четвъртък, 31 декември 2015 г.

New Year - A New Hope

Новата Година е пак на прага. Радвам се, че съм жива за да я посрещна отново, макар и да не е ... в пълния си блясък. Важното е, че ще я има! Важното е,  че съм си вече вкъщи и с близките си! :)

Слагам началото (в края на годината) на едно ново за мен приключение, а именно: Star Wars: "Episode IV A New Hope"

Пожелавам Нова Надежда за всеки един от вас! :)
Благодаря ви, че споделихме заедно още една година от живота си, от радостите и тъгите ни.
Благодаря ви!

Хубава Нова Година желая на всички и "May the Force be with you" :)

art by ~ Stephen-Hayford ~























петък, 25 декември 2015 г.

Една топла болнична Коледа

Така се очертава тази година - мечтата ми за Хавайска Коледа е на път да се сбъдне, макар и по един леко... странен начин. От няколко дни във Варна термометрите показват 15 градуса и нагоре! Което реално погледнато изобщо не е новина за радост (нали знаете какво имам предвид) Глобалното затопляне, замърсяване и т.н неща, които много хора абсолютно пренебрегват!

А тук в болницата е още по-топло, слънцето пече силно, аз съм по къс ръкав, боса и на отворен прозорец, само коктейл в ръката ми липсва и съм на Хаваите :) В края на година изтървах нещата малко от контрол така да се каже, за 2 месеца 2 пъти в болницата - в сегашния случай Коледата ми ще е тук. Семейството ми ми донесоха украса, украсиха ми стаята да ми е по-празнично... Красиво стана, всички от персонала на отделението (сестра, лекари и санитарки) много се радват на стаята ми. Донесла съм си коледните книжки от Плами, пускам си коледна музика... почти същото е като да си си вкъщи... Почти.



















Имам и подаръче, което ме чака под телевизора до снежния човек, което подаръче ще си отворя днес на 25-ти! Традициите са почти спазени.... Почти.

Силно си пожелавам да се закрепи здравето ми, да съм добре и скоро да не се налага да се връщам пак тук! Близките ми да са добре и до мен - нищо друго не искам! Освен разбира се... да се прибера вече вкъщи.
Хубави празници на всички, не забравяйте, кои са важните неща в живота ви и важните хора!
Бъдете здрави и Честито Рождество!!




сряда, 2 декември 2015 г.

24-ри подаръка до Коледа


Началото на Декември започна изненадващо.

Понякога се случват невероятни неща, абсолютно неочаквани. Понякога скъпа приятелка иска да ти подари 24-ри изненади-подаръка за всеки един ден до Коледа. Да ти дари 24-ри усмивки и радост!
Тази приятелка ти изпраща съобщение: - Може ли да мина набързо до вас, имам изненада за теб?!





















Появява се на вратата ти с огромна торба, която се оказва пълна с 24-ри подаръка и изненади за всеки един ден до Коледа. Всеки е в различна и красива опаковка. С толкова старание и обич опакован и надписан. Невероятно топла и уникална изненада. Такава, която насълзява очите ти и те кара да се разревеш, като магаре - от вълнение, от обич, от умиление, от радост и от още нещо, дето не го знаеш какво е точно, ама те стиска за гърлото... Толкова мил жест, който разтуптява сърцето ти и те кара да се усмихваш, докато сълзите още мокрят бузите ти и якето на приятелката ти, стискайки я в прегръдка.



Първите два подаръка, които отворих наведнъж бяха за 1-ви декември: - лист с коледна украса, на който да измисля и напиша какво искам да ми донесе "дебелия старец с голямата бяла брада и червени гащи". И съответно за 2-ри декември: - прекрасна книжка "Разкази за Коледа" на О'Хенри, която още тази вечер ще започна.




Нямам търпение да отворя всичките, толкова е вълнуващо. Сърбят ме ръцете, изкушението е сладко, но ми харесва да устоя и да не му се отдам. Ще отварям само по един на ден - Обещавам! :))))

Благодаря ти Плами, че внесе толкова радост и вълнение в живота ми. Благодаря ти, че си ми приятелка, това е най-големият и безценен подарък!!! Обичам те.

вторник, 1 декември 2015 г.

а зимата е почти дошла...

art by ~ Mariam Mohammed ~

























Исках да те топля,
с дъха си през есента.
И да те целувам,
все едно идва краят на света...

а зимата..
е почти дошла.

четвъртък, 29 октомври 2015 г.

