петък, 25 февруари 2011 г.

Friday I'm in Love

Ей така, петъчно! Караоке!
За всички, в-в-влюбени и най-вече з-з-загубени!

четвъртък, 24 февруари 2011 г.

"Rolling In The Deep"



За тази песен ме подсети един човек,
приличащ на месец Март.
Фъртуна. С леки пориви да е мек и нежен,
но все още дълбоко суров и студен.

Книга за книгата

1.
Усещаше нещо като гъдел. Топли и влажни пръсти прелистваха лист по лист от страниците й. Това беше нещо ново, всъщност всичко беше ново.
Леко спомените започнаха да се възвръщат...
Професорът носеше отварата, върху която работи 74 часа 52 минути и 19 стотни, в малко джобче отстрани на изцапаната си престилка. Почти потичваше по коридора към стаята си. Все пак ръцете го сърбяха да опита, дали пък няма да се получи нещо.
Ако не друго, поне фойерверки да има! Той обичаше фойерверки, това бе единственото нещо, което все още го радваше! Извади шишенцето и с треперещи влажни ръце капна три-четири капки от течността, върху книгата на плота до нощната лампа.
Стисна очи. Червеникавата светлина от лампата не премигна, както очакваше той, земята под краката му не се разтресе, въздуха не замириса на нещо по-различно от парфюма на жена му, с който пръскаше стаята всеки ден, след като тя го напусна.
Тоест, нищо различно не се случи след проведеният експеримент и той остана дълбоко разочарован. Разочарован от себе си, от живота, от жена си.
Питаше се, защо ли пък от жена си! Той и само той бе виновен, че тя го напусна така скоро. Лекарството му пак не се получи, тя просто нямаше избор и го напусна с усмивка и леко навлажнени очи. Погали го по измъченото небръснато от седмици лице и за пореден път го помоли да не се обвинява. Да прости на себе си и на нея.
Издъхна в ръцете му, както винаги бе желала.
Професорът имаше навика да си говори сам, след дългият работен ден, прибирайки се в празната си къща. Вадейки спомените си всяка нощ, той сякаш отново беше с нея, с прекрасната си мъртва съпруга. Спомняше си как жена му приготвяше горещ черен шоколад и в чашите капваше малко коняк. Сядаха заедно да изпият шоколада и да се посмеят на кафявите си мустаци.
Говореше ли говореше... ту на нея, ту на себе си.
Само така успяваше да превъзмогне всеки следващ ден без нея.
Книгата на нощното шкафче се размърда! Червената светлина правеше сянка по стената на нещо, което сякаш се разтърсваше от попаднала течност отгоре му.
Професорът се обърна леко смутен към шкафчето и взе книгата в ръцете си. Отвори първите й страници и пръстите му се спуснаха по листа надолу.
Книгата чу шепота на мъжа в стаята и усети болката му.
(следва продължение)

неделя, 20 февруари 2011 г.

Ядрено прогонване

Все въпроси ли въпроси... Хората бяха прекалено жадни и гладни за клюкарското меню. Дори и то не им стигаше.
Почука на една от вратите, надяваща се никой да не отговори, за да се вмъкне в стаята и спокойно да изпие своя 'Black Russian'. Черен, като роклята от мека материя прилепваща върху кожа й. Като черните й дълги коси овлядяни в стегнат кок. В това нетипично за нея облекло се чувстваше, като една от жените на Джеймс Бонд, когото междувпрочем изобщо не харесваше.
След минута тишина и второ почукване се вмъкна в тъмната стая. Не търсеше ключа за осветлението, защото нямаше никакво намерение да привлича вниманието, а и гледката през големите прозорци към двора бе по-хубава в прегръдката на мрака. Подлудяваше я тази стегнатост, в дрехите, в косата, в обноските на хората в съседата стая... Разпусна косите си и черни букли се спуснаха по раменете й. Устните й допряха чашата и в главата й се появи нещо отдавна забравено...
"Мразя в моя 'Black Russian',
ледът да е натрошен!
Обичам големи ледени фигури
да охлаждат страстта ми!
Леденият сладък вкус на какао,
да стяга размекналата се водка
под тежестта на жарката нощ!
И ако разлея пет капки по бедрата си,
не понечвай да ги изпиеш от мен.
Мога и сама да задоволя жаждата ни!
Усещам как мощно навлиза в кръвта ми
и мисля е време да поканим 'Mr.White'!
Лесно е! Просто прибави млечната си фантазия...
И ще те изпия до дъно..."
Докато отпиваше, тръпчинка се появи на лявата й буза, спомняйки си за тази стара закачка, която бяха разиграли в един бар с още двама приятели.
Голямата масивна врата се отвори с пухтене, тя повдигна вежди и направи крачка настрани от прозореца, като бързо дръпна тежката плътна завеса пред себе си.
Обувките му тракаха по скъпия, първо качество дървен под.
- С какво се занимаваш? - смело и тихо попита той.
Ама завесата да не е прозрачна, по дяволите, помисли си тя.
- Ядрена физика! - твърдо и тихо отговори и леко излезе изпод завесата.
Обикновено номерът й минаваше, всеки който чуеше това, си намираше основателна причина да напусне колкото се може по-бързо обсега й. А това я устройваше идеално.
- Ела с мен на брега да посрещнем Слънцето. - с усмивка и тих спокоен глас каза той.
- Казах, че се занимавам с ядрена фи-зи-ка! - с леко писклива нотка повтори тя.
- Чудесно, вие ядрените физици не гледате ли изгрева? Трябва да опитате, хубаво е! Ела сега с мен! - продължаваше да се усмихва нежно и да й говори с този тих спокоен глас.
Лека паника започна да притиска "ядреният" й мозък. Той не си тръгваше, не изчезваше като всички останали, за питие, да поздравят мнима позната, да се обадят по телефона, да си напудрят носа...
- Мога да ти разкажа за Ядрения синтез на Слънцето!? - с намигване подхвърли тя.

