Минаваше 3 часа след полунощ, лампата в стаята й все още светеше.
С разрошени коси след топлата баня, тя бе грабнала една от любимите си книги
и я препрочиташе, отпивайки глътки от изстиналия вече чай.
Знаеше, че някой може да разбере че пак стои до късно и да си има проблеми,
за това изгаси лампата, но не остави книгата.
Четеше на светлината на телефона си, на всеки няколко секунди натискаше някое копче за да светне отново. Стрелките се завъртаха стремглаво и времето летеше.
Скоро щеше да съмне...
По дяволите, трябва да се спи.
Затвори книгата, но още дълго време мислеше за нея, сякаш не я четеше за втори път...
Няма коментари:
Публикуване на коментар