Мечтаните палачинки

Вечерта заспах в едно - гладно за палачинки настроение. Състояние, в което, хем ти се ядът страшно много, хем ти се спи и мързи двойно повече. Тъй, като за мен сънят е по-важен понякога дори и от яденето, си казах, че на сутринта, като стана вече сигурно няма да ми се ядът и се отдадох на сън. Събудих се обаче в същото гладно за палачинки настроение!
Не ми се ядяха от нашите палачинки, исках американски тип палачинки - меки и пухкави, като дунапрен! Пуснах си една от любимите ми групи Faith No More 
(имат страхотен нов албум меджу другото) и затърсих рецепти в Гугъл! Харесах си една рецепта, чиито продукти ми звучаха приемливо, за количеството, което исках да направя - около 12-15 на брой и ..... не мога да не споделя това вкусно състояние. 
За всеки, който понякога сънува палачинки!

Американски Палачинки

200 мл. прясно мляко
2 яйца
2 с.л. разтопено краве масло
150 гр. брашно
10 гр (или 1 пакетче) бакпулвер
2-3 с.л. захар (може и пудра захар)
щипка сол (морска, хималайска, каквато имате)

Аз обаче реших да си приготвя отделно малко сушени боровинки,
които нарязах на много ситно и 2-3 лъжици какао - като тези две съставки щях да ги сложа към края на сместа, когато остане за 4-5 палачинки, просто да опитам как ще е.

Така: Смесете и разбийте с тел  в купа - млякото, яйцата и разтопеното масло.
Отделно смесете - брашното, бакпулвера, солта и захарта и ги разбъркайте.
След това съберете всички продукти заедно и разбъркайте внимателно до усвояване на всички съставки.

























Загрейте незалепващ тиган на котлона на максимална темп. (9 е при мен)  и капнете 1-2 капки олио, намалете малко температурата (аз намалих на 6 ) и с малко черпаче изсипете от сместа, като сами си решите с какъв диаметър да е, около 9-10 см. От бакпулвера този тип палачинки се надуват и стават обемни. Дръжте от едната страна палачинката за около 2 мин. може би или докато станат балончета на повърхността, надигнете единя край за да видите дали е готово - трябва да е със златист цвят (не кафяв, а златист) и обърнете от другата страна отново за около 2 мин или просто трябва да се следи да е до златисто! На всяка нова палачинка капвайте по 2 капки олио в тигана, а котлона дръжте на по-слабото ( на 6) за да не изгарят бързо. Целта на палачинките е да станах пухкави и мекички.

Докато се приготвяха на някои от палачинките отгоре сложих ситно нарязаните сушени боровинки, а други ги оставих без нищо - оригиналните. Като остана малко количество от сместа в купата сложих и 3-те супени лъжици какао - така имах три вида палачинки.

Тези палачинки са невероятно вкусни гарнирани с мед и круши!
(или разбира се с каквото имате и/или обичате.)
























Ето така изглеждат готови 3-те вида палачинки преди да изчезнат :)
Приятен апетит и ако ги направите, дано ви харесат!

понеделник, 19 октомври 2015 г.

Капещи листа

Art by ~ Irina Zeniuk ~


























Хората започнаха да капят, като есенни листа.
Един по един си отиват от дървото на живота.
И не можеш нищо да направиш, освен...
да потъжиш и поплачеш малко за тях.

Мир на душите ви,
Чичо Георги и Чичо Боги! :(

събота, 26 септември 2015 г.

Котка единак

Art by ~ Milena Cholakova ~






















Тъмно е зад твоя прозорец... тъмно, както в мен сега.
... бавно прокрадна се във нас есента.
Щъркелите вече отлетели,
пред нечий друг прозорец ще направят дъга.

Души осиротели, татуирани със тъга.

По пътя наобратно крача
... към пустото се връщам пак.
А искам като гарван от болка да изграча,
защото дълго ще бъда черна котка-единак.

(посвещавам го на Миленка, автор на илюстрацията)

вторник, 18 август 2015 г.

Старата къща на дядо

art by ~unknown~

























Старата къща на моят дядо,
потънала в прах и самота.
Напомня ми колко щастлива бях,
далеч отвъд реалността.

А дядо седеше под сочната круша,
опрял на нея глава.
И целуваше ме по малката гушка
и боцкаше ме с брада.

Нито дядо, нито крушата са там сега,
разравям прахта и чистя къщата от самота.
Но кой ще изчисти моята душа,
полепнала сякаш с прах за вечността...

Липсва ми детската безгрижна свобода
Липсваш ми и ти дядо сега
Да си говорим с теб за пирати и съкровища
И каква е била младостта.

понеделник, 10 август 2015 г.

Морето през август

Нека ви разкажа нещо за морето на североизток през август...