петък, 18 февруари 2011 г.

неделя, 13 февруари 2011 г.

Какво не му е наред на Грейпфрута?

Доста мръсна и трудна работа е яденето на Грейпфрут!
А Тя, беше като Грейпфрут. Грейпфрута има буен и сочен характер, вплетен с много различни и дори някои противоположни вкусове.
Малко горчив, малко тръпчив, малко кисел, но и леко сладък.
Тя беше като Грейпфрут!
Беше трудна за преглъщане понякога. За това и доста хора нямаха търпението да я опознаят, да я разберат, да я обикнат.
Защото е малко горчива, малко тръпчива, малко кисела и понякога доста сладка, но само понякога!
По-малка част от хората обичат грейпфрут. Повечето предпочитат доста по-сладки плодове. Като... Портокал, примерно. Много сладък и сочен Портокал!
За Грейпфрута, трябва да имаш много търпение, докато стигнеш до сърцевината му, да си леко мазохист, докато изпиваш горчивината, която кара езика и небцето ти първо да изтръпнат, а после да усетиш леката му сладост. Грейпфрута те кара да потръпнеш от удоволствие и тръпчивост. Портокалът не го прави. Достигнеш ли до всичкият този невероятен вкус, си целият омазан в любовта си към Грейпфрута и той е навсякъде по теб. Но малко хора искат да се изцапат, пък било то и с Любов.
Истинска, всепоглъщаща, изпепеляваща Любов!
Явно и това омръзва!

















Ще перифразирам една реплика от филма
"My Blueberry Nights":

"- Какво не му е наред на *Грейпфрута?
- Нищо му няма на грейпфрута! Просто понякога хората правят различен избор. Не можеш да обвиняваш Грейпфрута, той не е виновен.
Просто... никой не го иска!"

*в оригинал: Blueberry Pie

четвъртък, 10 февруари 2011 г.

Да облечеш Дявола в рокля



Силна пареща болка пламтеше в татуса на гърба.
Сякаш я изгаряше.
Крещеше за старите времена на алкохол и поквара, които отдавна бяха в миналото.
Сега се представяше за чиста и непорочна душа, не пиеща, не пушеща, добра, послушна и вярна...
Тези добродетели бавно и мъчително я убиваха!
Новото лице я изгаряше, а истинското Аз я раздираше отвътре. Пищеше оглушително, молещо да бъде пуснато отново на вън. Чудовището в нея виеше и драскаше по здравата еластична обвивка. Под влиянието на изкушенията Дяволски, тя се чувстваше щастлива и свободна.
Силна и Истинска. Представете си, Дяволът опитомен, облечен в бяла нежна рокля с розова панделка в косата, с невинен поглед и детска усмивка...?
Невъзможно!
"Am I Evil?
Yes, I Am!
"
Искаше си рогата, опашката и тризъбеца, обратно!

"Никога не вярвай на жени, Делмар! Не забравяй това! Не можеш да вярваш на жена!
Повярвай ми Делмар, жената е най-дяволския инструмент за мъчения създаван някога, да тормози дните на мъжа!" - "O Brother, Where Art Thou?"

сряда, 9 февруари 2011 г.

Just a man


"Sky is clear tonight
Sky is clear tomorrow...
Man was born to love-
Though often he has sought
Like Icarus, to fly too high-
And far too lonely than he ought
To kiss the sun of east and west
And hold the world at his behest-
To hold the terrible power
To whom only gods are blessed-
But me, I am just a man..."

неделя, 6 февруари 2011 г.

