Сякаш нещо в мен ще експлодира!
Стоя пред заключена врата,
изтощена седя на пода и хлопам.
Чук, чук, ала няма никой...
Никой не ще чуе драскането,
никой не ще види следите.
Отдавна няма никой там,
само приглушена светлина
през процепа, напомняща за минало.
Изгубеното минало на една,
красива и смела любов!
Любов без граници,
без страх, чиста и гореща...
До един ден...
Ден, в който вратата се заключи!
Ден, в който остана само една лампа,
да напомня за нещо, някога, някъде.
И едно момиче, което скоро ще си тръгне,
осъзнало, че вратата никога няма да се отвори!
Няма коментари:
Публикуване на коментар