Морето през август носи особена енергия, носи страхопочитание. В североизточната част на България - Варна и нагоре на север (Балчик, Каварна, Шабла, Дуранкулак) морето е бурно и диво - неопитомено. Тук морето е за по-лудите ентусиасти. Много често през този месец има мъртво вълнение, подводни ями и течения... Както казваме ние варненци - в този период "морето дърпа".
На по-откритите места, като плажът на Камчия (на снимките) вятърът е много по-силен и вълните понякога достигат сериозна височина, имайки силата да повалят дори и здрави силни мъже.




























Силата на вятъра понякога е толкова голяма, че не можете да си чуете гласа, а в ушите ви бучи сякаш до вас излита самолет. Хвърчи всичко наоколо - чадъри, шапки, кърпи и каквото се сетите. На такива места си носете хвърчила!


























Морето обаче, не се шегува и не спира да взема жертви. Сякаш има бройка, която всяка година трябва да запълни, но през август жаждата му се увеличава. Старите варненци казват, че през август - "морето се обръща" и тогава взема най-много.
Не искам да ви отказвам да ходите на плаж и море през този месец, а просто да внимавате и да си имате едно на ум. Никой не е по-голям от природата...
Не подценявайте силата на Морето, където и да сте и не надценявайте своята.





Моля ви, когато  влизате в морето не си оставяйте главата на пясъка!!! ;))
(оставете си обаче телефона)

събота, 1 август 2015 г.

Черна песен - Димчо Дебелянов

Димчо Дебелянов (28 март 1887 - 2 октомври 1916)























Аз умирам и светло се раждам —
разнолика, нестройна душа,
през деня неуморно изграждам,
през нощта без пощада руша.

Призова ли дни светло-смирени,
гръмват бури над тъмно море,
а подиря ли буря —
край мене всеки вопъл и ропот замре.

За зора огнеструйна копнея,
а слепи ме с очите си тя,
в пролетта като в есен аз крея,
в есента като в пролет цъфтя.

На безстрастното време в неспира
гасне мълком живот неживян,
и плачът ми за пристан умира
низ велика пустиня развян.

*това негово стихотворение ме докосна с такава сила... че сякаш някой  ме ритна в стомаха.
Не мога и да мечтая дори да пиша близко до неговото творчество!

четвъртък, 23 юли 2015 г.

****

art by ~unknown~

























Аз птица съм
в човешко тяло затворена.
Щом умра
душата ми ще срещне полета.

И там в небето
бясно ще се рея.
Свободна аз ще бъда
и с тебе ще се слея...

сряда, 15 юли 2015 г.

След дъжд

След дъжд...
Когато слънцето пробива плахо облаците отново, а всички още се крият някъде и няма никой...
Тогава е много по-хубаво...





































Морето е спокойно и доволно, изпило си е поредната доза нечии сълзи и определено струва ми се няма нужда от никой, но аз имам нужда от него...































събота, 27 юни 2015 г.

THE CENTER "13" (клипове)

Музика заедно с танц - умопомрачаващо добра комбинация от любимците ми THE CENTER Street Dance School

Снощи се случи чаканият с нетърпение HIP-HOP СПЕКТАКЪЛ "13" за, който писах тук и беше....
Невероятно, вдъхновяващо, разтърсващо и красиво изживяване! Всички танцуваха с такава страст, че направо настръхнах.
Благодаря ви The Center!

Ето няколко клипа от снощният спектакъл (няма как да сложа всичко :)) ) на участници от различните групи и възрасти. Слагам и няколко предварително заснети клипове от The Center, на част от танците представени снощи. Заслужава си гледането. :) Аз лично не мога да спра да ги пускам, отново и отново!

Juicy J, Wiz Khalifa - Shell Shocked x choreography x BOBBY THE CENTER



E-40 - Choices (Yep) x choreography x GOOSH THE CENTER



Jeremih feat Ace Hood - Don`t Tell Em (beast mix) choreography x EL THE CENTER



NAS - Nasty x choreography x GOOSH x THE CENTER



Omarion - Luke Skywalker x choreography x EL THE CENTER

   

( обичам разллична една от друга по стил и чувственост музика от  Heavy Metal, Street Dance-Hip-hop, Класическа музика до Scandinavian (pagan) NeoFolk. За всеки близнак има по нещо.)

сряда, 10 юни 2015 г.

THE CENTER - танцовият HIP-HOP спектакъл "13"




























" Най–голямото танцово хип-хоп училище в страната – THE CENTER има удоволствието да Ви покани на своя годишен танцов спектакъл! Неговото име е „13”.

„13”, защото е сътворен от 13 хореографи от цялата страна. 

„13”, защото танцовото училище е на 13 години.

„13”, защото това е 13тият спектакъл на The Center, който събира всички ни на сцена, обединени от общата любов към красотата на движението, хип-хоп музиката, приятелството, споделените трудни и радостни мигове, себеизразяването, израстването. 

