Да облечеш Дявола в рокля

Силна пареща болка пламтеше в татуса на гърба.
Сякаш я изгаряше.
Крещеше за старите времена на алкохол и поквара, които отдавна бяха в миналото.
Сега се представяше за чиста и непорочна душа, не пиеща, не пушеща, добра, послушна и вярна...
Тези добродетели бавно и мъчително я убиваха!
Новото лице я изгаряше, а истинското Аз я раздираше отвътре. Пищеше оглушително, молещо да бъде пуснато отново на вън. Чудовището в нея виеше и драскаше по здравата еластична обвивка. Под влиянието на изкушенията Дяволски, тя се чувстваше щастлива и свободна.
Силна и Истинска. Представете си, Дяволът опитомен, облечен в бяла нежна рокля с розова панделка в косата, с невинен поглед и детска усмивка...?
Невъзможно!
"Am I Evil?
Yes, I Am!"
Искаше си рогата, опашката и тризъбеца, обратно!

"Никога не вярвай на жени, Делмар! Не забравяй това! Не можеш да вярваш на жена!
Повярвай ми Делмар, жената е най-дяволския инструмент за мъчения създаван някога, да тормози дните на мъжа!" - "O Brother, Where Art Thou?"