вторник, 28 юли 2009 г.

Изгубеното зайче

Изгубило се в тъмната горичка на живота си,
малкото пухкаво бяло зайче от песничката.
Къде е сега малката светулка на щуреца булка,
да долети като вълшебница и пътя да му покаже?

Зайчето видяло, че е закъсняло
и колкото и да плачело, този път нямало светулка.
Пътя му да огрее, да го заведе при старата му майка,
неговата мила майка зайка.

Само останало зайчето в гората,
а децата масово оплаквали му съдбата.
Вълци надушили следата, и искали да го разкъсат
във гората.

Успяло ли да се спаси зайченцето бяло,
дето било закъсняло, защото цял ден песнички си пяло
със една сърничка в тази отдалечена тъмна горичка?

вторник, 14 юли 2009 г.

Нещо интересно

Така приятели, Здравейте! Да оставим за малко стихотворенията на страна, защото искам да ви покажа едни много интересни нещица, правени от различни яки мацки !
Ето сега ще ви осветля за какво иде реч! Или по-скоро ще нахвърля материал, а вие се заемете с изследователска дейност :)
***
Тита и Лили можете да ги намерите в Созопол на ул."Кирил и Методий" 27 там е тяхната малка работилничка :)
Сайта на който може да видите нещата им:
http://www.labalab.com/












Следва Мия
http://miafarow.blogspot.com/











Запознавам ви и с Еличка
http://elichkata.blogspot.com/










Страхотните чанти на Ани
http://knitrebel.blogspot.com/











Нещицата на Ваня
http://lightonlightoff.blogspot.com/










Поздрави Виолка

понеделник, 13 юли 2009 г.

Без цензура

Ще отворя тъмната стая
и на светло ще изляза!
Няма да се крия,
не съм болна от проказа.

Разбитото сърце ще зашия
и ще тегля майната им на тия,
дето някога уж ме обичали,
а пред себе си ме отричали...

четвъртък, 2 юли 2009 г.

Пясъчни замъци

Пясъчни замъци, кули,
така красиви и лесно разрушими,
блестят огрени от лъчите.
С един шамар на морето
и сме забравили за тях...
***
Така построих си аз замък,
но от пясък беше той!
Нима не знаех, колко лесно разрушим е?
Там криех се, беше ми хладно,
хубаво, уютно и не бях сама...

Тиха буря, от нищото дошла
разруши моят замък, моят малък свят!
Сухият пясък драска кожата ми,
а солта щипе в раните.
И няма кой да ги промие,
кой да ги превърже...

Един ден, ще спре да боли,
един ден, пясъкът отново
ще ме гъделичка,
а водата, ще ме гали!
Но замъци не ще строя,
лесно разрушими са те...

един стар самолет...

Толкова е тъмно тук,
пуст и прашен хамбар,
в него безмощен самолет.

Някога посрещан като победител,
сега, забравен и отхвърлен...

Стои сам на фона на почетните ленти,
сухите венци, китките...
А казват, спечелили били войната...