Както всяка година, танцьорите от всички градове на танцовото училище представят най-атрактивните си и любими танци от изминалата година. Представят труда и усилията си през цялата година. Представят вдъхновенията и достиженията си. Представят това, над което са се трудили в залите си. Представят развитието си като хора и танцьори.

На танцов спектакъл на The Center танцуват всички. От най-малките ни възпитаници, които броят годинките си на едната си ръчичка, до най-големите ни ученици. Танцуват всички напреднали, но и всички начинаещи, които току що са се докоснали до магията, наречена хип-хоп танци.

Този спектакъл няма да претендира за историйност. Няма да претендира за многопластов сюжет. Ще претендира за това просто да Ви покаже сърцата на едни млади, вдъхновени хора, събрани от всички краища на България. Ще претендира да Ви покаже пътя им и това къде се намират те по него в точно този момент. Ще претендира да Ви покаже любовта и загрижеността, която хореографите ни изпитват към своите ученици. Ще претендира да Ви покаже нашата грижа за тяхното щастие. Ще претендира да Ви покаже как може да блести и сияе вашето дете.

13 хореографи, трудещи се от 13 години, за 13ти път ще Ви покажат това. С цялата си отдаденост. С цялата си любов. С цялото си умение. С цялата си усърдност.
Докоснете се до това. То ще Ви обогати. Обещаваме Ви това!

Мястото е:  град Варна

Точната локация: Фестивален и конгресен център Варна

Точната дата: 26ти Юни, петък

Точният час: 19.30ч. 

Билети можете да намерите на касата на Фестивален и конгресен център, гр. Варна, както и в сградата ни The Center World (ул. Шипка N:4). "

(info by - www.thecenterbg.com и Facebook )

четвъртък, 28 май 2015 г.

Храна за паяци

art by ~Tanya Mayers~























Като храна за паяци,
изсмукана частичка по частичка...
Душата ми в паяжина лепкава обвита.

Невидими сълзи стичат се,
паяците да прогонят.
Бедните те, давят се... от любов и от липсата на такава.

сряда, 6 май 2015 г.

Мъгла

art by ~ Jeff Thomas ~

























Видях те!
През деня си сянка,
През нощта си светлина.
Ти мисъл си неуловима,
А аз потънала в мъгла.

петък, 24 април 2015 г.

Среща със Захари Карабашлиев

Споделям тук доста неща, не всичко разбира се, но все пак споделям някаква част, уви май повечето тъжна част... Затова днес ще покажа нещо хубаво и приятно, което ми се случи. Понякога се случват и хубави неща! А именно, третата ми среща с любимият ми съвременен автор Захари Карабашлиев в Световният ден на книгата и четенето 23-ти април, който бе отбелязан в библиотека "Пенчо Славейков" Варна.
Оказа, че не знаех, че библиотеката е преместена от красивата сграда в, която аз я помнех че е.... в обикновена грозна част на гърба на общината.

Имаше среща-разговор със Захари - малко четене и повече задаване на въпроси от публиката на които писателят да отговаря. Захари Карабашлиев винаги е бил много открит и приятелски настроен с читателите си. Такъв беше и сега, въпреки умората и заетостта си.
Когато заехме местата си в читалнята и се появи Захари, изключителната ми сестра, която ме придружи, ме побутна и ми каза: -" Ето сега можеш да припаднеш" - хахаха. Е не припаднах, сдържах се. :))))

























След почти два часа разговор с публика и библиотекарки, разказване на истории, Захари имаше лична среща с всеки, който пожелае да се запознае, да се снима или получи послание върху книга от него. Дойде и моят ред, започна да надписва книгата ми, а докато той пишеше аз му припомних първата ни среща и първият ми автограф от него....
(всъщност аз от други артисти, автографи нямам, тъй като по принцип не харесвам това, но ето едно изключение)
Първия път го срещнах толкова случайно, видях го да минава покрай офиса в който тогава работех (2009-та година) тичах дълго по улицата за да го настигна и да се запозная с него. Задъхана, едва си казах името - а Захари разхождайки се с жена си Силвия, тъкмо върнали се от Щатите за малко във родния му град Варна, ми се усмихна широко, прегърна ме и ми написа във втората му книга сборникът с разкази "Кратка история на самолета", която тогава четях и си носех със себе си: - "Много се радвам да се запознаем. Няма случайни неща"
На връщане към офиса имах усещането, че не вървя, а летя :))
Рядко харесвам някого толкова много. Захари е един от тези хора.

























За съжаление имах само 2-3 минутки със Захари, зад мен върволицата напираше и не успях да го попитам от толкова много работа сега, от толкова много редактиране на чужди текстове (от повече от година Захари Карабашлиев е новият главен редактор на издателство Сиела) дали намира време да пише и да работи над нещо ново, което скоро да държим в ръце и с жадни очи да четем.
Снимахме се и трябваше да му пожелая до нови скорошни срещи. Надявам се...

























