четвъртък, 3 февруари 2011 г.

Опит за летене

Ч.Р.Д. Jul

(Белоградчишките скали, България)














Отвори големите си черни очи с гъсти мигли, някъде в късния следобед...
Беше един прекрасен ден.
Усещаше се нещо магнетично във въздуха, нещо леко и приятно.
От наблюдателницата видимостта бе перфектна. Небето бе чисто, освен един два малки облака излезли на оглед. Слънцето печеше съвсем непретенциозно. Седна на върха на скалата, провеси крака надолу
и вдиша бавно и дълбоко. Дробовете й се изпълниха със сила.
Чудесен ден за летене си каза.
Стана и разпери огромните си красиви криле! Усмивката й се разтегли по устните блажено, а в ъгълчетата на очите й се появиха мънички бръчици.
Протегна се на пръсти и направи лек пирует от щастие.
Отдавна чакаше това идеално време.
Изтласка се от скалата и смело размаха криле, след което хвана посоката на вятъра и се зарея на където я отведе. Лъчите на вече залязващото слънце проблясваха и се криеха между лъскавите й пера. Вятърът я издигаше все по-нависоко и красотата, която се разкриваше пред очите й замъгляваше съзнанието. Усещането бе неописуемо и неповторимо. Така щеше да посрещне нощта! Да се изгуби някъде сред множеството звезди, някъде в младата нова Луна на тазвечерната безлунна нощ.
По цялото й тяло се разля щастие и пълна свобода.

4 коментара:

  1. Да, красиво е когато не те ограничават стремления за власт

    ОтговорИзтриване
  2. еееххх...така освобождаващо ми подейства, доверих се и аз на крилете си - новите:)
    дано душата на човек полети, когато се освобождава от тялото...вятърът да те носи леко в прегръдките, цветята да се усмихват единствено на теб, слънцето да гали, а лъчите му да се отразяват в крилете......

    ОтговорИзтриване
  3. ...Когато в бездната останеш без очи, вътре в себе си погледни, там оазис ще откриеш...Дори и да нямаш криле, дори и нозете ти да са в окови, душата ти винаги може да полети, сред смелите не осакатени още мечти... ;)

    ОтговорИзтриване