009 г.

"Кошмар"

Сякаш вълци разкъсват тялото ми
и пръсти и нокти забивам в пръстта.
В нощта черна и призрачна,
нещо дебне да ми изпие кръвта.

Шумът на дърветата чувам
и очи отварям май,
но не мога да мръдна,
в тъмното сама ли съм
и това дали е край?

Студът ме сковава,
но раните усещам,
пропити с отрова и
страха в мене отново срещам.

Искам да тичам, далеч да избягам,
ала краката немърдат
и в капана аз оставам.

Като ранено животно
стена от болка, но и какво ми остава?
Да пълзя по земята
с ръце окървавени,
отровата тече вече по моите вени.

"Ад"

Няма ден и няма нощ,
всичко слива се в едно.
Будна сънувам и спяща ходя
от теб да избягам дяволе не мога.

Виновна ли съм,
душата ми не ми принаглежи,
открадната, разпъната като на кръст
в твоите нозе безпомощно лежи.

Задушавам се и за миг
опитвам да крещя,
оковите тежки искам да мога да сваля.

В Дантевият Ад намирам се сега,
бягам но не виждам ни една врата.
Пламъци и зловещи лица
преследват ме и дърпат ме
отново към пещта.

"Като в бездна"

Любовта ми е дамата с косата.
Посича ме на две
и оставя ме сама във тишината.

Глуха, празна тишина...

Без теб сляпа ще остана,
да се скитам,загубена и без надежда.
Тази тъмна и пуста пътека,
към смъртта само ме отвежда.

Бездната дълбока е
и гласа ти вече аз не чувам,
по него да се водя
и от страшното да изплувам.

Тук ли ще остана,
при страхове и писъци заключена?
Сините очи отново ли ще останат,
да ме гледат безпомощно измъчена?

Ръката си подай ми,
измъкни ме от дълбокото,
да плувам не умея,
но и да потъна завинаги не смея...

неделя, 1 март 2009 г.

Фламенко


Фламенко
Испанската танцьорка, фламенко певецът или тореадорът - творят. Те създават своеобразно изкуство, което се ражда заедно с тях и залязва заедно с тях и не може да бъде имитирано от никого.” – това са думи на Федерико Гарсия Лорка, които много точно отразяват същността на фламенкото. То е в кръвта на изпълнителя, като магическата дума дуенде.
Според Лорка „Дуендето е сила, а не поведение, то е борба, а не понятие......... То не е въпрос на умение, а на истинска, жива форма, на кръв, на древна култура, на създаващо действие.”
За да танцуваш фламенко, трябва да усетиш ритъма на неговия пулс и инстинктивно да го свържеш с ритъма на сърцето си.Има една фраза, която гласи: „Когато се научиш да го танцуваш, трябва да се научиш също и как да забравиш наученото.”. Танцьорът трябва да игнорира наученото и да разчита на мъдростта на вековната традиция, която тече във вените му. Вслушвайки се в сърцето и кръвта си в него ще се отприщи една загадъчна сила, с която най-дълбинните му чувства, ще се извисят като духове и ще обладаят публиката.
Фламенко е народното изкуство на Испания, всъщност то е цяла култура. Исторически фламенкото винаги е било музикален отдушник на бедните и подтиснатите. Неговата традиция се предава от уста на уста. Всеки изпълнител е свободен да прави свои вариации върху тази основа. Фламенко е тристранно изкуство, което включва пеене, танцуване и свирене на китара едновременно, както и допълнителни средства за подсилване на ритъма (кастанети и др.), които пък сами по себе си се считат за отделна форма на изкуство. Има стотици видове фламенко, които имат различни имена като seguiriyas, soleares, alegrias, malaguenas, fandangos, zapateado, rondena и др. Всеки от тях има собствена мелодия, ритъм и хармонична структура, както и характерно настроение.
Изглежда че това, което в последствие е било наречено фламенко е съществувало още през 16-ти век. Песента фламенко (или както още е известна - cante) включва синтез от поне четири култури: циганска, арабска, еврейска и испанска (на коренното население на Андалусия). Първите три се обединили при преследването, което последвало изгонването на арабите през 1492. Фламенкото вероятно е било създадено чрез сливането на cante на испанските цигани с туземската фолк музика. Акомпаниментът на китара се появява по-късно, въпреки че е отбелязан от пътешествениците още през 18 век. Андалусийските фолк песни в миналото били акомпанирани от различни инструменти включително бандура, виола и тамбура, но сега китарата започва да доминира.
Фламенко става публично изкуство през втората половина на 19 век когато започва да се изпълнява в заведенията. Първото такова място е в Севиля през 1842 година, но то не привлякло почти никакво внимание. Обаче през 1860 година подобни заведения се появяват из цяла Испания, дори в Мадрид. Така хора от всички класи гледали изпълненията. Тогава фламенко-групите се състояли от един или двама певци, три или четири жени и двама мъже танцьори и акомпанимент от две китари. Втората половина на 19 век била зрялата възраст на фламенкото. По това време изпълненията на китара станали невероятно популярни. Тогавашните добри китаристи трябвало да знаят как да акомпанират на много различни видове песни и танци, и да могат да следят стиловете на различните певци. С течение на времето, докато певецът си останал водещата фигура, китаристът престанал да бъде само помощник. Имало голямо търсене на добри китаристи, състезанието помежду им било яростно. В своята надпревара китаристите въвели нови техники, които понякога били доста странни, като например свирене с ръкавица на едната ръка или с китарата държана над главата. Но заведенията поощрявали само изящните китаристи, един от които е Ramon Montoya (1880-1949), който се смята за основател на модерния стил фламенко със соло китара.
Великите дни на заведенията за фламенко преминали и до края на века те направо изчезнали. Годините до 1936-та са времето на театралното представяне на фламенкото с тогавашните “Opera Flamenca” и “Flamenco Ballet”. Вкусът на обществото се изменил към по-нежните гласове, като този на Antonio Chacon, и по-леките стилове. Това е времето на най-великите певци на фламенко - Chacon, Torre и др, както и на истинските китаристи - Javier Molina, Ramon Montoya, Manolo de Huelva и Perico del Lunar.
Втората световна война и последвалата гражданска война в Испания направили четиридесетте години на 20 век неблагоприятни за изпълнителите на фламенко, с малко възможности за платени изяви, освен в Америка. През 50-те интересът към фламенко отново се появява с възможности за някои по-сериозни изяви. Фестивалите в Кордоба, Херес и Малага в края на 50-те стимулирали обществения интерес и окуражили новото поколение артисти.

