Тичащият пред вълци

Намираше се в средата на запуснат двор на стара, много стара къща. Цялата покрита в някакъв зелен влажен мъх, а в двора й имаше маси и столове от нарязани огромни дънери.
Мило наглед момиче, сновеше напред назад сервирайки палачинки с грейпфрут!
На смрачаване!
Водата се наливаше директно от все още фукциониращият кладенец, ледено студена, чак зъбите ти да замръзнат и да усетиш силна мигновена болка в мозъка.
Имаше много хора наоколо, почти никой не стоеше седнал, повечето народ сновеше насам натам, шушукаха си, смееха се, побутваха се леко подскачайки от крак на крак, омагьосани предполагам от напитките в ръцете и стомасите им!
Но имаше и такива, които не можаха да устоят на палачинките!
Миришеше силно на загнили листа, на животни, на... гора и действително наблизо имаше такава. Мястото предлагаше много странно забавление, наричаха го нещо като...
"Какво е да усетиш, че те гони вълк" или нещо подобно! Вълците бяха обучени, само да гонят, без да нападат тичащият, а той да бяга, като замаян борещ се за живота си със сетни сили. Не трябваше да се нахвърлят уж на "неща" по-високи от 1.50см.
Съответно за да участваш, трябваше да се покрива този размер!
Ако си достатъчно смахнат за да се вържеш!
Наистина си беше диво! Тя не покриваше 1.50-то, така че се качи на раменете на един здрав спринтьор и хукнаха през гората!
Никога не бе "тичала" така, обаче страшно много й хареса! Тази скорост, която разви спринтьорчето и адреналина, който се надига в теб обръщайки се назад и виждайки големите бели зъби, подивели, пръскащи слюнка, по-скоро след задника на "коня" ти от колкото след твоя, си е уникално усещане, наистина!
Условието бе да стигнеш оградата и да я прескочиш, но с такъв стимул зад себе си, това едва ли би било трудна задача!
Никъде не пишеше какво става, ако се спънеш и паднеш...?!
Тогава определено си под 1.50см!?