събота, 17 август 2013 г.

Легендата за Дедал и Икар



















Дедал в древногръцката митология бил известен архитект, художник, скулптор и копнеел за своята свобода и ден и нощ работел, за да се върне в Атина.
Един ден повикал сина си Икар в работилницата си и му показал последната си творба, последното си изобретение: два чифта големи крила, като на птица.
- Виждаш ли ги? - му казал той. - Те ще ни върнат в отечеството.
Донесъл му единия чифт и докато го прикрепвал към раменете му с восък, го научил как да си служи с крилата.
- Да се издигаш с вятъра и да се спускаш с вятъра, като птиците - му казал той. - И да не летиш много нависоко, да не би слънцето да стопи восъка, нито много ниско, да не би пяната на морето да измокри крилата. Да летиш спокойно и равномерно, като дива патица. Тръгни сега и помни думите ми! Аз ида след тебе.
Бързо и пъргаво литнал Икар и се вдигнал високо в небето.
- Станахме птици! - извикал той на баща си, който го следвал по-бавно. - Можем да правим каквото си искаме.
- Спокойно и равномерно! - съветвал старецът.
Но Икар само се смеел. Забавлявайки се, той се издигал и спускал във въздуха и викал:
- Я виж как се развълнува и разпени морето. Завижда на крилата ни!
Той слязъл ниско до вълните и после, като светкавица се стрелнал със смях във висините.
- Светът е наш! - извикал той на баща си.
Но Дедал неспокоен го следял непрестанно с поглед.
Внезапно се чул гласът му:
- Икаре, върни се назад!
Бащата видял, че синът му се изкачва като орел към слънцето, и го обзел страх. С разтуптяно сърце и скрита гордост Дедал гледал как Икар се катери нагоре, но сърцето му се свило от страшно предчувствие.
- Какво безумие! – си мислел той.
Икар едва се виждал, бил като малка черна точица, отиваща все към слънцето. Внезапно започнал да се снижава и да се уголемява пред бащините очи.
Ставал все по-голям и по-голям…
И Дедал надал сърцераздирателен вик.
Синът му падал! Крилете били вече безполезни!
Икар паднал във вълните, които за миг го покрили. Дълго летял Дедал, но не откривал тялото на сина си. Най-после океанидите, морските нимфи, се смилили над нещастния баща и изнесли тялото на Икар от морските дълбини. Поставили го върху една вълна.
Дедал прегърнал тялото на сина си и го изнесъл на сушата. Погребал чедото си до морето, за да го приспиват и люлеят морските вълни.
Последното си творение хвърлил в дълбините. Оттогава никой не го видял повече.

2 коментара: