далече

Сълзи танцуват по лицето ми,
капят като едри капки дъжд.
Празни са ръцете ми,
помахали ти неведнъж.

Ще те видят ли отново очите ми,
ще усетя ли твоя аромат.
Далеч един от друг да бъдем
е вечният ни кръговрат.

И колко още сила трябва
да преборим таз съдба,
заедно да бъдем,
кога ли ще стане реалност това.

Сърцето ми те вика нощем,
самотно пее си едва,
с твоето мечтае си да бие,
едно до друго да тупкат във нощта.