Китара

Може да се каже, че модерната фламенко китара е пръв братовчед на класическата китара. И двете имат еднакъв произход и се произвеждат ръчно по един и същи метод. Все пак фламенко китарата определено има различен звук и собствен стил за свирене, които се постигат чрез използването на различен вид дървен материал за изработка на тялото и различните размери и пропорции. Класическата китара обикновено се прави от палисандрово дърво, а горната й част е от кедър или смърч. Традицлионната фламенко китара е изцяло направена от кипарис и по принцип има по-лека конструкция, което пък й дава по-лек звук. Смята се, че фламенко китарата е изобретена от Antonio de Torres през 50-те години на 19 век. Основните й характеристики, описани от Torres през 1867, са 6-те струни, настройвани чрез дървени ключове и малко по-малкото тяло от това на класическата китара, както и използването на испански кипарис за задната част и страните на китарата. Те са от много тънко дърво, което е причина за характерния звук на фламенко китарите. Вътрешната конструкция е по-проста от тази на класическия модел. Струните са по-близко за по-бързо свирене, а грифа е по-тесен. Смята се, че повечето характеристики на фламенко китарите са били породени от нуздата инструмента да бъде колкото се може по-евтин. Има нещо вярно в това: китаристите по принцип не са били особено богати. В последно време фламенко китарите претърпяват известни модификации - вече имат по-големи размери, а по-често се използва клен отколкото кипарис.

Вятърна мелница


Това е най - старата работеща вятърна мелница в България.Тя се намира в село Белинци.


