събота, 12 декември 2009 г.

Силуети от пясък


Я какво слънце е грейнало навън. Някой трябва да се възползва от този шанс и да го събере в себе си. Тя нахлузи набързо дънки, бяла блуза и кецове и хукна навън забравяйки да си вземе яке. Топлите лъчи на слънцето галеха бузите и докато лекият вятър я щипеше. С бърз като под влияние на дух ход, стигна до морето... нейното море... любимо. Нагази в пясъка, остави кецовете й да се напълнят с песъчинки през дупките. Седна и се заслуша в шумната тишина, с която морето общуваше с нея. Беше й хубаво, макар и болезнено й беше хубаво. Сивото не закъсня, облаци затулиха небето и топлината, едри капки зашибаха по лицето й. Сякаш някой й забиваше шамар, един, втори, трети... защо? Затича се, побърза да се скрие, но от пясък и море се бяга трудно. Затъваше в пясъците както в живота си. Краката й тежаха от мокрите вече дънки и миниатюрите камъчета и мидички в обувките й. Нямаше вече как да лети, нещо я теглеше надолу към земята...

4 коментара:

  1. Мен ако питаш, дъждът не я тегли надолу, а и нашепва тихо "поспри, послушай как докосвам морето, нека погаля и теб както него. А и все пак, момиче, не си от захар, не ще те разтопя ))))"... ))))

    ОтговорИзтриване
  2. :) Твоят варият е по-мек, ти галиш... а аз раздавам шамари :)

    ОтговорИзтриване
  3. Кви ти шамари братче, твоя дъжда направо си шиба ))))))))))

    ОтговорИзтриване
  4. Ми да, някои неща се оправят не с бой, а с много бой ;)(казват)

    ОтговорИзтриване