"Войнишкото сърце” на Любовта.
Усещаш болка! Непоносима болка в крака, в ръката, които вече ги няма. Усещаш болката в нещо, което вече не съществува. В онази половина от теб, която вече я няма.
Не искаш обезболяващо! Не! Не искаш... Не искаш да изтриеш спомена...
Не искаш, защото имаш само него. Защото чрез него още живееш, макар и той да ти е отнел желанието за живот. Изтриеш ли спомена, болката няма да изчезне. Тя завинаги ще си остане в теб, но вече няма да имаш дори и най-малката идея от къде по дяволите идва тя.
Войнишкото сърце не забравя! Връща те отново и отново там, там на бойното поле.
На онова проклето бойно поле на любовта, където загуби битката, загуби войната, загуби половината от себе си.
Войната свърши! Оцелелите прибраха, труповете изхвърлиха и забравиха.
Прибраха се отново в стария дом, нарамили новото си начало. Това начало, което всеки един от оцелелите има. Начало, което не можеш да приемеш! Начало, с което не можеш да се примириш! Новото начало, което всеки ти повтаря, че заслужаваш.
А ти не го искаш, защото в гърдите ти бие
Войнишко Сърце!
Няма коментари:
Публикуване на коментар