Вятърът носи голямо количество енергия. Ако открием начин да я използваме, цялата ни необходима ектроенергия би могла да се получи само с малка част от наличната енергия на вятъра. Проблемът е, че все още не сме открили как да впрегнем в работа тази енергия.
Водата и вятърът си приличат много като източници на енергия.Както и водата,вятърът е евтин, чист , възстановяващ се източник на енергия и го има в изобилие. Най-голямата трудност е,че на него не може да се разчита като постоянен източник.Малко са местата по света, където вятърът е постоянен и с достатъчно голяма скорост.
Хората са използвали вятърна енергия от незапомнени времена. Не е известно кой за пръв път е поставил платно на лодката си, но това като че ли е най-старият начин за използване на енергията на вятъра. Платната са просто средство за оползотворяване на тази енергия. В продължение на хилядолетия те са били главно средство за задвижване на сухопътни превозни средства с платна, но са завършили с неуспех.
Първите известни вятърни мелници са построени в Персия около 6 век в местност, която се намира между днешните Афганистан и Иран. В тях за пръв път се използват платна за задвижване на сухоземни механизми. Скоро след това вятърните мелници започват да се строят по целия свят.
От 12 до началото на 19 век вятърните механизми са важен източник на енергия в Европа. Тяхното значение намалява едва с пояната на парната машина през 19 век. Със създаването и развитието на двигателите с вътрешно горене и разпространението на електрическата енергия през 19 век вятърните двигатели изчезват почти напълно. Напоследък обаче сме свидетели на възраждащ се интерес към тях. Сега хората гледат на вятърната енергия като възможен нов източник за получаване на електричество.
Вятърните двигатели са имали най-разнообразно приложение. Със създадената от тях енергия са млени зърно, рязали са дърва, изпомпвали са вода, пресовали са маслодайни семена, натрошавали са захарна тръстика, полирали са камък, произвеждали са хартия и какво ли не още.
Първите европейски вятърни мелници са много малки. Постройката наподобява кутия, на която са закрепени крилата, а във вътрешноста й са разположени воденични камъни и машините. Те се наричат стълбови, защото са конструирани на един централен стълб. Така цялата мелница може да се върти по посока на вятъра.
В началото на 14 век във Франция започват да строят мелници, които вече са истински сгради с подвижен покрив като похлупак. Върти се само похлупакът, а не цялата сграда. Ветрилата са свързани с похлупака и се обръщат срещу вятъра. Това дава възможност да се строят по-големи и по-мощни мелници. Те се наричат кулообразни.
Крилата на първите мелници са от корабно платно. По-късно започват да опъват платното върху дървената рамка. Понякога крилата се изработвали изцяло от дърво, понякога са имали подвижни дървени секции. Доскоро почти във всяка ферма в САЩ вятърните двигатели са използвани за изпомпване на вода от дълбоки кладенци, за мелене на зърно и други дейности. Обикновено са конструирани с много на брой малки метални ветрила. Съвременните вятърни турбини, с които енергията на вятъра се превръща в електрическа, също могат да са с крила, наречени лопатки, които се изработват от метал, пластмаса или други нови материали.
Най-разпространеният вид вятърни мелници в Европа е с четири крила. Някои съвременни модели вятърни турбини имат само две тесни крила, почти като самолетни перки. В Португалия, на средиземноморските острови и в Турция се срещат много стар вид вятърни мелници с кливери , чийто брой достига 12. Вятърните помпи във фермите в САЩ и Австралия имат по 20 и повече лопатки.
Има няколко проблема при използването на вятърната енергия. Тя може да се използва само докато духа вятър. Във ветровити дни всичко е наред, но не така стои въпроса при тихо време. Вятърните двигатели са двърде неефективни. Заемат голямо пространство, а произвеждат относително малко количество енергия. Затова през последните 150 години те постепенно са измесени от други, по-надеждни енергийни източници. Все по-рядко се срещат вятърни мелници с голямо стопанско значение. Сега вятърните двигатели се използват масово само за водни помпи, които осигуряват евтин начин за изпомпване на вода от кладенци за водопой на стадата добитък или за напояване на земеделски площи.
Напоследък са създадени нови видове машини, които използват енергията на вятъра за производство на електричество. Вятърните турбини са съвременни машини, с които вятърната енергия се превръща в годно за потребление електричество. Превръщането на вятърната енергия в електричество не е проблем. Трудно е да се съхрани произведеното електричство, за да може да се използва в безветрени дни.
Учените търсят нови начини за впрягане на вятърната енергия в работа. Някои смятът, че решението се крие в създаването на по-големи, по-съвършени и по-ефективни вятърни нурбини.Някои учени се стремят да намерят решение за използване на енергията на вълните. Сега се изпитват нови видове вълнови генератори за превръщане на енергията на океанските вълни в електричество. Може би скоро вятърът отново ще стане важен източник на енергия.