петък, 6 март 2009 г.

"Като в бездна"

Любовта ми е дамата с косата.
Посича ме на две
и оставя ме сама във тишината.

Глуха, празна тишина...

Без теб сляпа ще остана,
да се скитам,загубена и без надежда.
Тази тъмна и пуста пътека,
към смъртта само ме отвежда.

Бездната дълбока е
и гласа ти вече аз не чувам,
по него да се водя
и от страшното да изплувам.

Тук ли ще остана,
при страхове и писъци заключена?
Сините очи отново ли ще останат,
да ме гледат безпомощно измъчена?

Ръката си подай ми,
измъкни ме от дълбокото,
да плувам не умея,
но и да потъна завинаги не смея...

Няма коментари:

Публикуване на коментар