"На великолепната Виолка, един от първите ми читатели!
Уникалните срещи продължават!
С обич"


неделя, 19 април 2015 г.

Думите - приятели и твои врагове...























Когато човек е много изгубен, много тъжен, той често може да се намери в книгите, думите на някой писател/поет. Това не винаги означава, че е хубаво, но е някакво успокоение - че не само ти се чувстваш така. Всеки знае, че малко или много за да бъде написана една добра и докосваща  книга, то авторът й е сложил част от себе си в нея...
Не всяко изгубено нещо, означава, че ще намериш друго ново или по-добро ... защото понякога не намираш вече смисъл да го търсиш, понеже те е страх, че ще изгубиш и него. Някои хора не умеем да пазим друго освен болезнени спомени за минали "животи".

Няколко извадки от книги/автори:

Обичта има зъби, те хапят, раните не зарастват никога. Нито думи, нито съчетания от думи могат да затворят тези рани от обичта. Има друг начин — с шега. Ако раните заздравеят, думите умират с тях. Запомни го от мен. Изградих живота си от думи и зная, че е така. 
― Stephen KingDifferent Seasons

Времето отмива всичко, независимо дали го искаш или не. Времето отмива всичко, времето отнема всичко и накрая има само мрак. Понякога намираме другите в този мрак, а понякога ги губим в него.. 
― Стивън Кинг

Започваш да разбираш, че си истински влюбен, когато искаш да се събуждаш до някого по-силно, отколкото да заспивате заедно. 
― Захари Карабашлиев18% Сиво

Задушавам се от тъга.

Гледам дълго тъмния таван, после се търкулвам там, където спеше тя допреди девет нощи. Сгърчвам се в един почти двуметров ембрион и затискам с тяло сърцето си. То е като котарака на съседите - не разбира от дума. Още не разбира, че я няма. Сърцето е животно. 
― Захари Карабашлиев18% Gray

...сякаш точно пропъдените идеи оформят живота ни повече, отколкото тези, на които даваме шанс.. 
― Захари КарабашлиевКратка история на самолета

Във вестниците, които обработвах преди време пишеше, че unfriend е думата на 2009 ... Разприятелявам се ... С времето приятелите изчезват по различен начин. Някои внезапно, все едно никога не ги е имало. Други постепенно, с неудобство, извинително ... Спират да звънят. Първо не разбираш. После започваш да проверяваш дали не ти е паднала батерията на телефона. Остра липса в 5 следобед. В началото трае близо час, после по-малко. Но никога не изчезва. 
― Георги ГосподиновФизика на тъгата

“Трябваше да избягам от нея, ако исках да остана жив. Да я напусна, да напусна града по най-буквалния начин. Няколко месеца обикалях Европа. За да забравят една връзка, някои опитват безразборен секс, аз опитах безразборна география. Избирах случайни градове, пътувах обикновено с влак, сменях гари и хотели, всички туристи бяха на групи или по двойки, аз обикалях сам из площадите, които от един момент започнаха да изглеждат едни и същи. Приличах на човек, който иска да изостави собствената си изоставеност зад някой ъгъл. Като някой търсещ отдалечно и непознато място, където да пусне котките на тъгите си, така че те никога да не намерят обратния път. Знаеш ли колко е трудно да се отървеш от котки? Те притежават невероятно чувство за дом, особена памет.” 
― Георги ГосподиновФизика на тъгата

"Дори онова не беше толкова мъчително, като огъня във вътрешностите му, запращял по крилете му да го погълне. Когато се опита да излети от него, ужасът раздуха пламъците и ги разгоря още по-знойни. В един момент кръжеше над Вала и орловите му очи зърваха движенията на мъжете долу. После пламъците направиха сърцето му на черен въглен и отпратиха духа му с писък обратно в кожата му, и за малко той полудя. Дори само споменът стигаше да го накара да потръпне." 
"Танц с дракони " Джордж Р.Р. Мартин

“Невъзможността да преживееш една трагедия, криза, депресия до дъното ѝ те прави неин постоянен заложник.” 
― Георги ГосподиновНевидимите кризи

“Любовта като глагол. А не като съществително. Любовта като действие, а не като съзерцание или настроение.” 
― Теодора ДимоваЧетири вида любов

“Всяка истинска любов и приятелство са разказ за неочаквано преобразяване. Ако преди да обикнем и след като сме обичали, сме същите, значи не сме обичали достатъчно.” 
― Elif ShafakThe Forty Rules of Love


P.s Моля ви, не бъркайте романът "18% Сиво" (на Захари Карабашлиев!)
с книгата "50 нюанса Сиво" (на Е. Л. Джеймс)

петък, 17 април 2015 г.

