петък, 6 март 2009 г.

"Кошмар"

Сякаш вълци разкъсват тялото ми
и пръсти и нокти забивам в пръстта.
В нощта черна и призрачна,
нещо дебне да ми изпие кръвта.

Шумът на дърветата чувам
и очи отварям май,
но не мога да мръдна,
в тъмното сама ли съм
и това дали е край?

Студът ме сковава,
но раните усещам,
пропити с отрова и
страха в мене отново срещам.

Искам да тичам, далеч да избягам,
ала краката немърдат
и в капана аз оставам.

Като ранено животно
стена от болка, но и какво ми остава?
Да пълзя по земята
с ръце окървавени,
отровата тече вече по моите вени.

Няма коментари:

Публикуване на коментар