Не можеш да затвориш птицата в клетка!
Така й разправяше дядо й...
-Ако някой ден, в съня си станеш птица,
ще разбереш, дядо... Ще разбереш!
Така разправяше дядо й, докато стояха в градината сред крушите и гледаха заедно от там, как баба й реже крилата на пилетата в задния двор, докато малката нагъваше захарен памук, който дядо й бе донесъл от центъра. Той й разказваше за душманите. Душманите, дето минали през селото и заровили, ей там дето се вижда нещо да блести, отсреща зад реката на склона, дето са насипите... Заровили казваше й... Съкровище!
-Съкровище заровили, точно срещу нашата къща, дядо,
срещу нашата! - казваше.
-По залез, дядо, по залез, знаеш ли как блести там. Отдалече го виждам, с тези стари очи. Виждам го! Там го заровили душманите, дядо!
-Дядо, ама ти видя ли ги? - питаше малката.
-Не можеш да затвориш птицата в клетка! Не можеш, дядо!- казваше той.
-И не ме гледай така със зяпнала уста, че ще ти се разтече захарния памук, дядо!
Така й разправяше той... И се засмиваше.
Така й разправяше дядо й...
-Ако някой ден, в съня си станеш птица,
ще разбереш, дядо... Ще разбереш!
Така разправяше дядо й, докато стояха в градината сред крушите и гледаха заедно от там, как баба й реже крилата на пилетата в задния двор, докато малката нагъваше захарен памук, който дядо й бе донесъл от центъра. Той й разказваше за душманите. Душманите, дето минали през селото и заровили, ей там дето се вижда нещо да блести, отсреща зад реката на склона, дето са насипите... Заровили казваше й... Съкровище!
-Съкровище заровили, точно срещу нашата къща, дядо,
срещу нашата! - казваше.
-По залез, дядо, по залез, знаеш ли как блести там. Отдалече го виждам, с тези стари очи. Виждам го! Там го заровили душманите, дядо!
-Дядо, ама ти видя ли ги? - питаше малката.
-Не можеш да затвориш птицата в клетка! Не можеш, дядо!- казваше той.
-И не ме гледай така със зяпнала уста, че ще ти се разтече захарния памук, дядо!
Така й разправяше той... И се засмиваше.
Няма коментари:
Публикуване на коментар