Вяра 509 - Hip-Hop Visual Theatre

                                                                 The Center World Варна представя:

                                                    На 24 април 2015г. от 19:30 






"Вяра 509
Hip-Hop Visual Theatre

По текстове на Никола Й. Вапцаров


Място: Варна, ул. “Шипка”  4

Студио The Center World
www.thecenterbg.com


Режисьор: Георги GOOSH Енчев
Mузика: Виктор FB Добрев, хореография: Георги GOOSH Енчев и Мариела EL Станчева, идея и постановка: Георги GOOSH Енчев, визуална среда: Георги GOOSH Енчев, стайлинг: Мариела EL Станчева, войсоувър: Стоян Радев, осветление: Анна Торосян и Катрин Младенов


отказ от стихотворението "Вяра" на Вапцаров 

Ето – аз дишам,
работя,
живея
и стихове пиша
(тъй както умея).
С живота под вежди
се гледаме строго
и боря се с него,
доколкото мога.

За него – Живота –
направил бих всичко. –
Летял бих
със пробна машина в небето,
бих влезнал във взривна
ракета, самичък,
бих търсил
в простора
далечна
планета.

Hip-Hop Visual Theatre е жанрът, с който авторите са определили представлението, но то трудно може да бъде определено само в един такъв. Site-specific theatre (театър, изпълняван в не-театрални пространства) е друга графа, в която също попада.

Интерактивно, високо технологично, авторско, търсещо непреходното в света на динамично "преминаващия" човек, ползващо три различни визуални плана, следващо тенденциите на модерния свят – това са само част от нещата, които могат да бъдат казани за него. Във визуалната среда са използвани модерни прийоми във видео заснемането, обработката и възпоризвеждането, динамична компютърна типография.

Поетичната тъкан на част от вапцаровите стихотворения, съчетана с трудно определимата стилово изцяло авторска музика, създават една напълно достатъчна сама по себе си звукова среда, която обгръща цялото представление.
В представлението: през собствените си думи човекът-поет Вапцаров става свидетел на новото време, свидетел на това, за което той самият бленува и срещу което той самият роптае.

Представление, което задава ДНЕШНИТЕ въпроси.
Вапцаров във времето на постмодерната комуникация."


(източник: http://kulturni-novini.info/)

Там сме!

четвъртък, 16 април 2015 г.

За любовта... (remastered)


от Екатерина Карабашева

"Първата Любов
Красивото на първата любов е, че те оставя без дъх.
Кривото е, че когато свърши, още дълго не можеш да дишаш.
Красивото на първата любов е, че се отваряш към нея със смелостта на новородена мида.
Кривото е, че след нея дълго си затворил устни като камък.
Красивото на първата любов е, че вярваш с вяра на дете, пускащо балони от балкона.
Кривото е, че после никак не вярваш, че някога пак ще намериш балон.
Красивото на първата любов е, че идва рязко, изведнъж и те прегръща като ангел.
Кривото е, че после ти се иска да не беше идвала.
Красивото на първата любов е, че те изпълва, запълва, допълва, обгръща и превръща в нещо ново.
Кривото е, че после те оставя сам. Където си започнал.

Кривото на първата любов е, че те бута от ръба, оставя те да паднеш, не ражда мечти, убива надежди, оставя да боли и гаси звезди. Красивото е, че дори не подозираш.

Втората Любов
Тя започва с тихи стъпки. Втората любов започваш с тихичко озъртане. И надежда да не бъде забелязано.
Втората любов започва като люлка в парка – пазиш се от други люлки, сядаш предпазливо и започваш бавно да се движиш. Не, че те е страх от падане. Не!
Теб те е толкова страх, че дори се страхуваш да се залюлееш.
Втората любов започва с бавно залюляване напред-назад, напред-назад, озъртане, забавяне, напред-назад. Краката винаги на пода.
Втората любов проскърцва леко. С мирис на ръжда. Стряскане, озъртане... Страх те е. Да се залюлееш. И после пак – напред, назад, напред, назад. Набереш ли малко смелост, започва люшкането.(озъртане за всеки случай.)
Прекалено много мислене.
Да, втората любов започва с мисли.
Втората любов носи печата на първата на своето чело, въпреки че никога не я е срещала.
Втората любов, те кани с разтворената длан на възрастен, която ти предлага сигурност. И твоето тихичко озъртане дали не си отново в капан.Тя идва в съня ти с образа на болка само за да хвърля камъни в жигосаното ти сърце. И виждаш огъня като опасност от пожар, но не и като пламъците, които топлят.
Втората любов е обречена да чака. Докато отново се изправиш, докато отново вдишаш светлина, докато отново разрешиш на себе си да усетиш топлина. Докато освободиш детето, докато се залюлееш силно и си позволиш да се обвиеш в красота. И тя те чака. Докато събуеш обувките, потъпквали мечтите, докато се престрашиш да хванеш искрата и да запалиш звездите, докато се осмелиш да си простиш. Докато се преосмислиш и откачиш душата от онази кука. Докато спреш да мислиш и си позволиш на дупката да се разпука. И тя ще бъде там. Втората. И тя ще бъде друга. Ако само й дадеш да бъде." - Екатерина.

