петък, 6 март 2009 г.

"Ад"

Няма ден и няма нощ,
всичко слива се в едно.
Будна сънувам и спяща ходя
от теб да избягам дяволе не мога.

Виновна ли съм,
душата ми не ми принаглежи,
открадната, разпъната като на кръст
в твоите нозе безпомощно лежи.

Задушавам се и за миг
опитвам да крещя,
оковите тежки искам да мога да сваля.

В Дантевият Ад намирам се сега,
бягам но не виждам ни една врата.
Пламъци и зловещи лица
преследват ме и дърпат ме
отново към пещта.

Няма коментари:

Публикуване на коментар