четвъртък, 2 юли 2009 г.

Пясъчни замъци

Пясъчни замъци, кули,
така красиви и лесно разрушими,
блестят огрени от лъчите.
С един шамар на морето
и сме забравили за тях...
***
Така построих си аз замък,
но от пясък беше той!
Нима не знаех, колко лесно разрушим е?
Там криех се, беше ми хладно,
хубаво, уютно и не бях сама...

Тиха буря, от нищото дошла
разруши моят замък, моят малък свят!
Сухият пясък драска кожата ми,
а солта щипе в раните.
И няма кой да ги промие,
кой да ги превърже...

Един ден, ще спре да боли,
един ден, пясъкът отново
ще ме гъделичка,
а водата, ще ме гали!
Но замъци не ще строя,
лесно разрушими са те...

Няма коментари:

Публикуване на коментар