А когато втората любов последва съдбата на първата?? 

По-скоро на прасетата ще им поникнат крила, отколкото някога да успея да разбера любовта!

петък, 20 март 2015 г.

Ивайло Николов - fineartamerica


Art by ~ Ivailo Nikolov ~

Радвам се, че има невероятни творци като Ивайло Николов от Варна (и ред други художници ) които в мрачен, студен и тъжен ден да запалят огън в сърцето ми с картините си... И макар и Слънцето днес да бъде затъмнено, в картините на Ивайло ще откриете много топлина и светлина. Насладете им се...


Rainy Day















Purple













Sunset over ocean















Sunflowers















Fields of flowers












Nigth scenery















Summer Dream





















Повече от слънчевите картини на Ивайло Николов посетете сайта, като кликнете върху - fineartamerica

понеделник, 16 март 2015 г.

Само един живот не стига

Само един живот не стига!
На мен не ми стига.















Не ми стига да обичам, не ми стига да мразя. Не ми стига само един живот за да се науча от грешките си, не ми стига за да достигна мечтите си (когато ги имам) Само един живот не ми стига да правя това, което искам, не ми стига да открия музата и да я последвам.
Само един живот, няма да ми стигне да преборя болестта!
Един живот изтича твърде бързо!
Може да изтече толкова бързо, че да не успееш да кажеш и покажеш всичко на което си способен, да дадеш на света и хората любовта, от която има/т нужда. Когато си готов и поискаш да дадеш, може да нямаш това време.
Животът е труден, но е хубав!

Радвам се, че все още имам този "един живот"! Не го приемам за даденост. Ценя го. Всеки един ден е извоюван.
Благодарна съм за всеки един ден, в който имам сили да стана от леглото и да се боря. Благодарна съм за всеки един ден, в който мога да общувам с любимите си хора, с децата на приятелките ми (Мая, Радост, Лазар... и предстоящите) да общувам и с други хора разни симпатични...
Благодарна съм за това, че мога все още да гушкам племенника си, да бъда до семейството ми.
Благодарна съм, защото знам, че всичко това може да се промени, да свърши за отрицателно бързо време.
Благодарна съм и за всичко, което въпреки това което нямам - имам! И не съм готова да си тръгна.

Писателят Слав Делиславов в разказът си "Давност - цял живот .... и след това" пише:
"Един живот е прекалено дълъг, за да го изживееш как да е, и е прекалено кратък, за да позволиш на отчаянието и унинието да грабят часове, дни и дори години от него"


неделя, 22 февруари 2015 г.

Изработи мартеничка...

"Изработи мартеничка,
подари живот на дете с рядко заболяване!" - Това е мотото тази година.

"Скъпи приятели, за пореден път предстоят мартеничковите благотворителни базари, които тази година се организират съвместно със служителите на Уникредит Булбанк Варна и студенти по медицина.
Със събраните средства ще бъде осигурена физиотерапия на децата с Муковисцидоза в "УМБАЛ Света Марина" град Варна, където се лекуват доста от пациентите (малки и големи) с това  тежко, коварно и все още нелечимо заболяване."
Ваня Добрева

Реших и аз да се включа, като за първа година изработих ръчно и съвсем сама мартенички, които изпратих на организаторите на инициативата. Искрено и силно се надявам да се харесат и изкупят, за да могат да се съберат повече средства.

Скъпи блог читатели на територията на Варна, можете и Вие да помогнете, като посетите и закупите мартеници във информационния център на Община Варна, където ще бъдат продавани мартеничките изпратени от всички доброволци.
Ще сме Ви много признателни и благодарни да се включите в каузата !






















Закупих материалите:
*филц
*различни платове
*ралични видове копченца
*дървени топчета с дупка
*червена акрилна боя
*шнурчета
*силиконов пух
И се захванах за работа





































Мартеничкови шишенца с пожелание.



















Ето ги всички заедно.





















