А тя каза: -
събота, 31 януари 2009 г.
море
Как искам морето пак да ни шепти,
над нас луната само да остане.
И в предръдката ти нежна да потъна,
никога назад да не се върна.
Но морето само мое е ,
пазя го за теб сега,
поя го със сълзите свои
да не пресъхне от тъга....
2 коментара:
Анонимен
30 септември 2009 г. в 16:12
много е истинско и красиво | vondruff
Отговор
Изтриване
Отговори
Отговор
Violka-Antevasin
5 ноември 2009 г. в 0:25
Мерси много! Беше истинско, да!
Отговор
Изтриване
Отговори
Отговор
Добавяне на коментар
Зареждане на още...
По-нова публикация
По-стара публикация
Начална страница
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
много е истинско и красиво | vondruff
ОтговорИзтриванеМерси много! Беше истинско, да!
ОтговорИзтриване