X-Men Quadrilogy

Този уикенд си сервирах: Х-Мен маратон














"Мутацията е ключът към нашата еволюция. Тя ни превърна от едноклетъчен организъм в доминиращ вид на планетата. Процесът е бавен и отнема хиляди години. Но на няколкостотин хилядолетия, еволюцията прави огромен скок." -
X-MEN












Историята накратко:
"Х-Мен" - са екип от фантастични комиксови герои, супергерои във Вселената на Марвел Комикс. Създадени от Стан Лий и Джак Кърби, те дебютират в "The X-Men" бр. 1, публикуван през септември 1963 г.
"Х-Мен" са достигнали до киното и телевизията, включително с един от най-успешните съботни сутрешни сериали „Х-Мен“ и хитовата анимация на телевизия Kids WB->„Х-Мен: Еволюция“. През 2000 г. дебютира успешният филм „Х-Мен“, режисиран от Брайън Сингър. Продължението му „X-Мен 2“ излезе през 2003 г. отново режисиран от Сингър. Третият филм „Х-Мен: Последният сблъсък“, този път режисьор е Брет Ратнър, излезе през 2006 г. Последната, за сега част, озаглавена "Х-Мен Началото: Върколак", излиза 2009г режисирана от Гавин Худ, продуцент (Ох!) страхотния
Хю Джакман и в ролята си на "Върколак" в цялата поредица.

"...Знаеш ли защо Луната е самотна? Загубила е любимия си. Казвал се Куикуатсу и живеел в света на духовете. Всяка вечер те кръстосвали небето заедно. Но друг дух им завидял. Трикстър искал Луната за себе си! Казал на Куикуатсу, че Луната го моли да й донесе цветя. Казал му да слезе в света на хората за да набере диви рози. Куикуатсу не знаел, че веднъж напуснеш ли земята на духовете, не можеш да се завърнеш повече там. Всяка вечер той поглежда нагоре към небето и крещи името на Луната. Но никога няма да я докосне отново... Куикуатсу означава „Върколак”" - "Х-МЕН Началото: Върколак"

(източници: свободното пространство на интернет)

петък, 4 февруари 2011 г.

Зелен чай с ориенталски подправки

Завладяна, почти от както се помня по Изтока и неговите тайни, ще предложа една рецепта за чай, който пия по всяко време, но най-вече посред черните звездни дебри на нощта.
Рецептата е почти същата, като небезизвестният
Индийски-Масала чай, но при него основата е ЧЕРЕН ЧАЙ.
Държа да отбележа, че това е рецепта по-скоро за маниаци и ценители, защото отнема не малко време за приготвяне.
С подправките трябва много да се внимава, тъй като някои от тях имат доста силен аромат и прекаляването с тях, може да убие удоволствието от консумацията.
Ние не искаме това, така че се използват горе-долу от 1-3 зрънца, шушулки, пръчици.

ЗЕЛЕН чай с ориенталски подправки:
*ЗЕЛЕН ЧАЙ








*шушулки КАРДАМОН, леко разтрити
*смлени АНАСОН и ДЖИНДЖИФИЛ
*КАРАМФИЛ
*малка пръчица КАНЕЛА
*цели зърна ЧЕРЕН ПИПЕР












(за тези, които нямат нужното време и търпение, може да ползвате готов 'зелен чай с ориенталски подправки' в пакетче)
Заливате с вряла вода и оставяте да се накисне около
3-4 мин.
След това течността се прецежда и се прибавят:
*ВАНИЛИЯ (на прах)
*МЕД
*ПРЯСНО МЛЯКО









В планините на Тибет, се прави друг вид чай в доста опростен вариант.
*Черен чай подправен със *сол и *масло от ЯК (задължителна съставна част от Тибетския чай)
Монасите от векове консумират тази напитката, за да се поддържат будни за медитация.
Но съм чела, че бил труден за преглъщане, най-вече от чужденците!

четвъртък, 3 февруари 2011 г.

Love, Reign O'er Me

Не по-малко невероятният кавър на Pearl Jam от оригинала на The Who



"Oh God, I need a drink... of cool cool rain"

Опит за летене

Ч.Р.Д. Jul

(Белоградчишките скали, България)














Отвори големите си черни очи с гъсти мигли, някъде в късния следобед...
Беше един прекрасен ден.
Усещаше се нещо магнетично във въздуха, нещо леко и приятно.
От наблюдателницата видимостта бе перфектна. Небето бе чисто, освен един два малки облака излезли на оглед. Слънцето печеше съвсем непретенциозно. Седна на върха на скалата, провеси крака надолу
и вдиша бавно и дълбоко. Дробовете й се изпълниха със сила.
Чудесен ден за летене си каза.
Стана и разпери огромните си красиви криле! Усмивката й се разтегли по устните блажено, а в ъгълчетата на очите й се появиха мънички бръчици.
Протегна се на пръсти и направи лек пирует от щастие.
Отдавна чакаше това идеално време.
Изтласка се от скалата и смело размаха криле, след което хвана посоката на вятъра и се зарея на където я отведе. Лъчите на вече залязващото слънце проблясваха и се криеха между лъскавите й пера. Вятърът я издигаше все по-нависоко и красотата, която се разкриваше пред очите й замъгляваше съзнанието. Усещането бе неописуемо и неповторимо. Така щеше да посрещне нощта! Да се изгуби някъде сред множеството звезди, някъде в младата нова Луна на тазвечерната безлунна нощ.
По цялото й тяло се разля щастие и пълна свобода.