Сестра ми също се включи, като донесе няколко мартенички правени от нея (на третата снимчица). Пакетирах гривничките и за изненада на купувачите с любов им сложих вътре по едно пожелание :)




















Ако мартеничките ми ви харесват или просто искате да подкрепите каузата, моля заповядайте на
25, 26, 27 февруари във информационния център (фоайето) на Община Варна.
Много ще сме благодарни!

събота, 31 януари 2015 г.

Отново пред изпитание

                   
                                          Аз vs болестта.

(на ринга в левия ъгъл за пореден път излиза старият ни познайник - боецът с прякор Колибри срещу жестокият му вечен противник (комбиниран в няколко категории) в десния ъгъл на ринга с прякор - Гад Мръсна)

Както винаги не съм много стабилно "въоръжена" и ще ми е нужна и голяма доза късмет.
Дано и този път победата в битката да бъде моя. Макар, че със всеки път, става все по-трудно.
Едва ли мога да спечеля войната, уморена съм и не се заблуждавам, но пък всяка спечелена малка битка ми дава още малко време. И ако/когато лекарите успеят за известно време да облекчат болката, задуха, инфекцията и страданието....
Светът може би няма да е чак толкова черен колкото ми изглежда...


Лежа в болничното легло, хрупам разни боклуци, междувременно Хари Потър препрочитам за кой ли път. Смешното е, че на някои това им  звучи, като почивка едва ли не... обаче 'що ли на мен не ми  изглежда хич така и не ми е забавно (?!)
От книгите, които имам само Хари Потър успява да отвлече и облекчи тъжните ми мисли.
Може би... защото все пак е вълшебник :)))




















П.с. Уви трябва много да се пазя и не мога да вдигна някой болничен купон в събота вечер ;( ;)

понеделник, 12 януари 2015 г.

"Подари ми история" - Съюз на слепите в България

Прекрасна идея, в която всеки с голямо сърце и желание може да се включи.
Не е нужно чак герои да ставаме, нужно е просто да отворим сърцата си и да почетем на непознат приятел! През нашите очи и приятелски глас, да чуе и "види" света разкриващ се от книгите. Let's do it!

(текстът по-долу е изцяло копиран от сайта: Az cheta )













Ако все още не сте се превърнали в герой, то може би е време да го направите и то с нищо и никакви усилия. Сайтът за доброволци TimeHeroes.org ви предлага да участвате в новата инициатива „Подари ми история“, организирана от Съюз на слепите в България, още докато стоите на компютъра си и четете прекрасна книга.
Всеки, без значение от възраст, начин на говорене или дори място, където живее, би могъл да участва с неограничено количество ентусиазъм и брой книги. Инициативата се състои в прочит на стихотворение, разказ, повест, роман или дори научна разработка на български език и запис на гласа в mp3 формат с помощта на компютър, диктофон или телефон.
Незрящите могат да имат достъп до литературата единствено чрез брайловата азбука, чрез компютър с помощта на говорещ софтуер и чрез слушане на аудиофайлове. Имайки предвид, че гласът на софтуера звучи ужасно електронно и сухо, съвсем различно е текст, който човек е прочел с книжна страст. Идеята на Съюза на слепите в България е да публикува прочита на уебсайт, от който всеки незрящ ще може да го изтегли и изслуша.

Как да се включите?

Ако желаете да участвате, първо трябва да разгледате кои произведения вече са записани тук, а след това да изберете какво ви се чете. Макар инициативата да не влиза в противоречие със Закона за авторското право и сродните му права, организаторите съветват да се четат различни произведения, издадени преди повече от 3 години. „Това не е срок, споменат в българското законодателство, а по-скоро израз на коректност спрямо хората от книжния сектор и граница, чрез която организаторите целят всички участващи в инициативата да се чувстват комфортно“, пише още в мисията. Препоръчително е при прочит да уточните издателството, година на издаване и преводача, ако има такъв. За да е напълно ясна целта и записът да не може да бъде използван за други цели, в началото трябва да прочетете следното изречение:
„Записът е предназначен за ползване от незрящи и е направен в рамките на инициативата на Съюза на слепите в София „Подари ми история”.
Все пак, ако произведението ви е любимо, никой няма да ви спре да го прочетете, за да зарадвате някого с изразителното си и ентусиазирано четене. Ако пък навиете и приятелите и семейството си да участват, може да четете по роли. Това също е оригинално решение, което организаторите подкрепят. Дори на въпроса дали читателят може да запише собствено произведение, те отговарят, че това би било много ценен и личен принос към тяхната инициатива и са сигурни, че незрящите ще се радват на всяко участие от страна на доброволците.
Ако сте решили да зарадвате някого като превърнете инициативата в реалност, то натиснете бутона „Ще участвам“ в сайта TimeHeroes. Повече съвети отговори на най-често задаваните въпроси прочетете тук.